Ванеса НИКОЛОВА, Factcheck.bg
Украинското зърно е отровно и с ниско качество. Безмитният внос на украинско зърно и други храни е причината за задържането на местна продукция в складовете и за фалита на местни производители; зърното се смесва с местното производство и така не се разбира, че е част от продукти на пазара. Това са неверни или непотвърдени твърдения, разпространени едновременно в България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария, показа проверка на Factcheck.bg. С тях се аргументират исканията за забрана за внос на зърно и други храни от Украйна.
Профилът на основните говорители, които призовават за въвеждане на забрана, също е сходен: политици и земеделци, основно зърнопроизводители. Разликите са във вътрешнополитическия контекст в отделните страни. На 28 април Европейската комисия (ЕК) постигна „принципно споразумение“ за транзита на стоки от Украйна с България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Условието е държавите да отменят едностранно наложените мерки и да се обединят под обща стратегия, ръководена от Брюксел. Срещу това те ще получат втори пакет европейска финансова помощ на стойност 100 млн. евро. Първият на стойност 56 млн. евро беше договорен в помощ на зърнопроизводителите от България, Полша и Румъния по-рано през годината.
В Полша темата за украинското зърно не слиза от първите страници на пресата седмици наред. От една страна, това се дължи на протестите на фермери по границата, но и из цялата страна, а от друга – на дезинформацията, разпространяваща се в социалните мрежи. Притеснението, че на полския пазар има хляб от некачествена украинска пшеница, което поляците изразяват в социалните мрежи, се подхранва и от политически формации като „Национално движение“ и крайнодясната популистка партия „Нова Надежда“. Бившият полски премиер Доналд Туск също се включва в полската „зърнена афера“. Видео, публикувано в „Туитър“ на 12 април, в което той говори за качеството на украинското зърно, има над 450 000 гледания. Във видеото Туск цитира полски фермер, според който „най-големият боклук влиза в страната ни (бел. ред. – Полша)“.
В Словакия, която също въведе забрана за внос на украинско зърно, темата е с изразен политически нюанс. На 30 септември в страната предстоят предсрочни парламентарни избори. На 14 април словашкият министър на земеделието Самуел Вълчан обяви, че в най-голямата словашка мелница в Коларово е открит забранен пестицид в 1500 т украинска пшеница. Три дни по-късно Братислава оповести, че забранява вноса на зърно от Украйна, и заяви, че започва проверки на всички партиди с украинска пшеница в страната. На 24 април стана известно, че в нито една от взетите проби не са открити вредни вещества, микроорганизми или зарази. Това не пречи на представители на различни опозиционни партии да се борят за електорална подкрепа, именно разчитайки на дезинформацията за качеството на украинската пшеница в Словакия.
В България основното твърдение, което се разпространява от български политици и от местни зърнопроизводители, е, че вносът на украинска пшеница е причината за залежаването на голяма част от българската реколта от 2022 г. в складовете. В действителност вносът на украинска пшеница за миналата година възлиза на около 50 000 т, което е под 1% от предварителните данни на Министерството на земеделието (МЗ) за реколтата на пшеница в България за 2022 г. – 6,2 млн. т.
Не е вярно, че не се извършва контрол на качеството на влизащото в България украинско зърно. Регламентът на ЕС предвижда безмитен внос на украински стоки, но фитосанитарният контрол не е отменен. ЕС има строги изисквания към хранителните суровини и продукти, които влизат на неговия пазар, и украинското зърно не е изключение.
Разпространяваните от зърнопроизводители и някои политически формации неверни или непотвърдени твърдения за украинското зърно може да бъдат открити в официалните позиции на Русия. Москва затруднява другите износители, в същото време насърчава конфликти в държавите между производителите и преработвателите, повишаване на цените на вътрешните пазари и в крайна сметка – политическа нестабилност.
