Българска делегация изкачи вчера връх Каймакчалан, Република Гърция и почете паметта на героично загиналите български воини по време на Първата световна война, съобщават от СКСО.
Във всички войни, в които е участвала, Българската армия се е доказала пред света като несломима и изключително героична. На този ден – 12 септември, преди 107 години, започва една от най-епичните и решителни битки в историята на българските военни подвизи. През далечната 1916 г. български пехотни полкове, защитават върха в продължение на 46 дни от настъплението на Сръбската дивизия. Благодарение на самоотвержените офицери, подофицери и войници, показали изключително мъжество и твърдост, многократните атаки на противника биват героично отблъсквани. Въпреки студа, въпреки постоянния сръбски обстрел, въпреки смъртта, дебнеща в окопите…
Тези велики българи не са забравени. За 8-ма поредна година, на мястото, където са загубили живота си повече от 3000 воини, техни потомци, военнослужещи и българи, тачещи своята история отдадоха заслужена почит.
Със заупокойна молитва, отслужена от негово високоблагоговейнство свещеноиконом Фотий, с благословията на Пловдивския митрополит Николай, всички заедно се помолиха за душите на загиналите на връх Каймакчалан и в тяхна памет поднесоха венци цветя.
На церемонията, организирана от Съвместното командване на специалните операции (СКСО) на Българската армия, присъстваха г-н Христо Гаджев – председател на Комисията по отбрана в 49-ото НС, г-н Калин Калапанков – член на Комисията по отбрана в 49-ото НС, генерал-майор Явор Матеев – командир на СКСО, генерал-майор Валентин Кръстев – заместник-командир на корпуса на НАТО за бързо развръщане в Солун, о.з.генерал Константин Попов – началник на отбраната в периода 2016 – 2017 г., полковник Милчо Игнатов – военен аташе на Република България в Република Гърция, представители на посолството и генералното консулство на Република България в Република Гърция, кмета на община Садово г-н Димитър Здравков, родственици на участниците в сраженията, родолюбиви българи, воини от Специалните сили на Българската армия.
В словото си, генерал-майор Матеев приветства всички присъстващи и им благодари, че съхраняват славната ни история за бъдещите поколения. Той припомни героичните подвизи на нашите предци, които в продължение на почти месец и половина са воювали в името на България, в името на националното обединение и свободата на нашата Родина.
Генерал-майор Матеев завърши с думите „На този връх са загинали много хора, тук се чувства, че всичко е наелектризирано от хиляди човешки съдби, затова ви приканвам да бъдем смирени към историята и да почетем паметта и на нашите герои, и на всички загинали воини тук, защото всички са човеци на тази земя и ги е раждала майка. А това трябва да ни напомня да правим всичко необходимо, ако може да се избегнат войните. Вечна слава на нашите герои! Нека винаги да помним, да тачим и да се прекланяме пред делото на тези, които когато загиваха, категорично не знаеха, че ние днес ще ги наричаме герои и без да искаха, и без да знаеха, тези хора сътворяваха историята на нашата Родина“.
Господин Гаджев отбеляза в своето обръщение „Мисия на всички нас българите е да браним и да почетем паметта както на всички загинали за България, така и хората, които са се били от другата страна, защото в крайна сметка всеки е изпълнявал своя воински дълг и трябва да уважаваме това“ и добави „Надали има българи, които да нямат предци, участвали във войната и оставили костите си по бойните полета. Наш дълг е да ги браним, защото за нас думи като род, родина, България са важни!“
Генерал Попов от своя страна подчерта, че на това място казаните думи стигат най-далече, а вярата е най-силна.
По време на церемонията тромпетист от представителния духов оркестър на Специалните сили на Българската армия изпълни велик е нашия войник, а под звуците на „Кол славен“, всички застанаха на колене, за да почетат паметта на загиналите. Мероприятието завърши с изпълнение на българския химн от всички присъстващи.
Идеята за почитане паметта на загиналите български воини на връх Каймакчалан стартира от Красимир Узунов – виден български историк и журналист, наричан от своите приятели „Поручика“. Той е автор на редица исторически творби, от които и „Каймакъ – Чаланъ“, т.1. Преди да успее да завърши том 2 на книгата за „Върха на върховете“, той умира през 2019 година. Паметта му също бе почетена от присъстващите, защото всеки един от тях се бе докоснал до ужаса на битките от Първата световна война, но и до величието на човешкия дух, благодарение на неговия труд. Под разветия национален флаг, военнослужещ от Специалните сили изпълни на гайда химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе“ от където е родом и Поручика.
