Работим за превръщането ни в център за ремонт на „Страйкър“ казва Стефан Стайков, член на Съвета на директорите на ТЕРЕМ–ХОЛДИНГ
Можем да помогнем на Украйна, като им дадем терен за техните заводи и специалисти
– Г-н Стайков, ТЕРЕМ–ХОЛДИНГ има вече нов изпълнителен директор и двама нови членове на Съвета на директорите. Това очевидно цели наливането на нова енергия във военноремонтната ни индустрия? Какви са целите на тези промени?
– В последните 2 години има нови реалности – възстановяване на индустрията като цяло след COVID пандемията и последствията от войната в Украйна. В отговор на международната обстановка намерението на МО е да се засили вниманието върху ремонта на военна техника и тази индустрия да се развие по-динамично. Това ще бъде в синхрон с въвеждането на ново въоръжение в армията по натовски образец. Българската армия продължава да е оборудвана предимно със стара съветска техника, която поради амортизацията ѝ трябва да има по-интензивна поддръжка. Тази поддръжка се осъществява в тромава, енергийно интензивна материална база и логистични проблеми с резервни части от пандемията и войната. Като членове на НАТО ние трябва да пренастроим техниката и да обучим специалисти за обслужване и ремонт по западен образец с гъвкавост и ефективност според съвременните изисквания.
Но първо трябва да възстановим тези възможности, които са загубени през годините, като например намаляване на военноремонтните способности. Давам пример със завод „Хан Крум“, който през 1995–1996 година, е имал по план 300 единици бронетехника, а сега има капацитет за значително по-малко. Цялата военноремонтна индустрия прегрява, а нашите заводи нямат достатъчно поръчки. Предстои ни да установим как най-бързо можем да преодолеем проблемите, натрупани в годините, и да станем гъвкави, ефикасни и конкурентни.
– Какви са перспективите и новите виждания в една променена военно-политическа реалност с войната в Украйна?
– Работим активно завод „Ивайло“ да се превърне в център за ремонт на „Страйкър“, като първа крачка към това е да сглобяваме част от модулите за окомплектоване на машината във Велико Търново. В Костенец също трябва да се разгледат сценариите, за да може да започне ефективно, конкурентно производство на 155-мм снаряди, което да отговаря на търсенето. Голям проблем е, че при голяма част от персонала възрастта се приближава до пенсионна. На нас ни трябват млади специалисти за развитието на тази индустрия, за да имаме продължителност и приемственост при поддръжката на техниката, както и предаване на ценен опит. В „Хан Крум“ в Търговище е имало над 3000 души, сега са под 200. Ще направим анализ на дейността на завод „Ивайло“ във Велико Търново, както и на завода в Костенец за боеприпаси.
Освен печалба имаме още две отговорности. Като част от системата за национална сигурност на България имаме законово задължение да поддържаме военноремонтните мощности, както и да ги увеличаваме. Това се отнася както за стара съветска, така и за нова натовска техника. Подготовката и изграждането и на способности за ремонт на нова натовска техника е дълъг процес, който ще се стараем да ускорим. Паралелно с това също трябва да подсигурим капацитета си за ремонт на стара съветска техника, за която има и пазари. Втората отговорност е към работниците във всички дружества на ТЕРЕМ–ХОЛДИНГ, като е имало периоди, в които тези хора не са взимали заплатите с месеци. Наред с възможностите за ремонт и поддръжка на новото въоръжение трябва да не забравяме, че ремонт на стара съветска техника ще продължава да има, на пазари, където ние традиционно сме силни, като първата ни и най-съществена задача е да подсигурим поръчки за заводите. Това ще е предпоставка за запазване на настоящите и привличане на нови кадри.
– Можем ли да обрисуваме спада в производството на ТЕРЕМ–ХОЛДИНГ?
– В последните години много от дъщерните дружества на ТЕРЕМ–ХОЛДИНГ са на загуба. Има периоди, когато не са правени никакви капитални ремонти, нямало е поръчки от страна на МО и армията, не е имало външни поръчки по различни причини и взаимоотношенията с голяма част от клиентите са довели до това, че те са си създали собствени технически центрове за обслужване и ремонт. Дружествата са декапитализирани, не са обновявани производствените мощности, докато поддръжката им изисква значителни средства и допълнително ги затруднява.
Ясно е, че подобна структура не е витална. Трябва да оптимизираме тези мощности, така че да бъдат обновени и конкурентноспособни. Тази промяна няма да стане за един ден, но целта е ясна – да станем способни, ефикасни и ефективни. Трябва да бъдем ефективни и на пазара на труда. Училищата в Търговище съществуват, но колко души взимаме оттам? С какво да привлечем младите – със заплата от 1000 лв. не можем да го направим. Защото съседната фирма за сглобяване на електроинсталации за автомобили дава 2000–4000 лв. Можем да развием сътрудничество с технически специалности в университети, да предложим стипендии. Има много подходи, но за това трябва да сме създали стабилни дружества с перспектива, които имат средствата за такива подходи.
– Какви могат да бъдат печелившите решения?
– Военната промишленост е една от водещите по отношение на иновации в света. Искаме паралелно с поддръжката на старата техника, с ремонта и обслужването на западните образци да се специализираме в развитието на нови мощности посредством привличането на най-добрите фирми в света. Говоря за производство на различни видове техника, което е реалистично да се осъществи в България. Това паралелно ще доведе до обслужване и ремонт на техниката, както и до обучение на специалисти и ще ни осигури възможности за приемственост, в случай че тази техника се изтегли от производство в бъдеще. Всичко това в голяма степен зависи от потребностите на българската армия и затова трябва да работим изключително тясно с Въоръжените ни сили. Да се концентрираме изключително върху това, което те смятат за приоритет във въоръжаването на армията, и да развием капацитета на дружествата около техния технически и кадрови потенциал. С навлизането на нови производства и технологии е важно да се опитаме да станем център за поддръжка в регионален мащаб.
За ремонта и обслужването на старата съветска техника можем да се опитаме да привлечем някои от специалистите и мощности от заводите, които не могат да функционират поради войната в Украйна и да им дадем терен за работа в България – да направим центрове за поддръжка у нас.
При новото въоръжение целта със страйкърите например е да вземем колкото се може по-голям дял в асемблирането на машините, като така придобием способности и за последващи обслужване и ремонт. Нашите възможности отговарят на изискванията на американското правителство за готовността на завода, сглобяването на детайлите и блоковете, което означава, че ще можем да имаме асемблираща линия.
В областта на дроновете, които са изключително модерни като оръжие във войната в Украйна – ще се опитаме да привлечем компания, която да произвежда дронове в България. Но е очевидно, че не е реалистично да започнем да произвеждаме самолети например.
Впрочем има решение от миналата седмица на Европейския съюз за запазване и разширяване на военноремонтните възможности и ние ще се опитаме да се възползваме от тези фондове, както и от други фондове, от които можем да получим помощ за модернизиране на производствените мощности.
– В каква област можем да специализираме във военноремонтната индустрия – производство на някакви компютърни блокове за управление, нещо, което да даде лице на ТЕРЕМ–ХОЛДИНГ?
– Голямата цел е да произвеждаме и поддържаме продукция с висока добавена стойност, включително и собствени продукти. Тепърва предстои анализът, който ще ни позволи да идентифицираме в кои области имаме технологичен и кадрови потенциал да развиваме собствени оригинални продукти. Но производството е далечната цел, ние трябва да се концентрираме върху поддръжката, обучението на хората и натоварването на мощностите. Това ще ни даде перспектива и хоризонт за бъдеща поддръжка на нова техника и евентуално способности за българско производство, което може и да е съвместно с наши партньори.
За „Ивайло“ – Велико Търново, да имаме мощности за асемблиране, да обучим персонала да сглобява машини като „Страйкър“ и в бъдеще да има перспективата да стане регионален център за обслужване и ремонт на тези американски машини – това ще бъде джакпот и за завода, и за работниците му.
Ако успеем във всеки завод от структурата на ТЕРЕМ–ХОЛДИНГ да привлечем подобен голям производител, това ще е невероятно постижение. Това ще ни даде достатъчно парични потоци за обновяване на производствените линии и да изпратим хората на обучение до нужното ниво и непрекъснато да ги развиваме в специализирана област. В България идват Ф-16, може да са малко на брой, но защо да не се опитаме да правим част от поддръжката тук, в България, с наши мощности и работна ръка?
– Какви възможности за военната промишленост дава новата военно-политическа реалност в Украйна?
– Формулировката, че войната създава възможности, е неправилна интерпретация. Сегашната ситуация показа необходимостта да има силна и добре подготвена армия. Така или иначе, войната в Украйна е факт и от нея има последствия. ТЕРЕМ може заедно с нашите съюзници да предостави терени в България за преместване на част от украинската военноремонтна промишленост, като привличането на още специалисти ще ни даде възможност да ускорим цикъла за ремонт в нашите заводи. Войната един ден ще свърши, но ние ще имаме стабилни мощности и обучени специалисти, които да обслужват големи количества техника в различни специализирани области.
