Димитър Димов е млад човек, който тази година завърши военното си образование във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в Националния военен университет „Васил Левски“ в Шумен. Той е носител на стипендия на фондация „Еврика“ в областта на електроинженерството, а само преди няколко месеца – на 24 май, получи и наградата на град Шумен в категория “Студент на годината в областта на природните, математическите и технически науки”.
За себе си Димитър Димов казва, че след завършването на университета има намерение да продължи кариерата си в структурата на Българската армия като български офицер. „Винаги съм настоявал, че един човек непрекъснато трябва да се развива, независимо в каква ситуация се намира – дали е вече семеен човек, с деца, каквото и да се е случва, всички трябва да имаме мотивацията да не спираме и непрестанно да се развиваме и да надграждаме себе си. В личен план се надявам и в следващите десет години да имам тази мотивация, която открих и натрупах тук в Националния военен университет“, казва Димитър Димов.
Той признава, че винаги е искал да бъде войник – има пред себе си примера на бащата си и по-големия брат, които също са военни. Затова очаквам Димитър Димов да е сред онези курсанти, които много добре знаят къде са попаднали и какво могат да очакват от образованието си в Националния военен университет „Васил Левски“ в Шумен. Димитър Димов обаче не се съгласява. „Напротив, мога да кажа, че бях доста изненадан. Със сигурност бях подготвен повече от другите курсанти, имах повече информация какво да очаквам, имах представа какво ще се случи и какво ще ми бъде ежедневието през следващите пет години, но винаги съм казвал, че докато някой не премине през обучението във Военния университет, много трудно може да разбере какво представлява военното обучение“, разказва Димитър Димов.
По думите му това обучение много му е дало и му е помогнало да се изгради и като характер. „За нашето поколение най-големият проблем са редът и дисциплината. Хората просто не могат да свикнат да бъдат дисциплинирани и да пазят някакъв ред, който е напълно нормален. Това може би е най-често срещаният проблем за младите хора и те много често бъркат свободата със свободия, което за мен е недопустимо за един военнослужещ“, обяснява Димов.
А ето как Тони Борисов, също курсант в Националния военен университет „Васил Левски“ в Шумен, представя Димитър Димов: „Димитър Димов ми беше командир, когато аз бях втори курс, а той – в трети. При нас съществува практиката определени курсанти да бъдат избирани да бъдат командири на по-малките. Това е част от работата ни в бъдеще – да отговаряме за хора. Димитър Димов беше командир на целия ни курс и когато имахме въпроси или някакви проблеми, се обръщахме към него. Много съм доволен от него – той е изключително умен, амбициозен, постоянно се занимава с нещо, пише доклади и участва в научни конференции. Доволен съм, че той ми беше командир, защото от него можех да черпя опит, един вид да крада от неговото знание.“
Димитър Димов споделя, че вижда бъдещето си в армията и е категоричен в каква област би искал да продължи да работи и да се развива. „За мен интерес винаги са представлявали информационните технологии, насочил съм се също и към сферата на комуникациите и компютрите“, казва той. Но признава, че в свободното си време винаги се е опитвал да надгражда знанията си, винаги чете и търси нови неща.
Източник: bnr.bg
