Красимир МИТОВ
НЕДОРАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ ЗА СКАЛПЕЛ, ЛИТЕРАТУРА И ФОТОАПАРАТ
От превключвателя на радиостанцията до скалпела и обектива на фотоапарата в ръка – това е пътят на лейтенант о.р. професор д-р Георги Байчев, д.м., хирург онколог във ВМА – София. Той не е потомствен медик.
ИНТЕРЕСЪТ КЪМ МЕДИЦИНАТА
у него възниква още от ученическите му години в Търновската математическа гимназия, където любими предмети са му биология и химия. Кандидатства в Медицинския университет в Плевен, който завършва успешно през 1987 г., и започва работа по разпределение в „Бърза помощ“ – Елена.
„Винаги си спомням думите на Баба Ванга – не искай много, а само толкова, колкото можеш да платиш. Всяко нещо си има цена и аз се ръководя от този принцип. Ще си запазя това късметче, защото в него точно това пише”, казва професорът, гледайки късметчето, което му поднасят заедно с кафето.
„Красив е Еленският балкан с хубава природа и добри хора, но кариерата изискваше друго развитие“, казва професор Байчев. „Моята мечта беше хирургията. През 1988 г. спечелих конкурс и се върнах отново в Плевен. Започнах работа в спешната хирургия, която беше голяма школа за мен, а по-късно, след шест години, навлязох
В ДЕБРИТЕ НА ОНКОЛОГИЯТА
Защитих дисертация за рак на млечната жлеза и се посветих на борбата с това тежко заболяване. Всеки ден на работното си място се сблъсквам с мъка, но и с надежда. Надежда, че въпреки диагнозите пациентите ни имат шанс. Вярвам, че добрите дела водят към успеха, затова следвам правилото: „Като се събудиш сутрин, помисли какво добро да направиш”. Уважавам хората с борбен дух, тези, които никога не се предават. Аз ги наричам моите бойци, защото животът е борба във всяко направление“, споделя медикът.
Вече петнайсет години професор Байчев е част от екипа на Клиниката по гръдна хирургия на ВМА. „Военномедицинска академия е водеща болница у нас, колективът на гръдната хирургия е страхотен, една тежка специалност се работи по-приятно със съмишленици“, споделя той. Всеки успех в борбата с болестта счита за победа. Своя характер на боец е изградил още от казармата в батальона за радиоелектронна борба, поделение 34010 – Г. Оряховица. С удоволствие си спомня два момента от армейското си развитие – първият, когато му е присвоено званието „ефрейтор”, и вторият път, когато след завършване на медицинския университет получава офицерско звание „лейтенант” от запаса. Сега с работата си във ВМА смята, че животът му пак е свързан с Въоръжените сили на страната.
Когато започва работа в Плевен като онколог, разбира, че в района няма лекар, който да е тясно специализиран за млечна жлеза, а мастопатията и карциномът на гърдата са едни от най-честите заболявания при жените. Решава, че мамологията е сферата на неговата дейност и че хирургията е важна по отношение на диагностиката и ранното лечение. Но с огорчение споделя, че пациентите идват сравнително късно за преглед и хирургията често става втори етап от лечението.
Професор Байчев казва, че медицината е напреднала достатъчно, за да се лекува заболяването, без да се премахва гърдата. За тази цел обаче държавата трябва да има
ПРОФИЛАКТИЧНА И СКРИНИНГОВА ПРОГРАМА
Целта на скринингът е да се диагностицира заболяването в т. нар. нулев стадий, а сега говорим дори и за стадий минус едно, когато жлезата се запазва. Октомври е месец за борба с рака на гърдата. ВМА всяка година участва в кампания за профилактични прегледи. Професор Байчев знае, че жените сега са много по-добре информирани и сами търсят лекарите за преглед. Въпреки всичко обаче той казва, че нищо не може да замени една национална скринингова програма, където всички жени между 50–69 години ще бъдат обхванати в регистър и ежегодно ще се проследяват. У нас от около 700 000 жени могат да бъдат обхванати в такава скринингова програма.
За нас, казва той, Клиниката по гръдна хирургия във ВМА, профилактиката е кауза, защото през последните години все повече жени постъпват на служба в армията. Нашата клиника провежда целогодишни профилактични прегледи, затова препоръчвам на жените да не чакат да бъдат поканени, а сами да търсят лекарите специалисти за профилактичен преглед.
Разговорът ни неусетно продължи в друга посока. „Имах привилегията да работя с едни от най-добрите български хирурзи, споделя той, като професор Баев и професор Гюровски, които бяха моите учители. Хирургията не се преподава, тя заразява и се практикува, но в същото време те изтощава, изисква себеотдаване и физически сили. Както казахме преди, всяко нещо си има цена и тя трябва да се плати. За мен
ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА
са здравето, работата, семейството и приятелите. Всеки един от нас през времето ги подрежда по различен начин. Маловажните неща са материални, съпътстващи нашите интереси. На първо място сред тях бих поставил хобитата, а при мен те са няколко и ме разтоварват от напрегнатото ежедневие. Обичам да пътувам, да посещавам интересни и не толкова известни обекти и кътчета от България. Това ме накара да се влюбя и във фотографията. Фотоапаратът е винаги с мен. Във фотоалбума „За сънищата и спомените”, издаден през 2021 г., споделям една малка част от очарованието и магията на места у нас и по света, които са ме докоснали през годините. Във втората книга „Недоразказани истории”, която излезе от печат неотдавна, споделям, че разпиляна между пластове, време и пространство, когато е събрана в книга, България придобива вещественост – като спомен, който ми се струва по-истински, щом го видиш на снимка“, разказва докторът.
„Въпреки напрегнатото ежедневие при всяка възможност търся контакт с природата. Обичам много и цветята. Багрите от цветовете поддържат тонуса на високо ниво. Слънчогледите, маковете и момината сълза са моята слабост. Обичам литературата и в частност поезията“, казва професор Байчев, „библиотеката ми е с над 1600 тома, като предимно колекционирам произведенията първо издание на книгите на българските класици. Много от тях съм намирал в кашони по тавани, на книжни пазари, чрез букинисти, приятели и познати. Тръпката е голяма, когато се докоснеш до такъв екземпляр. Това е една страст, която не може да се обясни. Познавам едни от най-добрите съвременни български поети като Георги Трифонов, Весела Димова, Николай Заяков, Ана Боянова, а около 12 стихосбирки са илюстрирани с мои фотографии. Успях да издиря и съхраня всички първи издания на Иван Вазов, Йордан Йовков с негов автограф, събрах повечето произведения на Пейо Яворов и Захари Стоянов. Обичам да дарявам книги и да правя изложби с картини от различни места. Само така ще запазим българския дух и красотата на звучния наш език“, споделя професор Байчев.
От осем месеца той вече е дядо и се радва на внука си Георги, който носи неговото име. Той е на големия му син Тодор – компютърен специалист. Съпругата на професор Байчев – Албена, също се е посветила на медицината и работи като паталогоанатом към Университетската болница в Плевен. С усмивка си спомня деня, в който споделя със своя ментор решението си да сключи брак. На въпроса, коя е избраницата той отговаря: ами коя ще да е – лекар стажант, разбира се, нали по цял ден сме в болницата. След кратка пауза чува мнението на своя ръководител: мисля, че в едно семейство двама лекари са много. Сега разбирам, че е прав, но ето пък станахме трима, което разчупи това твърдение. Малкият му син Иван е лекар патологоанатом като майка си. Помага много в снимките с дрон.
Професор д-р Георги Байчев, д.м. е роден във Велико Търново. Живее в София и Плевен. Специализирал е в САЩ, Германия, Италия и Англия. Членува в различни научни организации. Съавтор е в седем научни монографии и в над 150 публикации. Обича да работи с млади хора. Ръководи Кръжок по хирургия във ВМА, а така също е ръководител на BreastUnit (отделение за заболявания на гърдата) към Клиниката по гръдна хирургия към ВМА – София.
