Климатикът в колата героично се бори с 40-градусовата жега навън, докато
пътуваме към Халкидики
в началото на септември. Дали не трябваше да отложим почивката за октомври в това глобално затопляне, питаме се, докато на ГКПП Илинден – Ексохи преминаваме само за няколко минути, въпреки, че проверки има и от нашата, и от гръцката страна. Е, отлагането не е възможно, защото вече сме платили нощувките. Както се казва във вица за шопа, на когото в магазина пробутали сапун вместо кашкавал: „Пени се, не пени, ще се яде”. Още не знаем, че само след два дни ще се окажем в положението от вица. И то тъкмо заради екстремните проявления на въпросното глобално затопляне.
Стигаме до мястото на настаняването, което се оказва точно такова, каквото е обявено в интернет. Намираме се в едно от градчетата от курортната огърлица, която свързва първия и втория ръкав на Халкидическия полуостров – Касандра и Ситония.
Мястото не е пренаселено
от туристи. От чужденците преобладаваме ние, българите. Има също доста сърби, северомакедонци и румънци. Така е не само в нашето селище, а из целия Халкидически полуостров.
Плажовете в района са просторни и почивката ни в първите два дни е пълноценна. Морето е спокойно като езеро, а в небето няма и едно облаче.
Райската картина обаче се разваля на третия ден, когато получаваме есемес от местните служби по гражданска защита за приближаваща силна буря. Няколко часа по-късно тъмни облаци така захлупват крайбрежието, че дори не виждаме Касандра и Ситония. Руква дъжд, вятър брули смокинята пред къщата. Три дни вали, макар с кратки прекъсвания, макар и не проливно.
Плановете ни за тотално плажуване се провалят. Използваме времето да отидем до Солун, както и до съседни градчета. Всъщност в цяла северна Гърция животът си върви. Улиците са оживени, моловете – пълни с хора, в заведенията трудно можеш да си намериш място. В Солун тези дни се открива традиционният панаир, в който
България е почетна страна – гост
По телевизиите вървят интервюта с високопоставени български представители и репортажи за наши високотехнологични компании. Вниманието към България стопля сърцата ни в бурята. Хубаво е в чужбина да чуеш добри думи за страната си!
В моменти, когато не вали се отбиваме до плажа за кратко гмуркане в морето, което не е силно развълнувано. Вечер от телевизиите научаваме все по-тревожни новини за бурята Даниел, която вилнее на 100-ина километра южно от нас. Стихията е незапомнена от години за Гърция. Коментаторите от екрана използват думи като „апокалипсис”, „библейски потоп”, катастрофа”.
Наводнението залива обширни райони главно в равнинните части на плодородната област Тесалия. Най-пострадали са градовете Волос, Лариса, Кардиса, както и курортни селища край планината Пелион. А точно тези райони оглеждахме, като търсихме в интернет места за почивката си. Но нямаше подходящи квартири, всичко беше заето. Което сега се обърна в наша полза. Чист късмет!
Даниел така и не идва към нас
Стихията продължава гибелния си път на юг, като в следващите дни причинените от нея наводнения достигат Либия.
От интернет разбираме че в България бурята е поразила Царево и съседни курорти. Поредните зловещи конвулсии на глобалното затопляне!
На четвъртия ден гневът на природата стихва, слънцето грейва и за часове всичко изсъхва. Мятаме се на колата и тръгваме да наваксваме от плаж на плаж. От огърлицата от селища между двата ръкава са хубави условията в Агиос Мамас, Каливес, Геракини, Псакудия, Метаморфоси.
После обикаляме из Касандра, където се застояваме в чаровното градче Афитос и обикаляме крайбрежната ивица при Солина, Полихроно и Ханиотис. Предпочитан от нашенци е плажът в Сивири – от западната страна на Касандра.
На Ситония плажовете са още по-хубави, разположени в кокетни заливчета, в които
морето свети в изумруден блясък
Така е при селищата Ормос Панагиас, Сарти, Сикиа, както и от другата страна на ръкава – при Торони, Неа Мармара, Парадизос, Трипотамос, Лагомандра, Агиос Йоанис, Никити.
Но пък и навалицата е голяма, като българите сме отново доминиращи сред чужденците. Все пак в сравнение с другите балкански страни ние сме най-близо до тази красота.
Колкото до отминалата буря, кой можеше да я предвиди, пък и дори вкъщи да си, стихиите пак може да те връхлетят. Просто човек трябва да си взема с няколко дни по-дълга почивка, а и да избира места, достъпни поне по два пътя. Изобщо – да има план Б. Защото глобалното затопляне и породените от него стихии са факт и е добре да сме подготвени за техните изненади.
