Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Атаката срещу министри и държавни институции

[post-views]
Източноевропейски правителства призовават технологичните компании да се борят с дезинформацията

Пламен ПЕТРОВ

Кои бяха мишените на руската пропаганда през седмицата – доклад на Службата за външни действия на ЕС

През последните седмици регистрирахме нова вълна от информационни атаки срещу европейски служители и институции от прокремълски дезинформационни играчи. Този път не всичко идва от Русия. Беларуският режим на Александър Лукашенко също е замесен в подобни действия, се констатира в редовния седмичен преглед на действията на руската дезинформационна машина, направен от експертите на Службата за външно действие на Европейския съюз.

На 4 септември акаунт в мрежата Telegram публикува видеоклип, включващ германския външен министър Аналена Бербок, която уж казва, че благодари на Румъния за увеличаването на износа на „кокаиново зърно“ от Украйна. Руската пропагандна телевизия на английски език RT (Russia Today) бързо подхвана този видеоклип, което го изведе до повече от 166 000 гледания. Известният руски телевизионен водещ и пропагандист Владимир Соловьов също го разпространи, като донесе още 250 000 гледания.

Оригиналното видео от съвместна пресконференция на Бербок и румънския външен министър Луминита Одобеску, публикувано от германското външно министерство, беше редактирано от прокремълски оператори, преди да го пуснат отново. Бербок най-вероятно е допуснала грешка на езика и е имала предвид „зърно от Украйна“, но прокремълските пълномощници не са пропуснали добрата възможност и са я използвали, за да разширят изтъркания дезинформационен разказ за това, че президентът Володимир Зеленски уж е пристрастен към кокаин.

Президентът Зеленски – основното ястие в диетата на кремълските дезинформатори

На 28 август версията на руската телевизия RT на арабски език и два от нейните огледални сайтове публикуваха статия, промотираща твърденията на Дъглас Макгрегър, бивш полковник от американската армия, че Зеленски ще избяга от Украйна в бъдеще. За да скрият източника на тази дезинформация, многобройни прокси сайтове препечатаха въпросната статия без никакви позовавания на арабската версия на RT, откъдето тя всъщност тръгва. Този казус илюстрира вече утвърдената практика на прокремълските проксита да разпространяват съдържание от RT на арабски, прикривайки действителния първоизточник на информацията. Една бърза проверка на в. „Българска армия“ показа, че въпросната статия с абсурдното твърдение на Дъглас Макгрегър е широко тиражирана и в българските проруски сайтове, а също в българския сегмент на Фейсбук. Като цяло, кремълската пропаганда много често „препира“ своите послания през различни западни, най-често американски експерти със съмнителна репутация. Все пак друго си е да се каже „американски полковник мисли, че…“, вместо „руски вестник пише, че…“.

Но това не бе всичко от дезинформационната кампания срещу Володимир Зеленски. На 5 септември пост в мрежата Телеграм показа първата страница на френския вестник Franc-Tireur, където Зеленски е показан като живеещ в къща, изградена от телата на украински войници. На следващия ден още 10 Телеграм канала показаха тази картинка, достигайки 279 000 преглеждания. Изображението бе разпространено и от няколко канала в мрежата Х (бившата Туитър), на страници в руската социална мрежа Вконтанкте, а също и в много сайтове. Както можете да предположите, това изображение бе фалшиво. Редакционната колегия на френското издание, както и независими проверители на фактите алармираха, че става въпрос за фалшификация.

Как беларуският режим си набеляза Полша

На 1 септември Телеграм канал публикува скрийшот, показващ пост в мрежата Х от името на едно от подразделенията на полската армия. Постът уж показва тялото на мъртъв войник със „следи от насилствена смърт“. Други канали, подкрепящи беларуския режим, бързо споделиха този пост със скрийншот от мрежата Х, който генерира 400 хил. преглеждания.

Постът в Телеграм внушаваше, че войникът е бил убит, както и че полските военни са изтрили оригиналния пост, за да прикрият инцидент. Важно е да се отбележи, че фалшивият скрийншот тръгва от Телеграм канал, базиран в Беларус, и неназованата полска военна част понастоящем е дислоцирана на полско-беларуската граница.

Този инцидент пасва на по-общия тренд на пропагандаторите, свързани с беларуския режим, да се целят именно в Полша в своите дезинформационни усилия. На 6 септември Радио Беларус създаде Телеграм канал, насочен към полскоговорещата аудитория, а Ютюб канал на полски публикува информации всеки ден от края на август насам. Радио Беларус е управлявано от санкционираната от ЕС институция Белтелерадио, известна с разпространяването на прокремълска пропаганда, както и пропаганда в режима на Лукашенко.

И България не бе пропусната

България също не бе изпусната от вниманието на Русия. Този път чрез РИА „Новости“, която светкавично и услужливо разпространи атака срещу Мустафа Емин – съветник на министъра на отбраната. Атаката, която коства оставката на Емин, всъщност бе насочена срещу министъра на отбраната Тодор Тагарев и водената от него политика на укрепване на българските Въоръжени сили пред лицето на руската заплаха и оказване на помощ на Украйна срещу агресора Русия.

Незаменим ли е Китай като „фабрика на света“?

Срещата на Г-20 в Индия открои нови тенденции в световната политика и икономика

Руслан Трад

Тези дни завърши поредната среща на върха на Г-20. Тя се проведе в Ню Делхи, а основната новина от нея не беше отсъствието на Путин, нито дори демонстративното отсъствие на Си Дзинпин, въпреки че този демарш може да се тълкува директно като отказ на Китай от партньорство със Запада и поставянето му в ролята на противник. Въпреки проблемното съвместно изявление относно войната в Украйна, има моменти от срещата, които показват нови процеси.

Като основна движеща сила на днешните политики, западните сили нанесоха неочакван удар именно в икономическата сфера: беше обявено създаването на глобален проект за стоков поток от Индия към Европа през Арабско море, ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Средиземно море и Гърция. За всички външни наблюдатели е очевидно, че това е алтернатива на китайския проект „Един пояс, един път“.

Китай вече има проблеми с икономиката си, но също и с изпълнението на мащабния си глобален проект, след като някои държави показват желание да се оттеглят като например Италия, която беше от основните поддръжници на „Един пояс, един път“ доскоро; Турция, веднага след като разбра за новия европейски проект, открито заяви, че „проектът е добър, но с Турция ще бъде още по-добър“. Китай има проблем и в Африка, където макар и зависими от китайските заеми, редица страни се чувстват некомфортно от поетите към Пекин ангажименти. Афганистан на талибаните, Иран, Сирия и Русия са днес сред основните точки по глобалната карта, където Китай ще насочва внимание.

Икономическата доминация на Запада в света е все още очевидна, както е очевидно, че един проект, изцяло подкрепян от Запада, има големи шансове пред проекта на Китай. Това, което се случва, не е просто залагането на Индия като противник на Китай, въпреки предполагаемото сътрудничество в БРИКС. Това е ясна стъпка към това Западът да реши няколко геополитически въпроси с един удар.

Изглежда, че Западът е решил да не разделя острите геополитически проблеми Русия, Близкия изток и Далечния изток на етапи и да ги решава един по един – вероятно е по-лесно да „слее“ цялата ос от Русия през Китай, Северна Корея и Иран до Сирия – във взаимосвързани проблеми и да нанесе един мощен удар. Взаимопомощта на страните от тази ос по никакъв начин няма да им помогне, а ще ги отслаби взаимно, защото взаимосвързаността на проблемите им само ще задълбочи тези проблеми.

Основният локомотив на тази ос е Китай. Западната лява прокитайска преса раздухва образа на Китай като незаменима част от световната икономика (т.нар. „фабриката на света“), чието спиране ще срине всичко. Но Китай е толкова незаменим като фабрика за потребителски стоки, колкото Русия беше незаменим доставчик на нефт и газ, докато беше изхвърлена от световния пазар на нефт и газ за по-малко от година.

Коментарът е от Фейсбук профила на автора, публикуваме го със съкращения

Най-ново

Единична публикация

Избрани