Военнослужещи форсират изобилни водоеми, но не с бомбички и мрежи, а с майсторлък и всеотдайна грижа за колосалните си трофеи.
Ще ти повярва ли някой, ако тръгнеш да му разправяш, че във водоемите на Учебен полигон „Ново село“ се въдят гигантски като подводници риби? Образно казано, разбира се. Има ли уважаващ себе си рибар, па макар и журналист, който да не преувеличава, макар че аз не съм рибар?
Точно така реагираха колегите от редакцията на в. „Българска армия“, когато им разказах за рекордните екземпляри, които улавят запалените въдичари от обслужващия персонал на полигона.
Както и да е, заинатих се аз, викам, ще ида там и ще се върна само за да ви докажа, ако не с трофей, то поне със снимки. Получих разрешение от ръководството на Сухопътните войски, както си му е редът, и тръгнах към „Ново село“.
Посреща ме майор Павел Гигов, заместник-командир на полигона.
Две думи за него: роден през 1976 г. в Сливен, 1999 г. завършва Висшето военноинженерно строително училище „Любен Каравелов“ в София, което понастоящем не съществува като военна организация. С разформироването на Строителни войски ВУЗ-ът е девоенизиран. След завръщането си през юли 2021 г. от тригодишен мандат в Многонационалната бригада за Югоизточна Европа в Крайова (Румъния) майор Гигов избира да служи именно на УП „Ново село“.
Сам пожелах да дойда тук
като заместник-командир, знаех за тези водоеми и преди съм ги посещавал, за да ловя в тях риба. Като човек с различни награди от минали риболовни състезания предпочетох да служа тук, а не да отида в някой щаб“, споделя откровено офицерът.
Три водоема има в рамките на полигона, които служат за съоръжения за военна подготовка и се използват при различни операции от типа прекосяване на водна преграда. През лятото също така служат за резервоари, хеликоптерите черпят вода от тях при противопожарни операции. Използват се и за напояване, когато водата им идва в повече.
„Поначало
това са естествени водоеми, не са специално изградени за нуждите на армията
язовири, водосборът им се получава главно от валежите в местността, нямат друг водоизточник, от който в тях да постъпва вода“, обяснява майорът. Дива риба в тези естествени водоизточници е имало винаги, споделят местните от с. Мокрен, още от незапомнени времена тук се въди риба, далеч преди да съществува полигонът, военнослужещите сами решават да обогатят рибния запас в името на любителския риболов.
Главен отговорник за състоянието на водоемите и рибните запаси е старшина Николай Николов, командир на Отделение за подготовка на механизирани артилерийски формирования и отговорник за Сектор „Централна вишка“, където всъщност са езерата. Освен това той отговаря и за водните нива, упълномощен е да изпуска обема при необходимост.
„Няма как да изтече и рибата“, успокоява ме майор Гигов, когато го питам. „Водата се изпуска през участъци с висока тръстика и няма как да се изгуби рибата.“
Трите езера представляват единна система от скачени съдове, водата от първото може да потече към второто. „Имаме възможност, ако се напълнят и двете, да отбием вода и към третия“, пояснява заместник-командирът.
Но да минем по същество. Най-качествената риба, която се въди тук, е шаран. Отделни екземпляри достигат до над 15–20 кг. Има и амур, сом, бяла риба, щука, както и плевелна риба от всякакъв вид – каракуда, червеноперка, слънчевка. „Ние си пазим рибата и
такива големи трофейни екземпляри не се унищожават
пускат се обратно, за да могат да растат още и някой друг да може да се насладип на техния улов.
А остава ли им време за това от служебните задължения? „Не го правим през работно време, разбира се, имаме си прекалено много задачи, колкото и да звучи странно на колегите от другите формирования, защото се намираме на полигон. Осигуряваме учебните занятия и тренировките на формирования от Българската армия и международни такива, например американските военнослужещи и Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия. Достатъчно сме натоварени. В събота и неделя, когато сме в почивка, както и когато сме в отпуска, идваме тук да ловим риба и да се наслаждаваме на богатството, което поддържаме“, разбирам от майор Гигов.
Риболовен билет се изисква и за риболова на полигон „Ново село“, както е за всички водоеми в България, друг е въпросът, че тук няма как да бъде извършена проверка, тъй като се намираме във военен обект. Освен военнослужещите да се възползват от езерата могат и местните жители
срещу списък, утвърден от ДАНС, и при спазването на определени правила
Намираме се на „Водна вишка“, където е вторияш водоем, достигащ дълбочина от 4 м. Малко по-надолу е третият. Той е най-дълбокият, където максималната дълбочина надвишава 12–13 м.
Добре, казвам, ама не се ли плаши рибата от стрелбите, артилерийските взривове, шума от хеликоптерите и двигателите на бронираните машини?
Не. свикнала си е. Хич и не се плаши, отговаря той.
Майор Гигов е носител на множество награди – от Републиканското първенство за улов на шаран и от състезания по риболов на плувка. „Зарибен“ е още от дете. Има двама синове, Петър и Павел. Петър е по-големият, но навършил 17 години, вече не ходи толкова често за риба с баща си. Може би, защото младежкият взор, както знаете, се измества в друга посока през пубертета. Засега надеждата да се превърне в запален риболовец е оставена в ръцете на по-малкия Павел.
Докато си приказваме, майор Гигов демонстрира шаранджийската си техника нагледно. За далечно замятане слага специален кожен напръстник на показалеца. Стръвта е тигров орех (наричан още и тигров фъстък),
тази стръв тук е най-подходяща, раците дори не я помирисват
Шаранът и амурът много обичат тигров фъстък. „Ако сложа царевица, най-вероятно в близките двайсетина минути ще бъде изядена от раците. Тях не ги ловим, съвсем целенасочено, ако се хване някой случайно – да, може, споделя офицерът.
Първото нещо, което се разпъва преди шаранджийския риболов, е кепът. Особено важен в случаите, когато си излязъл сам за риба. Такива рекордни риби, каквито чакаме, няма как да извадиш без кеп.
Другото приспособление, което всеки уважаващ себе си шаранджия, е да има карп дюшек, на който изваденият от водата улов трябва да се сложи. „Не може просто да го оставим на тревата или на камъните, защото това са големи риби, тежки, ще се наранят. Ако искаме да оставим рибата жива и после да я пуснем обратно, трябва да се погрижим за нея. Особено амурите са много буйни, като бъдат извадени – и се самоубиват“, научавам още.
Друго задължително приспособление е антибиотичният спрей, с който рибата се пръска на мястото на убождането от куката, както и на местата с липсващи люспи и наранявания. Спреят е яркосин на цвят. Този антибиотик позволява рибата да се възстанови бързо от убождането, за да не се получи някаква инфекция и впоследствие рибата да се разболее или загине. „Полагаме направо лекарски грижи само и само да съхраним рибните си запаси.“
Риболовът на шаран обикновено изисква повече време, отколкото имам аз за този репортаж. Минималният излет трае няколко часа, най-добре едно денонощие да изкараш на водоема. За шаранджийския риболов се изисква търпение. Първо се избира мястото, на което се очаква да „мине“ шаранът, участъкът се захранва и едва тогава се хвърлят въдиците. Понякога, когато не сме на работа, може да стоиш два-три дни и да нямаш „пипане“.
Най-важното приспособление за шаранджийския риболов е огромното търпение
„При състезанията е по-различно, те обикновено се правят на водоеми, които съдържат много добро количество на шарани и амур, но пък там и конкуренцията от другите отбори е голяма“, обяснява майор Гигов.
Захранката, която ползваме сега, е вкисната царевица. За стръв използваме само тигров фъстък заради раците.
Всяка от въдиците е снабдена с радиосигнализатор с дистанционно управление. Всеки сигнализатор издава звуков и светлинен сигнал, различен при дърпане на влакното или при отпускане. Разполагаме с обхват от 200–300 м и спокойно можем да се отдалечим или да легнем да спим през нощта. Опасност рибата да се отскубне от кукичката винаги има, знаете, първата работа на шарана, щом усети, че е „убоден“, търси как да се откачи. Пъха се в драки, различни подводни растения, гледа да се освободи.
„Сложната наука на риболова. Не само хоби или спорт, а и грижа за рибите преди всичко“, уверява ме запаленият въдичар.
От него научавам, че дори
сами си отглеждат стръвта
садят си тигровия фъстък тук на полигона. Старшина Николай Николов се е специализирал вече в отглеждането на кореноплодното растение.
„Малко ни е времето сега“, чувам пак опасенията на майора. „По-едрата риба не отива директно на петното, а започва отстрани, малко по малко, тя е едра, предпазлива, живяла доста години, опитна риба, особено на водоеми като нашите, където е хващана и пускана многократно. За да стигне размерите от над 20–30 кг, значи е преживяла много… А това означава само едно: рибата не е глупаво животно в разрез с популярното народно схващане. Точно обратното. И ние трябва да сме по-умни от тях, за да ги хванем“, кима многозначително новият ми приятел.
И с това приключи всичко. Шаран за половин-един час така и не хванахме, нито някое по-дребно рибе, колкото да се отсрамим, върнах се обаче от полигон „Ново село“ с флашка, пълна с ей такива големи снимки, къси са ми чак ръцете, и един нелош, смятам, репортаж.
