Въздействието на бедствия може да бъде ограничено, като се опитаме да прогнозираме възникването им, твърди експертът по информационни технологии и системи.
Проф. д-р Росен Илиев от Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ издаде книгата „Компютърно моделиране на хидроложки процеси и управление на речни басейни“. Тя е особено актуална сега, след големите наводнения, сполетели Южното ни Черноморие, в които бяха загубени и човешки животи.
Авторът е бивш офицер и дългогодишен специалист по информационни технологии и системи в Института по отбрана с директор полк. доц. д.н. Борислав Генов.
– Г-н професор, кое Ви накара да напишете книга, свързана с моделирането на речните басейни и възможността за превенция при наводнения, още преди бедствията от това лято?
– Нека преди да започнем, да изкажа съболезнования на близките на загиналите във водната трагедия, която неотдавна сполетя нашата страна. За жалост, такива природни бедствия не можем да ги спрем, но може да ограничим тяхното въздействие, като се опитаме да прогнозираме възникването им и да избегнем, по-възможност, загубата на човешки животи.
Издадената от издателството на БАН книга „Компютърно моделиране на хидроложки процеси и управление на речни басейни“ е колективен труд, в който участвам заедно с професор д-р Емил Бурназки от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН и доцент д-р Леонид Кирилов от Института по информационни и комуникационни технологии – БАН. Тя е посветена на изграждане на симулационни модели на хидроложки процеси, на оценка на водните ресурси и подпомагане на управлението на водите в речни басейни с помощта на компютърни програми. Чрез примери за речните басейни са представени компютърни системи за моделиране на процеса „валеж–отток“ за продължително и събитийно симулиране (наводнение от висока вълна), за оценка и планиране на водните ресурси, за подпомагане на вземането на решения при управление и прогнозиране на водите.
В книгата за първи път у нас е направен опит за съставяне на моделни оценки на речния отток на реките Места и Струма на българска територия и притока Соволянска Бистрица, както и на водния им баланс. За постигане на това са използвани специално разработени от авторския колектив симулационни модели на хидроложките процеси на речните водосбори на основата на готови специализирани софтуерни системи, калибрирани с данни от мониторинга на съответните територии.
Идеята за написването на тази книга възникна отдавна, но реализацията ѝ се осъществи напоследък, когато се убедихме, че в областта на управлението на водите има много предизвикателства, решенията на които не са намерили достатъчно практическо приложение за управление на речните води в нашата страна. Тя е резултат от съвместната ни работа, която започна преди близо 20 години с участието ни в международния проект на Европейския съюз TRANSCAT за трансгранично управление на речните води. Тогава именно ме помолиха от бившия Институт по водни проблеми към БАН като специалист по информационни системи и компютърни технологии да помогна за изпълнението на проекта със съставяне на компютърен хидроложки модел на р. Места – трансгранична река за България и Гърция. А през лятото на тази година също работихме заедно при изпълнението на европейския международен проект VALKYRIES, за който се проведе учение в района на Сандански, свързано със синхронизиране на работата на спасителни екипи от различни държави, за адекватна реакция при реална бедствена ситуация като земетресение, наводнение, пожар или химическо заразяване. За учението бяха разработени компютърни хидроложки модели за района на р. Струма, като тези представени в книгата, при които се симулира интензивен валеж, съчетан със земетресение и скъсване на стената на язовир „Логодаж“, близо до Благоевград. За целта бяха моделирани големината и скоростта на движение на високата вълна по долината на Струма чак до ез. „Керкини” на гръцка територия. Така се установи височината на заливната вълна на реката и времето за което тя ще достигне района на Сандански, в случая около 4 ч – време, достатъчно за оповестяване на населението и за предприемане на превантивни действия. В този проект заедно с няколко други европейски институции от различни държави участва и Институтът по отбрана, като ръководител на проекта от българска страна е полковник проф. д-р Николай Стоянов, заместник-директор на института.
– Има ли начини да се избегнат тежките последствия от такива природни бедствия и какви мерки може да се предприемат?
– Природните бедствия имат различен характер, продължителност и интензивност. Въпреки това считам, че може да се намерят начини да се ограничи тяхното въздействие и да се спасят човешки животи. На първо място усилията трябва да се насочат към изследване на тези събития и определяне на ефективни действия за тяхното ограничаване. На второ място – да се изгради ефективна система за ранно предупреждение не само на национално, но и на местно ниво – там, където рискът е най-голям. На трето, но не на последно място, е подготовката на населените места за справяне с подобни бедствия, както и обучението на хората как да действат в подобни ситуации.
По отношение на наводненията трябва да се изследва територията на страната и да се направи анализ на риска от възможни разливи чрез компютърни модели и симулиране на различни кризисни ситуации, както и оценка на устойчивостта на водните съоръжения – язовирни стени, диги, мостове и др. Важно е да се изгради система от сензори за определяне на нивото и скоростта на течението на критични места по язовирните стени, речните корита, мостовете и т.н., която да подава данни към постоянен кризисен център. А чрез анализирането на получената информация от подходяща система, базирана на изкуствен интелект, да се подпомагат длъжностните лица за вземане на бързи и адекватни решения още преди бедствието да е набрало сила.
– Как ще анализирате скорошните наводнения?
– Ако беше направен хидроложки модел на водосбора на някоя от реките като Велека например чрез системата за хидроложко моделиране на корпуса на американските армейски инженери HEC-HMS, използван за създаване на модели и в нашата книга, щеше да има възможност да се прогнозират големината на приливната вълна на реката, както и времето, за което тя ще дойде до устието ѝ при морето, само на базата на предварително симулиран валеж, подобен на този в с. Кости. Ако се знаеше, че по реката идва висока вълна, както и времето за нейното движение в резултат от модела, щеше да има достатъчно време органите на реда да затворят мостовете за движение и да предупредят хората за опасността, като щеше да се предотврати броят на загинали.
– Къде според Вас е мястото на Българската армия при овладяване на такива кризи и как тя може и помага за преодоляване на последствията от природните бедствия?
– Българската армия оказва пряка помощ при възникване на бедствия, включително и свързани с наводненията. Нейното участие е указано в чл. 6, ал. 2 на Закона за отбраната и въоръжените сили, където се посочва, че Въоръжените сили участват при бедствия и за преодоляване на последиците от тях. Българската армия неведнъж е участвала при преодоляване на природни бедствия, включително и в последното катастрофално наводнение, като изгради понтонен мост и осигури свързаност с откъснатите от бедствието населени места в Южното Черноморие. Институтът по отбрана като научна организация също работи по въпроси, свързани с обработка на сензорна информация от местността и анализирането ѝ в център за управление, което е част от научноизследователски проект, съвместен с други структури от Министерството на отбраната и Българската армия.С координирани съвместни усилия между всички отговорни институции, подпомогнати от науката и армията, може да се постигне ограничаване на въздействията на природните бедствия и да се спасят много човешки животи.
