Навършват се 145 години от създаването на Свързочните войски в Българската армия.
От 1998 г. за професионален празник на Свързочните войски в Българската армия е обявен 25 септември. Всъщност първото свързочно подразделение на Българската земска войска се създава на 13 септември 1878 г. като част от състава на инженерни дружини, по-късно – Инженерни войски. Но е взета предвид разликата от 12 дни между Григорианския и Юлианския календар и затова е прието свързочниците да празнуват на 25 септември.
През ноември 1943 г. Инженерно-свързочните войски се разделят на два отделни рода войски: Инженерни и Свързочни. И само след месец, още на 15 декември 1943 г., е създадено едно от емблематичните свързочни формирования – Пловдивският 95-и свързочен полк, на чиято история ще се спра накратко. Това става със Заповед № 460 на министъра на войната на Царство България от 30 ноември 1943 г. Сформиран е на базата на две дружини от 2-ри инженерен полк и влиза в състава на 2-ра армия.
През следващата 1944 г. новосъздаденото и попълнено свързочно формирование участва
във 2-рата световна война
Осигурява свръзката на щаба на 2-ра армия с подчинените части в направлението Пловдив, София, Пирот, Ниш, Митровица, Нови пазар, Косово поле, с което подпомага за разгрома на немската SS дивизия „Принц Ойген”. С ордени за храброст за проявени командирски качества и храброст във войната са наградени 48 офицери, двама кандидат-офицери, двама редници и един чиновник. След това участие свързочниците се прибират в своя район в Пловдив.
В следвоенното си развитие полкът преживява
поредица от реорганизации
През ноември 1953 г. формированието е редуцирано в батальон. И през следващата година отново e развърнат като 95-и армейски свързочен полк. През 1989 г. той пак е свит до батальон. Реже се на едро, с кръгли числа. От 80 офицери остават 20, от 140 сержанти – 20, от 520 войници – 100. Три години по-късно батальонът е преобразуван отново в полк.
През 1998 г. е следващата позната трансформация – намаляване до батальон. От 14 юни 2002 г. свързочният батальон в Пловдив преминава по нов щат и става полк. Но на 1 юни 2008 г. славният 95-и свързочен полк е съкратен и неговата история приключва. Така на последния командир полковник Цветан Рашков (1998–2008 г.) се падат задълженията да сдаде бойното знаме в Националния исторически музей.
Сбогуването със светинята става в района на полка в Пловдив. Кратко слово на вълнуващата церемония произнася полковник от запаса Тодор Груев, бивш началник на Свързочния отдел на 2-ра армия.
През времето
на своето съществуване 95-и свързочен полк непрекъснато подобрява учебно-материалната си база. Навлиза все по-нова техника, която военнослужещите успешно усвояват. През 1988 г. във формированието пристигат първите апаратни за автоматично засекретяване на телефонните и телеграфните разговори с гарантирана устойчивост, а също и радиостанции, снабдени с приставка за автоматично водене на радиолиниите. През 1999 г. на въоръжение са приети и първите носими радиостанции, които се използват от армиите на страните – членки на НАТО.
Провеждат се
безброй учения и тренировки
а класните специалисти увеличават броя си. Понякога офицерите и сержантите не виждат със седмици Пловдив през деня, защото са идвали в района на полка призори и са си отивали по късни доби. А някои радиорелейчици поставят рекорди с шестмесечно пребиваване на полето, тъй като осигуряват свръзката на други формирования.
„Този полк, на който хиляди военнослужещи бяха посветили своите младост, дръзновение и надежди, не само взимаше, но и даваше. Да, той и даваше. Той каляваше характерите да устояват на изпитанията, учеше на твърдост и защита на честта и достойнството, учеше на вяра в другарството и взаимопомощта, на уважение към приятелите и началниците, на снизхождение към по-слабите и преди всичко ни учеше да вярваме в себе си и да постигаме набелязаните цели.” Думите са на покойния вече полковник Димитър Михов – командир на 95-и полк от 1984 до 1989 г.
А последният командир на полка полковник от запаса Цветан Рашков заявява: „Основната задача пред нас беше една – да поддържаме постоянна и висока бойна готовност. И за да я изпълняваме успешно, най-важна беше
грижата към хората
и тяхното обучение и възпитание, те да са добре, за да могат да дадат всичко от себе си”.
Иска ми се да завърша с думи на полковник от запаса проф. Манол Млеченков, мой съвипускник от военното училище, починал миналата година. Той е автор на над 90 научни публикации и 10 учебника по въпросите на комуникационните системи, системите за защита на информацията и личните данни, както и киберсигурността. Успя да издаде и двата тома „140 години Свързочни войски на България 1878–2018”, общо 825 страници.
Ето как завършва огромното му изследователско постижение: „Независимо от променящите се военни и политически условия в страната и армията българските свързочници винаги са служили на Родината. Със своите висока специална подготовка и интелект те са били в авангарда при изучаването и внедряването на върховите постижения на научно-техническия прогрес за издигане на нивото на бойната готовност на Българската армия. Техните достоен труд и принос за издигане на отбранителната способност на страната са източник на заслужена гордост и пример за подражание на идните поколения свързочници”.
