Министрите на външните работи на страните от Европейския съюз решиха да положат правната основа за санкции срещу лидерите на преврата в Нигер, но засега не са решили дали ще подкрепят военни действия от страна на регионални сили за възстановяване на сваленото правителство, предаде Ройтерс.
Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че санкциите ще са аналогични на тези, прилагани от Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС), и ще предвиждат изключения по хуманитарни причини. „Не искаме санкциите да се превърнат в допълнително наказание за втората най-бедна страна в света“, заяви той след среща в испанския град Толедо, където министрите от ЕС обсъждат и новината за друг преврат тази седмица – в Габон.
Превратът в Нигер на 26 юли беше сериозен удар по усилията на ЕС да работи със западноафриканските държави в борбата с ислямистките бойци в региона на Сахел – политика, която вече беше засегната от поредица други военни преврати в региона през последните години. По-рано този месец ЕКОВАС се ангажира да наложи санкции, забрани за пътуване и замразяване на активи на лицата, които възпрепятстват връщането на власт на демократично избрания президент на Нигер Мохамед Базум. Организацията се опитва да преговаря с лидерите на преврата, като същевременно предупреждава, че е готова да изпрати войски за възстановяване на конституционния ред, ако дипломатическите усилия се провалят. Дипломати съобщиха, че ЕКОВАС неофициално се е допитала до ЕС за това дали е готов да предостави финансова подкрепа за стабилизиращи сили в Нигер.
Борел заяви, че ЕС ще трябва внимателно да проучи всяко предложение на западноафриканската организация. Няколко министри от ЕС сигнализираха, че искат фокусът да остане върху политическото решение. Италианският външен министър Антонио Таяни стигна дотам да заяви, че всяко военно решение на преврата би било „катастрофа“, която може да предизвика нова миграционна криза. „Трябва да работим ден след ден за дипломатическо решение“, заяви той пред медиите, пристигайки на срещата.
Катрин Колона, външната министърка на бившата колониална сила Франция, която разполага с между 1000 и 1500 войници в страната, не направи изявление за медиите. Но Борел изрази солидарност с Париж във връзка със заповедта на хунтата да изгони посланика на Франция – решение, което според Франция и ЕС лидерите на преврата нямат право да вземат.
На разговорите в Толедо присъстваха Хасуми Масуду, външен министър на сваленото правителство на Нигер, и Омар Турай, ръководител на Комисията на ЕКОВАС. В кратките си изявления пред медиите обаче те не навлязоха в подробности относно това, което искат от ЕС.
Министрите от Европейския съюз изразиха дълбоко безпокойство от нарастващия брой военни преврати в Африка, докато блокът подготвя санкции срещу хунтата в Нигер, която преди месец свали избрано правителство, предаде Асошиейтед прес. Вчера богатият на петрол Габон стана осмата държава от Централна или Западна Африка, в която през последните три години бе извършен военен преврат. ЕС не е обучавал въоръжените сили на Габон, но е финансирал и обучавал войски в Мали и Нигер.
Някои европейски държави имат силни икономически интереси в Африка, особено Франция, която се нуждае от уран от Нигер. Нарастващото влияние на Русия чрез наемническата група „Вагнер“ и икономическата мощ на Китай също принуждават блока да преосмисли политиките си, отбелязва АП.
„Ясно е, че нещата не вървят добре, като се имат предвид зачестилите военни преврати и присъствието на банди на Вагнер в Централноафриканската република, Мали, Буркина Фасо“, заяви ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел.
Източник: bta.bg
