Обзор на прокремълската пропаганда през седмицата
Кремъл имаше няколко натоварени седмици. От подновяването на историческите съветски мисии до Луната, през смъртта на Пригожин до първата постпандемична среща на групата БРИКС в Йоханесбург – много бяха събитията, които амбулантните търговци на дезинформация от Кремъл можеха да използват, за да отвлекат вниманието на света от агресивната война на Русия срещу Украйна. С това напомняне започва редовният седмичен доклад за руската дезинформационна кампания на Оперативната работна група по стратегическите комуникации на Европейската служба за външна дейност. Въпреки това и дори и най-гласовитите рупори на Кремъл бяха доста сдържани в отразяването на тези събития.
Пригожин – злодей или герой, убит от враговете?
Не толкова отдавна наемниците от частната военна компания „Вагнер“ и техният одиозен шеф Евгений Пригожин се радваха на възхвала като героични и безкористни доброволци, воюващи срещу Украйна, уж за да защитят Матушка Русия от несправедливата война, започната от прословутия „Запад“. След това на 24 юни мнозина затаиха дъх, след като Пригожин започна метеж и поведе „Вагнер“ към Москва. Това беше конфузен момент за кремълските разпространители на дезинформация. Но след като самият Путин в телевизионна реч нарече „маршът“ на Пригожин бунт и предателство срещу държавата, прокремълската машина за дезинформация веднага се захвана да принизява ролята на Пригожин и ЧВК „Вагнер“ в руската „специална военна операция“ в Украйна. Но въпреки усилията им да спасят имиджа на Кремъл щетите вече бяха нанесени.
Иронията е, че изпадането на Пригожин в немилост приключи на 23 август с реалното падане на неговия самолет, в който бяха и други високопоставени ръководители на „Вагнер“. Неутрализирането на спекулациите около тази катастрофа се оказа друго трудно предизвикателство за прокремълската дезинформация, защото Путин изказа съболезнования на семейството на Пригожин, наричайки го „талантлив човек“ и възхвалявайки неговите бизнесуспехи. След като в последните два месеца преди 23 август Кремълската пропаганда принизяваше ролята на Пригожин, сега тя трябваше да направи обратен завой.
Тази промяна на мнението би могла да бъде обяснена с придържането към културната представа, дълбоко вкоренена в руската душа, за мъртвите да се говори или добро, или нищо. Но прокремълските пропагандисти въобще не бяха толкова благородни. Много по-вероятно е те да са използвали голямата видимост на смъртта на Пригожин, за да хвърлят обичайните прокремълски обвинения в дезинформация. И веднага се появиха твърденията, че зад катастрофата със самолета на Пригожин стои Западът. По-креативната идея бе да се използва последното видео, което Пригожин пусна приживе от Африка като доказателство, че Западът е премахнал лидера на ЧВК „Вагнер“, за да не му позволи да „освободи“ Черния континент от колониализма. Но прокремълската история не би била завършена без обичайните обвинения срещу „украинските терористи“ или „подлите англосаксонци“.
Българското ехо на катастрофата в Тверска област
Интересно бе да се наблюдават и реакциите на българските привърженици на Путин по повод на смъртта на Пригожин. Проследих ги във Фейсбук и някои проруски сайтове. Някои от тези хора казваха за шефа на ЧВК „Вагнер“ – „така му се полага, щом тръгна на бунт срещу самия Путин“. Други го възхваляваха, представяха го като народен герой и наблягаха на спонтанните изрази на уважение към него, като носенето на цветя пред щаба на „Вагнер“ в Санкт Петербург. Както винаги, най-колоритни бяха българските привърженици на конспиративните теории. Мнозина от тях твърдяха, че няма как цялото ръководство на „Вагнер“ да се качи в един и същи самолет, цялата работа е нагласена, Пригожин си е жив и здрав някъде в Африка, а загиналите в катастрофата в Тверска област са други хора. Не липсваха и дълбокомислени обяснения за това, как ЧВК „Вагнер“ пречела на французите в Африка, поради което именно те са убили Пригожин. Конфузното на тази версия е допускането, че френските спецслужби се разпореждат както си искат в Русия, а пък тя уж е най-силната държава на света и контролира територията си.
Друго поле за изява на руската дезинформационна машина, разбира се, бяха събитията на бойното поле в Украйна.
След месеци на тупане в гърдите и твърдения, че украинската контраофанзива се е провалила, прокремълските дезинформатори станаха по-пестеливи по отношение на репортажите си от фронтовата линия. Това е ясен знак за манипулация на информационното пространство чрез ограничаване на достъпа до информация. И „репортажите“ бяха пълни с триумфализъм, но оскъдни откъм детайли.
Но ставаше трудно да бъде поддържана фасадата на триумфализма и на твърдението, че „на вътрешния фронт всичко е наред“. Когато на 30 август няколко военни обекта в Русия бяха атакувани от украински дронове, прокремълската пропагандна машина излезе със заплашителната тирада на ядрената хипербола и с принизяване на значимостта на тези атаки.
Засегната бе и темата за обявената доставка на самолети Ф-16 за Украйна от Дания и Нидерландия. Руските пропагандатори излязоха с дежурното обяснение, че това няма да промени нищо на фронтовата линия.
До 19 август прокремълската информационна сфера бе наситена с напомняния за миналата слава на съветската програма за изследване на Луната, тъй като сега Москва се опитва да намери продължение на тази програма. Но всичко това се спихна, след като руският апарат „Луна-25“ се разби на повърхността на естествения спътник на Земята. Унижението за Москва стана още по-голямо, след като само няколко дни по-късно индийският спускаем апарат „Чандраян-3“ кацна успешно в близост до Южния полюс на Луната и започна да предава ценни данни. Излишно е да казваме, че това историческо постижение на индийците не бе особено експонирано в руските медии, които наблягаха на факта, че Путин е изпратил поздравления до Индия.
Защо Путин го нямаше в Йоханесбург?
Друга тема, изискваща деликатно говорене от прокремълските пропагандисти, бе срещата на държавните глави на страните от групата БРИКС в Йоханесбург. Конфузът бе, че Путин не присъстваше на форума в Южна Африка, защото, ако беше дошъл, домакините ще са длъжни да го арестуват във връзка с издадената заповед за това от Международния наказателен съд в Хага. Затова пък репортажите от срещата на БРИКС се фокусираха върху видеообръщението на Путин. Друг момент, акцентиран от руските медии, бе разширяването на БРИКС с 6 нови членки. Това беше тълкувано като знак за раждането на нов мултиполюсен свят и край на западната хегемония.
Дезинформационни акценти от седмицата
• Както винаги, прокремълските информационни рупори са много загрижени за свободата на словото и на политическата воля в западните страни. Сега обект на тяхната загриженост стана Финландия, където на гражданите не била дадена думата да кажат дали искат страната им да влезе в НАТО. А истината е, че именно руската агресия срещу Украйна предизвика рязко обръщане на финландското обществено мнение – социологическите проучвания показват, че непосредствено след 24 февруари 2022 г. 74% от финландците се изказваха в подкрепа на членството в Алианса, а към момента на реалното присъединяване одобрението достигна 85%. Подобно е развитието и в Швеция.
• Проектирането на собствените пороци на Русия върху другите е отдавнашна кремълска тактика за манипулации. Не е изненадващо, че прокремълските пропагандатори хвърлиха безоснователни обвинения срещу западните правителства и неправителствени организации, че са въвлечени в трафик на украински деца. Зад тези обвинения не стоят абсолютно никакви доказателства. Те обаче целят да неутрализират аналогичните обвинения срещу Путин, отправени от Международния наказателен съд в Хага. Именно заради тях бе издадена и заповедта за арест на руския президент. Те са частично документирани от ООН, ОССЕ, организацията „Хюман райтс уотч“, „Амнести интернешънъл“. Руски официални лица дори си признаха, че са извършвали такова деяние.
• Понякога прокремълската дезинформационна машина разширява обхвата на своето действие, за да отвлече вниманието от деянията на Москва. Такъв е случаят с разпространяването на лъжливи информации за това, че САЩ се опитват да организират преврат в Турция. Целта е да се посее раздор сред съюзниците от НАТО. Естествено, няма никакви доказателства САЩ да са съпричастни към опита за преврат от 2016 г. или пък да са се намесвали в турските президентски и парламентарни избори през май т.г.
