Подполковник Георги ГЕОРГИЕВ
Решаването на националния идеал е постижимо единствено по военен път.
След Илинденско-Преображенското въстание решаването на националния идеал се разглежда като постижим единствено по военен път. България започва подготовка за предстоящото изпитание, като отделя значителен обществен ресурс за развитие и усъвършенстване на армията. В тези години основна форма за проверка на достигнатото ниво на подготовка във всички европейски армии са ежегодните есенни маневри – големи (с участието на части от няколко дивизии) и малки. Артилерийските части провеждат общи лагерни сборове.
Отчитайки предстоящите действия срещу крепостите Лозенград и Одрин (съгласно разработения Оперативен план на армията), както и теренните условия на района около Шумен, през 1912 г. се провеждат отложените от 1911 г. двустранни крепостни маневри. Във военно отношение Шумен е основният гарнизон на 4-та Преславска пехотна дивизия и в началото на ХХ век представлява добре укрепен град – военна крепост, развивана и усъвършенствана през вековете, включително с помощта на немски военни инженери. Шуменската крепост има много общи черти с тези в Лозенград и Одрин. Тези особености са определящи за избора й като място на армейските маневри.
Какъв е замисълът на маневрите? Нападащата (ЧЕРВЕНА) страна е в състав I и II армия с 6–7 пехотни дивизии. Реално участват 4-та Преславска пехотна и 5-а Дунавска пехотна дивизия, частично комплектувани с привлечени запасни, и 9-а Плевенска пехотна дивизия с част от кадъра си, формиращи I армия с щаб в Разград. Отбраняващата (СИНЯТА) страна е в състав 10-а Сборна дивизия (действителна), комплектувана с новосформираните 43-ти, 44-ти, 45-и и 46-и пехотен полк и условните (предполагаеми) 1-ва Софийска пехотна и 6-а Бдинска пехотна дивизия. Страните са комплектувани с артилерия, кавалерия, инженерни и спомагателни войски, привлечени и от други части и съединения на армията.
Маневрите са предхождани от съвместните дивизионни такива (на 4-та пехотна и 9-а пехотна дивизия в района на Търговище) и планирани да се проведат в шест оперативни дни (от 6.09. до 11.09.), но поради влошаване на външнополитическата обстановка (събитията в Македония) и съсредоточаване на турски части около Одрин (също под формата за провеждане на маневри) периодът е променен и съкратен (от 5.09. до 8.09.). Допълнително санитарната обстановка в някои населени места (в градовете Шумен, Търговище, Разград и в част от селища около тях) се усложнява непосредствено преди маневрите – сред населението са регистрирани случаи на дизентерия, тифус и чума. С Предписание №2109/29.08.1912 г. Военното министерство подробно описва тези случаи и районите с „не особено доброкачествена вода”. Това изисква прилагането на допълнителни мерки, включително възстановяване от инженерните подразделения на няколко водопровода.
Щабът на маневрите се разполага в Търговище. Непосредственото ръководство включва: началник на Щаба на ръководителя генерал-майор Иван Фичев – началник на ГЩ на БА, и старши посредник генерал-лейтенант Никола Иванов – началник на 2-ра военноинспекционна област.
На 07.09. в Шумен пристига цар Фердинанд, придружен от военния министър генерал-лейтенант Никифор Никифоров, и Антон Франгя – министър на железниците, пощите и телеграфа. Царят обикаля позициите на защитниците на крепостта и оставайки доволен, „благоволи да награди войниците с парични награди”.
Нападението е поверено на генерал-лейтенант Радко Димитриев – началник на 3-та военноинспекционна област, като му е поставена задача с подчинената му I армия (три пехотни дивизии и сборна кавалерийска бригада) да настъпи от линията Търговище–с. Трапище–Разград в посока Шумен и да обходи крепостта от северозапад. Втора армия условно настъпва от север-североизточно направление.
Отбраната на крепостта е поверена на генерал-майор Стилиян Ковачев – командир на 2-ра Тракийска пехотна дивизия, като му е поставена задачата със планираните сили: „да я отбранява, като използва местността да задържи възможно по-дълго време противника далеч от нея и да отсрочи обхождането й”. Изборът на ген.-майор Ковачев не е случаен: като командир на 4-та Преславска пехотна дивизия от 1905 до 1909 г. той много добре познава местността и крепостните съоръжения – турските табии, фортове и гарнизонния Лагер.
Частите от Шуменския гарнизон са в състава на 4 Преславска пехотна дивизия (ЧЕРВЕНАТА страна), но Шуменският крепостен батальон и някои допълнително формирани пехотни дружини, артилерийски и гаубични отделения са включени в отбраната на крепостта. Запасни от няколко набора са привлечени в края на август в съответните части под формата на триседмично обучение. Така например 7-и Преславски пехотен полк нараства до 46 офицери и 2224 подофицери и войници, а 19-и Шуменски пехотен полк – до 47 офицери и 2622 подофицери и войници.
Единственият по това време самолет Bleriot XI (пристигнал в България на 13.08.1912 г.) е пребазиран в Търговище, а газодобивната станция и балонът – в Шумен. В замисъла на маневрите е било предвидено всяка от страните да има самолет и балон, но поради забавяне на доставянето им същите се редуцират и щатовете се променят (Заповед № 105/ 29.08.1912 г.). Така аеропланното отделение се придава на нападащата, а балонното отделение – на отбраняващата се страна.
Резултатите от въздушното разузнаване при няколкото издигания на балона и единственият полет на самолета (6.09.) се докладват в щабовете на съответната страна, което е отразено и във вестниците – „Тази сутрин, началото на маневрите, аеропланът, който е в нападащата армия, се издигна във въздуха, за да разузнае разположението на противника в крепостта… Към 10,00 ч. аеропланът слезе в Разград, където се оказа със завършена мисия. Може да се каже, че отбранителната армия, която се намира в Шумен и околностите, е открита от неприятеля. Това се дължи на аероплана. Всичко е известно на щаба на нападащата армия”. (в. „Утро” от 7.09.1912 г.).
Местният седмичник „Обществен глас” е опозиционен по своя характер и публикациите са критични. Въпреки това в броевете от август и септември са поместени дописки относно влиянието на маневрите за благоустрояването на града: „От твърде скромния параграф по благоустройство, за улици и пр., на сума 9000 лв. общинският съвет в своето болшинство отпуска на разположение на господина кмета сумата 3000 лв. за закърпване на някои централни улици… и пътя до Кьошковете – в еврейската махала”. (бр. №38/2.09.1912 г.) и за местния бизнес – „Локалтиерите (съдържателите на заведения – б.а.) ще има да благославят, и те, задълго тия маневри”. (бр. №40/15.09.1912 г.). Повод за последното е както пристигането от 23.08. на запасни и части от други гарнизони, така и пускането след края на маневрите на запасните от частите на гарнизона в двудневен градски отпуск. Потвърждава се и благоразположението на населението към войската, което „посрещнало войските като гости. В с. Екисче (дн. Близнаци, общ. Хитрино) са носили хляб, сирене, орехи, зеленчук… В с. Айдолу (дн. Сейдол, общ. Лозница), гдето пренощували два полка, били добре посрещнати” (бр. №40/15.09.1912 г.).
По своя размах и привлечени сили (три пехотни дивизии, две кавалерийски бригади, артилерия и допълващи части) Големите Шуменски маневри от 1912 г. са нов етап в подготовката на армията. На практика се проверяват основни елементи от Оперативния план на армията, разработен от генерал-майор Фичев. Замисълът на генерал-лейтенант Димитриев за построение на армията, за приближаване, обход и атака на Шуменската крепост се повтаря при превземане на Лозенград.
В хода на маневрите са усъвършенствани взаимодействието между различните родове войски, оперативното преподчиняване на части, новите способи на огнево поразяване и маневриране със сили и средства на артилерията, самостоятелното използване на кавалерийски съединения, използването на авиация в интерес на артилерията и пехотата. Задържането до 12.09. на запасните в 4-та и 5-а пехотна дивизия, в артилерийските части и инженерните войски улеснява провеждането на пълна мобилизация в ускорен срок и последващо стратегическо развръщане на армията, изпреварило това на противника.
Резултатите от тези маневри вдъхват увереност у генералите ни при съветването на Царя относно решението за обявяване на война и впоследствие да реализират силата на Българската армия по полетата на Тракия, Македония и Добруджа.
