– Доц. Калайджиев, какво най-много влияе на зрението ни, на здравето на очите ни?
– На очите трябва да се обръща внимание още от първата година след раждането на децата. И първият преглед трябва да е на едногодишна възраст, а следващият – към тригодишна, за да не се пропусне някое заболяване. След това – периодично в годините след първи клас. Това е задължително в съвременния свят, в който имаме много екрани: на лаптопа, джиесема, на таблета, на телевизора. И трябва да се редува работата ни на тези устройства с гледане надалеч. Така окото се настройва за различните разстояния. Банално е, но трябва да провеждаме профилактични прегледи: до 40-годишна възраст през 2–3 години, а след това – всяка година. Просто с възрастта се отключват и някои заболявания. Така имаме добра корекция, доколкото повечето от хората имат нужда от корекция след 45-годишна възраст. Тогава акомодацията, способността на окото да се приспособява за ясно виждане на различни разстояния, намалява. И повечето хора поставят очила за близко виждане, които се коригират през годините. А днес се налага да имаме и очила за компютър, който е на различно разстояние от книгата за четене, от което очите се уморяват. И очилата за четене не ни вършат работа за компютър. А с възрастта идват и различните заболявания, които профилактичният преглед открива: промени в лещата на окото, в камерния ъгъл, в ретината.
– Профилактиката помага ли да се откриват и по-страшните диагнози като глаукома и макулна дегенерация?
– Именно тези заболявания са свързани с възрастта ни и те растат с времето. На 60 години с макулна дегенерация са около 20–30% от хората, към 80 години – към 90–95%. Това заболяване е свързано с генетиката и с условията на живот на човека. А слънчевата светлина както ни помага да виждаме, така и променя централната част на ретината, т.е. макулата, като по-специализирана ретина, където влизат и най-много енергия и светлина. И както се променя кожата ни, така се променя и макулата и помътнява лещата. А макулно увреждане получават повече жените. Всъщност макулата отговаря за доброто ни централно зрение и за цветното виждане. Тази част на ретината има само 2 слоя и е само 2–3 мм, улеснено е проникването на светлината, оформя се до 3-тата година. И ако детето е с голям диоптър, макулата не може да се развие, а окото става мързеливо. Тя няма кръвоносни съдове, заради което е и по-трудно храненето й. А останалата част от ретината ни осигурява доброто формено зрение. Но с възрастта кръвоснабдяването се затруднява. Макар при всеки човек този процес да е различен, зависи какви гени имаш.
– Как ни се отразява на очите хигиената ни на живот? От какво се появяват „баналните” ечемици и конюктивитът?
– Хигиената означава и „от всичко да има по малко”. Да не се работи по цял ден и непрекъснато на компютър – всичко да е с мярка и да се редува. Има 2 причини за т.нар. ечемик – високата кръвна захар, като диабетиците са по-склонни да имат кожни възпаления и когато при нужда от корекция не се носят очила. Очите се присвиват, жлезите в клепачите не могат да смажат окото и се запушват. А конюктивитите са зараза от инфекциозни агенти – бактерии, вируси, гъбички: от мръсни ръце, от басейни. Витамин В може просто да подсили имунитета. И ако нямате диабет и имате добро зрение, тогава ще ви се размине. А децата между 3 и 6 години имат „дупка” в имунитета. Докато до 3 години те имат майчините си антитела и добър имунитет, а след 6 години изработват собствените си имунни антитела и това го качва. Първият преглед на децата при раждането проверява очните дъна, а после е след година. Към 3 години се установява от специалист реалното зрение, но ако не се следи дали детето криви главичка и гледа постоянно телевизора „на ръка разстояние” и ако то не бъде заведено навреме на преглед, тогава се появяват ечемиците.
– Всъщност присъда ли е глаукомата?
– В съвременния свят на добри медикаменти, лазерно лечение и операции, които спомагат загубата на зрение да става по-постепенно и продължително, не е присъда. При по-ниската здравна култура преди години зрението се е губило за 10–15 години, а днес то може да намалява в продължение на 70–80 години и човек живее до края на живота си с добро зрение и постоянна терапия. Където не може с нея – с лазер и с операция. Но всеки продължава да е отговорен за собственото си здраве. И да не издевателства над зрението си: не може 20 години да работиш по 12 ч. на компютър и в кабинета да кажеш: „Докторе, дай ми едни капки да си оправя зрението…!”. А грижата е и чрез храненето, и чрез движението, с труд и почивка.
– А има ли връзка между преминалата пандемия и т.нар. „очен грип”?
– Не, свързано е с тип аденовируси: очите се зачервяват, има сълзотечение, светлобоязън, болка. Но за вирусите изобщо нямаме лекарства, докато бактериите унищожаваме или потискаме с антибиотици. Понякога вирусите остават в организма и когато имунната система падне, се събуждат херпес симплекс и херпес зостер, вирус на варицелата. По време на COVID пандемията имаше симптоми и от очите, както и от всички други лигавици – гърло, нос. Кожата ни е по-устойчива, но при рана върху нея заразата може да влезе и оттам. Но не можехме да открием заболяването от вируса просто от един очен преглед. Този вирус беше свързан с кръвосъсирването, а в най-фините кръвоносни съдове в ретината при проблем с него те по-лесно се запушваха. И през пандемията имаше по-често ретинални хеморагии и венозни запушвания.
– Към какво друго са вход очите освен, както се казва, към душата на човека?
– Към цялото знание: 98% от информацията за света около нас идва от очите. Те са сензор, мозък, изнесен извън черепната кухина, който превръща светлината в малък електрически нервен импулс. Така виждаме цвят, форма, перспектива, далечина, образи. Много по-малко информация постъпва от слух, обоняние, мирис. Човек без зрение губи почти целия свят. Всъщност зрението е буквално и преносно светлина.
– Какви тенденции има в заболяванията на очите?
– И в нашата специалност всичко се промени през последните двайсетина години. Откриха се нови техники, апаратура, в очните болести вече работим на по-фини нива. В много по-начални фази откриваме заболяванията, рискът от тях вече може да бъде прогнозиран, да се открият предпоставки, например още преди да се е развила глаукомата. Така и наблюдението, и лечението започват по-рано и съхраняваме повече зрение. А има обратима и необратима слепота. При глаукомата и макулната дегенерация слепотата е необратима след определено време. Докато при катарактата, вътрешното перде, е обратима. Помътнява лещата и пропуска по-малко светлина към лещата. Но с нови технологии и методи изсмукваме помътнялата леща безкръвно и безшевно през 2-мм разрез и поставяме имплант. И човек може да вижда на 100%. Като държавна болница ние не коригираме само диоптри. Но в американската армия например коригират зрението на пилотите си.
– А може ли цялостното състояние на организма „да се прочете” през очите?
– Ирисовата диагностика беше модерна през времето на Кашпировски… Но у нас в учебниците не изучаваме такова диагностициране. Но за зрението, за очите днес още много неща не знаем. Въпреки модерните технологии например все още оперативно не можем да лекуваме заболяванията на ретината, тя е фина нервна структура, която трябва да се оперира послойно. Нямаме и присаждане на око и само развието на технологията би направило възможно свързването на зрителния нерв, въпреки че нашите инструменти са най-фини, с 60-кратно увеличение на микроскопите. И колкото и медицината да е напреднала, засега това е още фантастика… Но всичко, което се предлага в света днес като лечение на зрението, се предлага и в България – и като апаратура, и като квалифицирани лекари. Обучаваме се постоянно.
