Визитата на Габриел Ескобар в Скопие не очерта по-ясен хоризонт за европейския път на Северна Македония.
Вече и мен, препатил някогашен кореспондент на български медии в Скопие, трудно нещо може да учуди в поведението на политиците на Севрна Македония. Но високопарните фрази, с които се опитват да прикрият загриженост за европейското бъдеще на страната си е толкова показно, че човек да се чуди на кого служат тези хора. В края на миналата седмица в Скопие пристигна заместник-помощник държавният секретар на САЩ Габриел Ескобар, отговорен за „ресора” Западни Балкани. Толкова ясни и категорични послания той отправи пред местните държавни и партийни лидери и ръководители, толкова загриженост демонстрира за състоянието, в което се намира държавата по своя европейски път, толкова идеи подхвърли за излизането от кьорсокака, в който попадна Скопие и от който сякаш излизане няма. Но кой да чуе? По стара традиция властите събраха няколко почивни и празнични дни около 28 август, когато празнуват Голяма Богородица, и политици, и обикновени граждани хукнаха по плажовете на Гърция, на която иначе се сърдят за онзи натиск, който в крайна сметка имаше като резултат Преспанския договор и смяната на името на държавата на Северна Македония.
Нищо лошо, хората имат нужда от почивка и „рекреация”, както обичат да казват край Вардар. В това число и политиците. Но все пак въпреки празничното лятно настроение се намериха политици и медии, които зададоха въпроса: „А какво става с конституционния срок от 10 дни, в който трябваше да се проведе гласуването в парламента за даване на ход на промените в основния закон на държавата?”. Дебатите минаха на 18 август, значи 10-те дни изтичат на 28-и. Но на 28 август е големият християнски празник –неработен ден, а съчетаните празнични и почивни дни изкараха хората от Скопие и от държавата. Няма сигнали, че председателят на парламента Талат Джафери възнамерява до края на седмицата да събере депутатите. Доколкото познавам
някогашния офицер от Югославската народна армия, а после бунтовнически командир
от Армията за национално освобождение през пролетта и лятото на 2001 г., той е човек, който държи на думата си. Понякога дори и за самия инат е склонен да се движи на границите на закона и правилника в парламента. Но винаги има юридическо, а не политическо обяснение за това.
На заседанието на 18 август предварителното гласуване потвърди, че управляващите нямат необходимото мнозинство от две трети от гласовете за отваряне по същество на процедурата за конституционни промени. И Джафери бе пределно ясен: отложи въпросния вот „за неопределено време”, решение по ръба на правилника, защото бе очевидно, че надхвърля срока от 10 дни. И за да е ясно положението както на вносителите на предложението за конституциионни промени, така и на опозицията от ВМРО–ДПМНЕ, Джафери заяви: „Ще свикам заседание с тази точка от дневния ред, когато председателите на парламентарните групи ми сложат на масата гаранцията, че в залата най-малко 80 пратеници ще подкрепят промените в основния закон и вписването на българите в него”. И понеже е човек с позиция и умник, съобразно протоколите и правилниците на Събранието Джафери насрочи следващо редовно заседание на 5 септември. Дневният ред е с десетки въпроси от предишни заседания или пък нови, които уж не търпят отлагане. Но важното, което стартира на 18 август, ще се състои някъде в неопределеното бъдеще.
Но не би трябвало да хвърляме вината за проточването на процедурата за конституционните промени само върху спикера на парламента. Поведението му по-скоро отразява ситуацията в обществото и в острата междупартийна борба от месеци насам за необходимостта да се извършат промените в основния закон на страната, както са формулирани в позицията на ЕС, основана на т.нар. „френско предложение”. В този смисъл една от разделителните линии между управляващите начело със СДСМ на премиера Димитър Ковачевски и опозицията начело с ВМРО–ДПМНЕ с лидер Християн Мицковски е:
с кого преговаря Северна Македония и чии условия изпълнява
с предложението за конституционни промени. Управляващите, не без активната и системна помощ на страните от ЕС, най-после приеха тезата, че всъщност Скопие води диалог и се съобразява с позицията на Европейския съюз. Докато опозицията продължава да играе на чувствителната струна, че това става под „български диктат”. Премиерът Николай Денков тези дни даде ясно да се разбере всичко това в наш всекидневник: съседна Северна Македония води преговори с Брюксел, с ЕС, не с България. Нещо подобно заяви и Габриел Ескобар при посещението си в Скопие преди седмица: „От гледната точка на близък приятел бих искал Северна Македония да преодолее „препятствието” с промените в конституцията и да започне да определя себе си чрез отношенията с трансатлантическата общност чрез нейните отношения с останалата част на света и ценностите ѝ, а не да се определя през България”, заяви той за една от местните телевизии. Американският високопоставен дипломат припомни, че неотдавна на форум в Дубровник лично е разговарял с министъра на външните работи на България Мария Габриел, която го е уверила, че „ако Северна Македония изпълни заложеното в сегашния договор, няма да има нови условия”. „Приемам това за неин личен ангажимент и ангажимент от името на нейното правителство. И това е нашият план. Мисля, че после това, което ще определи вашия (на Северна Македония) процес на присъединяване, няма да бъдат двустранните проблеми, а затварянето на преговорните глави”, допълни специалният пратеник на Държавния департамент на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар.
След като позициите са ясни, и то от дълго време, въпросът е какво следва?
Който каквото можа да направи като компромис, го стори
Премиерът Димитър Ковачевски заяви, че е готов да подаде оставка на кабинета веднага щом опозицията ВМРО–ДПМНЕ подкрепи конституционните промени. Преди 2 месеца ръководството на коалиционния партньор на СДСМ – Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети, единодушно реши да изпълни искането на опозицията и да излезе от властта. Тези дни първият вицепремиер Артан Груби го потвърди, като допълни, че неговата партия ще се откаже дори и от ангажимента, поет при съставянето на кабинета, а именно през последните 6 месеца от мандата му Ковачевски да бъде заменен от албанец премиер. А това беше любимото политическо и репутационно завоевание на Али Ахмети и ДСИ. Заваляха и други обещания за оттегляне, но внимавайте – чак след като промените в основния закон минат в парламента. Тогава държавата вероятно ще е изправена или пред нови опити за съставяне на кабинет с друг премиер, което е малко вероятно, или ще се отиде на предсрочни парламентарни избори. А това е мантрата, с която лидерът на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски „ляга и става”. Той от своя страна се закани, че ще напусне изобщо политиката, ако някой от 44-римата депутати от неговата парламентарна група гласува за конституционните промени. Една от неговите пратенички вече предупреди вътрешния министър Оливер Спасовски, че ще даде гласност и публичност дори само при намек от страна на управляващите да бъде „вербувана”, за да изневери на обещанието си да не гласува за вписването на българите в основния закон. Не спират и намеците, че предварителните срокове за провеждане на втората междуправителствена конференция с ЕК, която да даде същинското начало на преговорния процес за членство, са несигурни. Самият външен министър Буяр Османи ги разтегли чак до края на мандата на правителството през средата на следващата година. Но тогава през май трябва да се проведат и президентските избори. Кой ще ги организира? Ново правителство, излъчено от предсрочен парламентарен вот? Служебен или редовен кабинет? А от Париж отново пристигат сигнали за приоритет на вътрешнитe реформи в ЕС за сметка на разширяването. И докога така? Все въпросителни, които ситуацията ражда всеки ден, но на които отговорите стават все по-трудни.
А колко лесно би било всичко, ако се изпълни това, което Брюксел иска от Скопие.
