Любомир ДЕНОВ
Да ви говори нещо името Роберт Бартини? И то в контекста на самолетостроенето в бившия Съветски съюз?! Чували сме за такива светила като Сергей Корольов, Андрей Туполев, Сергей Илюшин, Артьом Микоян, Павел Сухой, Михаил Гуревич, Олег Антонов и т.н. Но за Бартини – не. Доскоро името му не бе известно и в Русия въпреки огромния принос на италианския благородник за създаването на десетки успешни винтокрили машини. И не само това: днес открито се твърди, че Бартини е един от вдъхновителите на съветската космическа програма. Зад кадър, разбира се. Неслучайно
Сергей Корольов нарича италианеца свой учител.
Биографията на Бартини е наистина невероятна. Наследствен италиански аристократ, роден на 14 май 1897 г. в гр. Фиуме, който по това време е владение на Австроунгария. През 1916 г. завършва военно училище и заминава като офицер на Източния фронт. При т.нар. Пробив на Брусилов попада в руски плен и е изпратен в лагер край Хабаровск. След 4 години зад бодливата тел е освободен и се връща в родината. Започва работа в авиозавод в Милано, а успоредно с това се дипломира като авиоинженер в местната Политехника. След като черноризците на Мусолини вземат властта през 1922 г. обаче Роберто Бартини остава без работа. Контактите, които създава в лагера за военнопленници, и особено доброто владеене на руски език му помагат да се добере до Москва – през Швейцария и Германия.
Съветската кариера на „Червения барон“ започва от научно експериментално звено, разположено в Чкаловск край Москва. Там Бартини разработва дизайна на експерименталния изтребител „Стал-6“, както и на 40-тонен морски бомбардировач МТВ-2. Много добре не е на добре, казват мъдреците. През 1930 г. Роберт Лудвигович Бартини е уволнен заради критично отношение към създадената организация на труда. Това обаче е
забелязано от маршал Михаил Тухачевски
който го назначава за шеф на конструкторско бюро в Института за граждански въздушен флот. Проектите му получават зелена светлина, но временно. Познанството и покровителството на Тухачевски ще изиграят жестока шега на италианеца.
През 1933 г. самолетът „Стал-6“, създаден от Бартини, поставя световен рекорд за скорост от 420 км/ч. На базата на тази машина конструкторът създава нов изтребител „Стал-8“, който обаче не вижда бял свят с обяснението, че институтът е за граждански, а не военни аероплани.
Иновациите на „Стал-6“ включват прибиращ се колесник, който улеснява излитането, нов тип заваряване, което сваля теглото на конструкцията, използва леки сплави от алуминий и магнезий, които са по-устойчиви на корозия, изпарително охлаждане с радиатор в крилата, което по-късно е изполвано от немския самолет Х-100.
В началото на 30-те години Бартини ръководи конструкторски опитен отдел, в който участва не кой да е, а самият Сергей Корольов, по-късно създател на първите космически пилотируеми кораби.
През есента на 1935 г. Бартини разработва 12-местен пътнически самолет „Стал-7“, който става известен с крило на т.нар. „обратна чайка“. Тази машина е показана на международното изложение в Париж през 1936 г. На дистанция от 5000 км самолетът постига средна скорост от 405 км/ч. Пак по това време Бартини започва работа по проекта на далечен бомбардировач ДБ-240. Разработката му е завършена от друг конструктор, тъй като през 1936/7 г.
„Червеният барон“ е
арестуван от ораните на НКВД.
Обвиняват го за „враг на народа“ като близък съратник на вече арестувания маршал Тухачевски, обвинен за организатор на троцкистки военен заговор за сваляне на съветската власт и шпионаж в полза на Полша и Германия. Бартини, естествено, е обвинен за шпионаж в полза на Италия, макар да е било известно, че сам е избягал от родината си, след като фашистите на Мусолини вземат властта.
Тук е любопитно да се припомни, че по време на ареста маршал Тухачевски е не кой да е, а първи зам.-министър на отбраната на СССР, командващ войските на Приволжския военен окръг. Години по-късно са открити доказателства, че част от обвиненията срещу Тухачевски са изфабрикувани от хилеристките разузнавателни служби. Както в повечето аналогични случаи самопризнанията на „заговорниците“ са изтръгнати с жестоки изтезания. Смъртната присъда на Тухачевски е произнесена на 12 юни 1937 г. и изпълна още същия ден.
Роберт Лудвигович Бартини е осъден от т.нар. тройка (извънсъдебен орган с неограничени права) на 10 години затвор и още 5 години загуба на политически права.
Изпращат го в лагер от затворен тип, където излежавали присъдата си други авиационни специалисти като Андрей Туполев например. Те били извоювали правото да работят – в полза на другаря Сталин и съветската власт, без да имат претенции за каквито и да било възнаграждения. За намаляване на присъдата не ставало и дума. Докато е в затвора, Бартини участва в група по разработване на нов бомбардировач Ту-2.
През есента на 1941 г. заради приближаването на немските войски към Москва затворническото конструкторско бюро на Бартини било евакуирано в Омск. В началото на 1942 г. по нареждане на Лаврентий Берия, шеф на вездесъщия НКВД – Народен комисариат на вътрешните работи, Роберт Бартини бил прехвърлен в Москва.
Лично Берия му възложил разработка
на реактивни изтребители прехващачи.
През 1946 г. най-после Бартини бил освободен от затвора. А 10 години по-късно, след смъртта на Сталин, бил напълно реабилитиран. Свободата му дала простор за десетки нови авиационни проекти. За един от тях – проект за свръхзвукова летяща лодка бомбардировач А-55, се намесил лично генералният конструктор Сергей Корольов, който помогнал да се обоснове идеята експериментално.
И отново политическите промени слагат прът в редица проекти. През есента на 1957 г. след свалянето на министъра на отбраната маршал Георгий Жуков са били спрени няколко суперважни за учения перспективни авиационни проекта. Това обаче не пречи на Бартини да твори. Именно в този пореден тежък период той разработва проект за самолет амфибия с вертикално излитане и кацане, който би позволил транспортни операции на голяма част от повърхността на Земята, включая вечните ледове и пустини, морета и океани. Фантастично, нали! Но напълно възможно и доказано от следващите поколения авиацинони специалисти.
През 1974 г. Бартини предложил създаването на авионосец на подводни криле. И доказал с научни аргументи постигането на скорост от 600–700 км/ч.
Така за своя изпълнен с неравности живот италианският учен оставя за поколенията над 60 завършени авиационни проекта. А незавършените нямат чет.
Знаменитият авиационен конструктор умира на … 1974 г. в Москва. Признанието за невероятните си постижения идва посмъртно.
Проектът на Бартини-Бериев ВВА-14 е един от най-революционните дизайни на италианския авиационен гений, които са построени. Оригиналният прототип има над 100 полета, като самолетът може да излита вертикално от земята или от водната повърхност.
Въвеждането на екранопланния ефект му помага на Бартини да проектира модела, известен като „Каспийското чудовище“.
