Най-важното събитие за нас през годината бе „Ответен удар-23“, казва командирът на 38-и батальон от състава на 2-ра бригада
Майор Кристиян Карабов е роден през 1984 г. в Смолян. През 2002 г. постъпва в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и го завършва на 19 ноември 2006 г. със специалност „Мотопехотни войски“. Започва офицерската си служба на 4 януари 2007 г. в 14-ти отделен механизиран батальон в Банско и я продължава в 3-ти отделен механизиран батальон в Благоевград. През 2019 г. завършва ВА „Георги С. Раковски“ и е разпределен като началник-щаб на 38-и механизиран батальон на 2-ра Тунджанска бригада в Стара Загора. След това от декември 2020 г. е заместник-командир на 31-ви механизиран батальон на 2-ра бригада в Хасково. И от 1 декември 2022 г. е командир на 38-и механизиран батальон.
– Господин майор, може ли да направим едно уточнение? Защо завършвате НВУ „Васил Левски“ през 2006 г., а започвате офицерската си служба в 14-ти батальон през 2007 г. ?
– Това се случи, защото випускът ни завърши през 2006 г. на 19 ноември – бойният празник на Сухопътните войски. Така че започнах офицерската си служба на 4 януари 2007 г. като командир на взвод. Но още през следващата година 14-ти батальон бе предислоциран от Банско в Благоевград под името 3-ти отделен механизиран батальон (от 1 юли 2017 г. – 3-ти механизиран батальон на Бригадно командване). И там служих като командир на взвод, заместник-командир на рота и командир на рота до 2018 г.
– При завръщането си в 38-и механизиран батальон, вече като командир, заварихте ли познати военнослужещи?
– Хубаво е, че преди това служих в 38-и механизиран батальон като началник на щаб и голяма част от военнослужещите и цивилните служители познавах оттогава. Така, че нямах нужда от много време за опознаване. Осъзнавам голямата си отговорност като командир на 38-и батальон. Известно ми е, че тази длъжност са заемали офицери, които след това са били назначавани на високи позиции, а някои заслужиха и генералско звание.
– Имате ли заместници в командването на батальона?
– Заместник-командир на батальона е майор Асен Атанасов, началник на щаба е майор Петко Пенев, а заместник-командир по логистичното осигуряване е майор Даниел Димов.
– Постъпиха ли при вас лейтенанти, завършили НВУ „Васил Левски“?
– В батальона бяха назначени за командири на взводове трима лейтенанти, завършили през тази година НВУ „Васил Левски“. През миналата година също дойдоха лейтенанти, които вече участваха в тактическото учение „Ответен удар-23“ на полигон „Корен“ и натрупаха добър опит.
– С какво ще запомните „Ответен удар-23“?
– Най-важното събитие за батальона през годината бе „Ответен удар-23“. Учението се състоя в края на май и началото на юни. Основен участник в него беше нашият 38-и механизиран батальон, като ни беше придадена танкова рота от Центъра за подготовка на специалисти в Сливен. Участваше и взвод от италианската бригада Pinerolo. Уверих се, че италианците държат много на традициите. Много важно беше по време на учението да сглобим действията на механизираните, артилерийските и танковите формирования при участието в контраатака. Състоя се и ротно тактическо учение с придадени танков взвод и самоходна минохвъргачна батарея. Всички действия на „Ответен удар-21“ преминаха при тежки метеорологични условия и бяха предизвикателство за участниците.
– След учението командирът на 2-ра бригада бригаден генерал Станимир Христов изрази удовлетворението си от добрата организация и от мотивацията и професионализма на военнослужещите. Какви изводи си направихте от „Ответен удар-23“?
– От 2017 г. батальонът не бе излизал на такова голямо учение. Мисля, че успяхме да постигнем добри резултати и да надградим подготовката, която се извършва в пункта за постоянна дислокация. А какви изводи си направих ли? Работата ни трябва да е непрекъсната, трябва да се провежда редовен учебен процес, да не се забравят уменията. Така, че да има надграждане с всяко учение, да се повишават знанията и уменията на военнослужещите. В крайна сметка полигоните са мястото, на което наистина тренираме. Работата в пунктовете за постоянна дислокация е една много добра подготовка за действия на полигоните, където се изграждат военнослужещите, където най-добре се виждат възможностите на личния състав и като цяло – на формированията.
– Помогна ли ви на батальонното учение фактът, че добре познавате полигон „Корен“?
– Служих две години в 31-ви механизиран батальон в Хасково и голяма част от занятията и ученията ни бяха на „Корен“. Мога да кажа, че познавам добре полигона. Хубаво е, когато близо до пунктовете за постоянна дислокация на формированията има полигон. Така се пестят средства и време.
Фото авторът
– Наскоро бе честването на 25-годишнината на 2-ра Тунджанска механизирана бригада. В дъждовната нощ преди Празника казахте, че сте пътували до българско-турската граница. Защо го направихте?
– Отидох да видя военнослужещите от батальона, които изпълняват задачи по подпомагане на охраната на границата, и ги поздравих за Празника. Но като стана въпрос за 25-годишнината на бригадата, ще отбележа, че основоположник на 38-и батальон е 21-ви Средногорски полк, създаден със
Заповед №11 на 19 януари 1889 г. с локация в Пловдив. Три години по-късно, на 2 октомври 1892 г., полкът е преместван в Асеновград, а след това в Смолян. На 22 септември 1950 г. полкът е преименуван на 38-и стрелкови полк. На 7 август 1958 г. той е преместен заедно с щаба на дивизията в Стара Загора. На 7 юли 1998 г. военните формирования на дивизионната структура се трансформират в бригадна, което налага и полковете да преминат на батальонна структура. През 1999 г. батальонът е деклариран и е включен в състава на многонационалната бригада „Югоизточна Европа“.
– На какви принципи сте останали верен в армията?
– Най-вече спазвам принципа – всеки командир трябва да обучава подчинените си, за да знаят какво трябва да правят, те да са сигурни и уверени в своите действия, за да могат да постигат добри резултати. И това да бъде непрекъснат процес, който не трябва да спира.
– Имате ли любимо занимание извън служебните задължения?
– Обичам да ходя и разпускам в планините, сред природата, на чист въздух, по-далече от градовете и шума.
– И учебният център „Люляк“ на 2-ра бригада е в планината?
– Е, там си е работа, не може и да се помисли за разпускане.
– А за връщане към Смолян мислите ли?
– Откакто съм завършил гимназия в Смолян, животът ми протича все в други гарнизони. А и във 2-ра бригада има добри условия за развитие на един военнослужещ.
– Кога се очаква да сложите подполковнишките пагони?
– Надявам се това да стане на 1 ноември, тъй като тогава навършвам необходимите години за престой в сегашното ми звание.
