- Българското черноморско крайбрежие не е под руска обсада;
- Военните учения на Руската федерация действително засягат неприкосновената българска икономическа зона;
- НАТО съобщи, че е в готовност да реагира при евентуална ескалация в Черно море.
Публикация в онлайн медии и в социалните мрежи невярно твърди, че България е под морска блокада от руския флот в Черно море. „На километри от плажовете с чадъри и шезлонгите кръстосват десетки въоръжени с ракети, торпеда и бойни мощни кораби“, се казва в текста.
Твърдението се разпространява в групата „НЕ ПОДКРЕПЯМЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПП-ДБ И ГЕРБ“, която има десетки хиляди активни членове. А също и в групите „ДА ПОКАЖЕМ, ЧЕ 1 МИЛИОН ДУШИ ПОДКРЕПЯТ РУСИЯ“ и „НИЕ НЕ ИСКАМЕ ВОЙНА С РУСИЯ“, където събира хиляди реакции и споделяния. Авторът на всички публикации с едно и също описание и посочен линк е „Николай Бареков Буден Журналист“, зад който стои именно бившият политик и телевизионен журналист Николай Бареков. На 25 август публикациите на „Николай Бареков Буден Журналист“ в групите вече не са достъпни, но Factcheck.bg направи снимки от екран преди това.
Невярното твърдение е публикувано в сайта bnews.bg със заглавие „Руският боен флот блокира България пред Бургаския залив за още 10 дни“. Справка в Търговския регистър показва, че сайтът е собственост на фирмата „М ОНЛАЙН ЕООД“. Управляващ дружеството е Мария Олева Календерска – бивша журналистка, сочена в редица медийни публикации като „жената до Бареков“. Била е и собственик в офшорното дружество „Сириус Инвестинг“, което е било спестено в декларацията й пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконното придобито имущество. Това показа в свое разследване bird.bg. Оттам се позоваха на данни от журналистическото разследване „Досиетата Пандора“.
Какво всъщност става?
На 27 юли 2023 г. руското военно министерство изпрати публична нотификация до българското министерство на отбраната за определяне на поредна временна предупредителна зона в Черно море, в която ще се провеждат военни учения. Периметърът на обученията обаче включва и значителни части от т.нар. изключителна икономическа зона на България. Последвалата бърза реакция от страна на НАТО потвърди позицията на Алианса, че Кремъл опитва за пореден път да повиши напрежението в Черно море.
Оказва се, че тези действия не представляват формално нарушение на международноправните норми, но в дипломатически план подобни действия не се смятат за добра практика или се определят като откровена провокация.
Съгласно международното морско право в съответните икономически зони всяка страна може да извършва безпроблемно свободно корабоплаване, но без да осъществява ембаргови операции и/или да възпрепятства морския трафик в съответния воден басейн. Именно затова на този етап НАТО единствено ще засили мерките си за наблюдение на Черно море, като увеличи присъствието на морски патрулни самолети и безпилотни летателни апарати, обяснява зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов в свое интервю пред БНР на 27 юли.
Новата морска „зона на повишена военна заплаха“, създадена от Русия, принуди Алиансът да обяви в своя позиция, че тези действия „пораждат нови рискове от недоразумения и ескалация“. Главният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви в свое изявление, че „Русия носи пълна отговорност за опасните си действия и за ескалацията в Черноморския регион“, като обясни, че именно Черно море е част от стратегическите обекти на НАТО, а съюзниците са „готови да защитят всеки сантиметър от съюзническата територия от всякаква агресия“.
От своя страна пред БТА министърът на отбраната Тодор Тагарев също обяви, че защитата на Черно море става стратегически приоритет за НАТО, а отговорностите и ролята на Военноморските сили на страната ни непрестанно се увеличават. Причините – Черно море се е превърнало в зона за сериозни енергийни проекти и нарастващо политическо и военно значение. Именно затова защитата на региона и важността му за сигурността, икономиката и транспорта на страните в региона е сред първостепенните задачи на Алианса.
Какво е „икономическа зона“?
Изключителната икономическа зона на всяка една страна е от съществено значение не само за нейната вътрешна икономика, но и оказва своето влияние върху глобалните пазари. На картата, изготвена от BlueLink, част от Черноморската мрежа от неправителствени организации, се описват детайлно различните видове морски пространства на Република България, които са регламентирани още през 1987 г.
Според Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища от 2000 година съществуват пет категории, принадлежащи води: вътрешни морски води, териториално море, прилежаща зона, континентален шелф и гореспоменатата изключителна икономическа зона. На картата се вижда ясно, че в последователност изброените прилежащи територии достигат общо до 200 мили навътре в морето, измерени съответно от пристанищата Варна и Бургас. Териториалните води, простиращи се на 12 морски мили от брега на страната ни, също попадат под защитата на член 5 от Договора за НАТО за колективна защита, според който неправомерното навлизане в териториите на тези води ще се счита за военна заплаха за Алианса.
И докато във вътрешните морски води, както и във въздушното пространство над тях, България упражнява своя държавен суверенитет, то в изключителната икономическа зона страната ни упражнява само суверенни права. Пример за такова е забраната за експлоатиране на природни богатства и проучвания на морското дъно от чужди страни, без изричното разрешение на притежателите им.
Икономическата зона е въведена с Конвенцията по морско право на ООН, според която обсегът й достига до 200 мили пред бреговете на страната. Приблизително това са 370 километра навътре в морето – т.нар. изходни линии, от които се измерва ширината на териториалното море. Тези външни граници не са определени еднозначно по решение на конкретната страна, в случая България, а напротив – всяка икономическа зона обхваща територии, които са съгласувани със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право. Въпреки основанията, които конвенцията дава, България не фиксира право на страната ни да навлезе 200 мили навътре в Черно море, но настоява за справедливо разпределение, съгласувано с Турция и Румъния, и международно признато.
Какво прави Русия?
На 27 юли тази година Руската федерация обявява своето поредно военно обучение в територията на Черно море. Дейностите включват ракетни и артилерийски стрелби, сочат данни на руската Служба за навигационна безопасност. Първоначално периодът на провеждането на обучението беше до 9 август, но от руската страна изненадващо изпратиха уведомление, с което го удължиха до 19 август.
Според картата, обновявана и поддържана от Военноморския координационен елемент във Варна, ясно се вижда как над три четвърти от територията на обученията попадат именно в неприкосновената икономическа зона на България.
Това даде повод за разпространяване на дезинформация, свързана с разположението на силите на Русия.
Защо Черно море?
Още от векове регионът на Черно море е от значителна важност за усилията на Русия да разширява своята сфера на влияние в геополитическо и икономическо отношение, пише The New York Times в свой обширен анализ по темата. В исторически план този стремеж неколкократно е сблъсквал Русия и СССР с други световни сили, провеждали са се дори и войни с Османската империя например.
Основната причина за това е икономическото значение на пристанищата по брега на водния басейн – местоположението на морето е на геополитически кръстопът между Европа, Русия, Близкия изток и други региони. Именно затова от години руският президент Владимир Путин непрестанно инвестира все повече средства в развитието на морските пристанища и курортни градове и надграждането на руските военни способности във военноморските бази. Именно контролът над Черно море е една от военните цели на Русия, станали основание за незаконната анексия на Крим през 2014 г.
От друга страна черноморският регион е от изключителна важност и за НАТО. Три страни-членки на Алианса (Турция, Румъния и България) имат ключов достъп до водния басейн, а общият брой на ключовите пристанища са четири. Пет държави-партньори на НАТО също имат достъп до Черно море – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна. Именно затова немалка част от военните действия на Русия срещу Украйна са насочени към пристанищни градове на нападнатата страна, вследствие на които са поразени десетки товарни кораби.
От началото на войната Кремъл пое контрола над три големи украински пристанища, а след това положи усилия да минира водите, да неутрализира украинския флот и да създаде блокада, която не позволява на кораби да влизат и напускат пристанища, които остават под украински контрол. Именно затова Алиансът изпълнява непрестанно различни мисии за въздушно патрулиране над териториите на НАТО, териториалните води и международните води на Черно море, като наред с това се полагат усилия да се предотврати пряка военна конфронтация.
Проверено:
Не отговарят на истината твърденията, че българското Черноморие край Бургаския залив е блокирано от руските военноморски сили. Военните учения на Русия засягат голяма част от изключителната икономическа зона на България, но остават разположени на над 25 мили (ок. 460 километра) от най-близкото крайбрежие на страната ни и на над 30 мили (ок. 555 километра) от Бургаския залив. НАТО непрестанно следи повишаващата се ескалация в Черно море, а ролята на България в колективната отбрана се превръща постепенно в основна за региона.
Автор: Ивайло Илиев
Публикацията е създадена в рамките на Първата национална академия по проверка на фактите по проект „Засилване общността на проверителите на факти“, изпълняван от Factcheck.bg с финансовата подкрепа на Държавния департамент на САЩ.
Източник: factcheck.bg
