Йордан Венедиков е ръководил „Военни известия“ преди 106 години.
Трябва да припомним за едно малко позабравено име на не по-малко достоен офицер. Навършиха се 152 години от рождението на един от най-големите български военни историци, журналисти, публицисти и военни експерти генерал-майор Йордан Венедиков. Той е роден през 1871 г. в с. Баня, Разложко. Той е бил и главен редактор на специалното новинарско издание „Военни известия“ през 1917 г., чийто наследник сме ние днес.
Макар да заема поста все още не като генерал, все пак Венедиков достига до престижните сърмени пагони, а за историята на военния печат и за нас днес това е истинско признание, че един висш офицер и военен ерудит е ръководил информационната политика на Военното министерство в този сегмент преди повече от сто години, в славното ни минало.
„Генерал-майор Венедиков завършва Първа софийска мъжка гимназия и през 1889 г. постъпва във Военното училище в столицата. Завършва с отличие и е произведен в подпоручик. Първото му назначение е в І конен полк в София и както ще се окаже, почти целият му живот ще остане свързан с победите на нашата конница по бойните полета на бушуващите войни и на която той ще посвети редица свои сериозни изследвания“, пише в своя публикация Цочо В. Билярски.
Младият офицер участва активно и в борбите за освобождението на Македония и Одринско, като деец на легалната Македоно-Одринска организация в България – Върховният Македоно-Одрински комитет (ВМОК). Подпоручик Венедиков е командир на чета в Струмишката дружина на поручиците Петър Начев и Васил Мутафов. Предвожданата от Венедиков чета участва в сражение с турска военна част в района на Огражден планина.
От есента на 1896 г. е приведен на служба в Конния полк в Шумен, като преди това на 2 август е повишен в звание поручик. Четири години по-късно, през 1900 г., е приведен в III конен полк в Пловдив, а през 1902 г. получава назначение в Кавалерийската школа в София. Завършва школата през 1904 г. с отличие и е произведен в звание ротмистър.
Още същата година спечелва конкурс и заминава да следва в Генералщабната академия в Торино, която завършва успешно през 1908 г. Тази академия, за която е нужно отделно изследване, има изключително значение за образованието на най-добрите български кавалерийски офицери, жънещи победа след победа по бойните полета на войните. След завръщането си в България получава назначение като старши адютант в Кавалерийската инспекция при Министерството на войната. На 31 декември същата година е произведен в звание майор. През 1910 г. е приведен на служба като командир на ескадрон в І конен полк. Начело на ескадрона си в рамките на командваната от генерал-майор Атанас Назлъмов Кавалерийска дивизия участва в Балканските войни.
На 14 юли 1913 г. Й. Венедиков е повишен в звание подполковник и е назначен за подпредседател на Военноисторическата комисия при Генералния щаб. Това назначение подполковник Венедиков не получава случайно. Той още от годините, когато е млад офицер, започва да се занимава с военна история и с публицистика и новото назначение го заварва като един от най-добрите наши военни историци. „Първите му сериозни публикации са отпечатани на страниците на сп. „Военен журнал”, а през 1910 г. излиза от печат неговата „История на Сръбско-българската война”, която и до днес остава една от най-хубавите и най-точните истории на тази война“, съобщава още в публикацията си Цочо Билярски.
През май 1915 г. подполковник Венедиков е назначен за началник на Оперативното отделение в щаба на 3 армия, а от началото на 1917 г. е назначен за началник-щаб на 4-та Преславска пехотна дивизия и е повишен в звание полковник. Още същия месец е назначен за главен редактор на военните издания: списание „Отечество”, списание „Вяра и сила” и военното издание „Военни известия”, като последното е славният предшественик на днешния военен седмичник вестник „Българска армия“.
От 1921 г. до края на живота си е един от най-активните сътрудници на Военноисторическата комисия и сътрудник на списанията „Военноисторически сборник”, „Български воин” и в. „Народна отбрана”.
На 31 декември 1935 г. е произведен по запаса в звание генерал-майор. Той е кавалер на ордените „Свети Александър” ІІІ степен, „За храброст” ІV степен, „За наука и изкуство”, „За военна заслуга” ІV степен и много медали.
Йордан Венедиков е един от най-активните сътрудници на военноисторическата комисия при Щаба на войската. С негово участие излизат капиталните трудове на комисията, които и до днес са настолно четиво на военните изследователи. Това са История на Сръбско-българската война (1885 г.), С., 1910; Войната между България и Турция (1912—1913 г.) Т. I—VII. С., 1928–1937; Войната между България и другите балкански държави. С., 1941; Българската армия в Световната война (1915–1918 г). С., 1941 (Т. I).
Генерал-майор Йордан Венедиков умира в София на 7 ноември 1957 г.
За 27 години са издадени 4313 броя
В. „Военни известия“ започва да излиза на 14.02.1892 г., до 20.03.1919 г., в София. Той е седмичен вестник. Издава се от учебното бюро при Военното министерство, печатница „Янко С. Ковачев“. Цената е 15 ст., а годишният абонамент – 6 лв. За периода на излизането на вестника излизат от печат 4313 броя.
„Военни известия“ е официално издание на Военното министерство. Към редакцията на военните издания (в. „Военни известия“ и сп. „Отечество“ ) през годините на Първата световна война са мобилизирани като военни кореспонденти редица български писатели, поети и журналисти. Сред тях са: Александър Божинов, Йордан Йовков,
Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Антон Страшимиров, Кирил Христов и мн. др..
