Ивайло ПАШОВ
България е била страната с най-силна ПВО на Балканския полуостров.
Войната в Украйна донесе много изненади. Сред тях е и прецедентът с преработката на ракетите на зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) С-200 на украинската армия за стрелба по наземни цели. Вече са регистрирани близо дузина случаи на използването на това изначално противовъздушно оръжие като ударно. То бе превърнато в алтернатива на балистичните ракети „Точка-У“, от които Киев изпитва недостиг. Има обаче любопитни моменти, свързани с появата на комплекса у нас.
С-200 постъпва в родните Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) през 1984 г., само около година, след като бившият СССР за първи път го изнася за приятелска държава (Сирия). България е една от първите членки на Варшавския договор, която го разполага на своята територия. А това сериозно обезпокоява някои от съседите ни и тръгват различни слухове.
Офицери от ЗРВ, служили на комплекса, си спомнят, че малко след приемането му на въоръжение, до тях достига и първият мит за него. „По онова време още бях лейтенант. Първата „жълта“ информация от чужбина, която достигна до нас, беше от публикация в гръцкия печат, в която се твърдеше, че в нашата страна е развърнато ново ракетно средство – носител на ядрено оръжие. У нас нито са доставяни, нито някой е преминавал подготовка за такъв тип бойно използване на комплекса“ – разказва о.з. полковник Веселин Йоцов, който е бивш командир на формированието (2008–2012 г.), в чийто състав влиза С-200.
Дълго време С-200 е най-мощният и далекобойният съветски ЗРК. Негови цели са бомбардировачите и другите стратегически летателни апарати – носители на крилати ракети, въздушните командни пунктове, скоростните височинни разузнавателни самолети и авиацията за радиоелектронна борба. След неговото развръщане България става страната с най-силна ПВО на Балканския полуостров и комплексът е фактор, с който се съобразяват не само съседните държави. Случайно или не, след появата му у нас провокации и разузнавателни полети на самолети на чужди държави над територията, която охранява, липсват.
От позицията си недалеч от София „двестата” осигурява прикритие на близо 1/2 от националната територия. Под „чадъра“ на комплекса попадат София, Пловдив, АЕЦ „Козлодуй“.
След разпада на СССР украинската ПВО наследи множество такива ЗРК, модернизирани до варианта С-200ВМ (с далечина на стрелбата 255 км и до 40 км по височина) и стотици (ако не и повече) конвенционални ракети (5В28/В-880) за тях. По-рано наличните версии с ядрена бойна част са предадени на Русия след обявяването на Украйна за безядрена държава. През 2008 г. е анонсирана програма за възстановяване и модернизация на комплексите, но след анализ вариантите са определени за нерационални и ресурсът е пренасочен за поддръжка на по-новите, многоканални и лесни за обслужване ЗРК С-300.
До 2013 г. страната все още има няколко дивизиона С-200ВМ. Поддържането им в работно състояние с техните течногоривни ракети, използващи токсично гориво и агресивен пожароопасен окислител, е трудно и скъпо. Заради лошото техническо състояние на апаратната част и зенитните ракети, значителните експлоатационни разходи и намаляващата бойна стойност на този ЗРК през 2014 г. е взето решение за постепенното извеждане от въоръжение на това най-далекобойно средство на украинската ПВО. Последният украински дивизион е изведен от бойния състав през 2016 г. Част от техниката и ракетите, снети от бойно дежурство, са консервирани и запазени в арсеналите.
Украинските въоръжени сили се сещат за тях отново след руското нахлуване. Изчерпването на запасите от съветските оперативно-тактически ракети „Точка-У“ и ограниченията на партньорите от НАТО да използват доставяните боеприпаси за удари по международно признатата територия на Русия принуждава украинските военни да търсят нови решения. Едно от тях е трансформирането на остарелия ЗРК С-200 от противовъздушно оръжие в такова за поразяване на наземни цели. За целта започват да модифицират ракетите му от зенитни в балистични.
Още в началото на май се появиха съобщения за прехващане на две ракети над Крим, които наподобяват тези на С-200. Тези боеприпаси са приети за едни от последните балистични ракети на украинския оперативно-тактически комплекс „Гром-2“, останали след разрушаването на производствените им предприятия. Но след като друга такава ракета пада на 50 км навътре в Белгородска област, оставяйки следа със ширина 15 м и дълбочина 3 м, части от „анатомията“ й издават произхода й. Явно тези пускове са за „пристрелка“. От 8–9 юли насам въоръжените сили на Украйна започват периодично да нанасят по-чести и масирани удари (с по 2–4 преработени ракети) по Кримския мост, летища и други обекти – руските Ростовска, Калужка, Брянска и Белгородска област. Според наличната информация повечето от тях са прехванати от руската ПВО, а други отклонени от средствата за радиоелектронна борба. Наскоро идентична ракета „се заби“ и в центъра на Таганрог, като повреди сгради и рани хора.
Смята се, че за модифицирането на зенитните ракети помагат полски специалисти. Някои източници сочат, че проектът стартира още през май 2022 г. на един от полигоните в Полша, която също има на въоръжение ЗРК С-200. А за създаване на възможности за нанасяне на точни удари по конкретни обекти приоритетно се налагат изменения в апаратурата за управление. По наличната информация полуактивната радиолокационна глава за самонасочване на ракетата по въздушни цели се заменя с блок с инерционна система за насочване и корекция с GPS навигационен модул. Отпада нуждата и от куп специфични „зенитни“ елементи, като антена, автопилот, радиовзривател, изчислителен прибор и предпазителен механизъм. Вместо тях се внедряват контактен взривател, механизъм за подаване на горивото за контролиране на далечина на стрелбата и допълнително гориво. На мястото на осколъчната бойна част на зенитните ракети пък е сложена доста по-мощна фугасна, способна да нанася по-осезаеми щети на наземните обекти.
За пуск на модифицираните течногоривни ракети на С-200 вече не са необходими всички елементи от състава на комплекса. Достатъчни са технически позиции за зареждането им с гориво и окислител и пускови, от които да се изстрелват. С цел повишаване на автономността и скритостта украинците вероятно използват за пуска им не стандартните 30-тонни пускови установки от състава на „двестата“, а мобилни. Предвид на теглото на ракетата (7,1 т) последните може да са създадени на колесната база на РСЗО „Смерч“ 9А52 или на подобно високопроходимо шаси.
Смята се, че преработените ракети на ЗРК С-200 могат да поразяват наземни цели на далечина до 600 км. Това не е учудващо, защото още през 80-те години в СССР при изпитание и полигонни стрелби (с последваща неизправност на бордовата апаратура) стандартни зенитни ракети на комплекса прелитат по 450–460 и 700 км. Настоящата им балистична модификация развива максимална скорост 1600 м/с, но при пикиране към целта тя намалява наполовина заради съпротивлението в плътните слоеве на атмосферата. Тоест имат по-голям обсег и са по-бързи от балистичните ракети „Точка-У“. За разлика от тях (и в резултат на доработките), след като се спуснат до 30 км височина, преминават в почти хоризонтален полет и така достигат мишената.
От досегашното бойно използване изглежда, че проведената модернизация гарантира точност, достатъчна за стрелба по площадни цели (градове, инфраструктурни обекти, промишлени предприятия, летища), каквито и провеждат украинците. Но като цяло големите размери на тези ракети (дължина 10,8 м) и забавянето на скоростта в крайния им полетен етап ги правят относително лесни за прехват от съвременните руски системи за ПВО. Въпреки това те създават и доста главоболия.
В отговор на атаките с преработените „дълги ръце“ руските сили започнаха целенасочено да търсят местата за тяхното съхранение и подготовка и стартовите им позиции (пусковите), за да ги унищожават превантивно. В края на август и началото на септември руското МО обяви, че в района на Славянск са унищожени украински ЗРК С-200 и складове със запасни ракети за него. Ала с това противоборството между новото ударно оръжие на Киев и противовъздушната отбрана на руснаците едва ли ще се изчерпи в тази война.
