Фестивалът Cinelibri – „Метаморфози” и духът на Кафка
Международният кино-литературен фестивал Cinelibri тази година се провежда под знака на 140-годишнината от рождението на Франц Кафка, една от най-значимите фигури на литературата на ХХ век, а мотото, което символично обединява заглавията в програмата, е „Метаморфози”. Фестивалът се провежда от 6 до 29 октомври в София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Велико Търново, Стара Загора. Традиционно част от филмите ще бъдат излъчени паралелно в дигитален формат чрез онлайн платформата Neterra.TV плюс. Предстоят срещи на живо със световни звезди, утвърдени творци и изгряващи артисти, ще има десетки кино-литературни събития, галавечери на културите, пърформанси и образователни инициативи. Премиерните заглавия в международния конкурс за пълнометражен игрален филм са 11. Конкурсните заглавия за документален и късометражен филм, всички фестивални заглавия, специални гости и събития могат да се видят на сайта на фестивала cinelibri.com
За читателите на вестника специално говори актьорът Иван Бърнев, член на почетното бюро на фестивала. Извън това той пътува за срещи на публиката с екипа на българско-испанския филм „Васил” в чужбина, а продължава и да играе в театъра. От досегашните си роли, които се играят и харесва особено, са в спектакли на Явор Гърдев: по Иван Вирипаев – „Пияните” и „Празникът”, в Малък градски театър „Зад канала”.
Актьорът Иван Бърнев:
Най-лошият сценарий е да сме с чувството, че от нас нищо не зависи
– Г-н Бърнев, участвали ли сте във филми на военна тематика?
– Да, единият беше „Врагове” на режисьора Станислав Овчаров за времето от Балканските войни. Той е по истинска история, в която група мъже решават да пренесат огромен катер от едно място по суша и да го спуснат на вода, за да потопят един огромен турски кораб, който блокира българските позиции. Другият филм, на режисьора Анри Кулев с моя роля, беше „Имало една война”. Но макар че в такива филми историите са много тъмни, на мен са ми много приятни ролите и историите в тях. В повечето случаи става въпрос за друга епоха и актьорът се облича в костюмите на това време. А и усещането е различно от това да играеш в съвременен филм.
– А в какво време живеем днес, в дните на война в Украйна?
– Това е огромна тема, но нищо по-различно от други години, когато ни плашеха с война в дните на Студената война. Но тогава виждахме нещата от друга гледна точка – че идва краят на света… Но най-лошият сценарий е да живеем уплашени и с чувството, че от нас нищо не зависи, че нямаме право на свободен глас. Според мен, в което и време да сме, трябва да намерим начин този глас да се чува. Ето, фестивалът Cinelibri е такъв, вдъхновява ни с историите, които филмите в програмата му разказват: че по всяко време е имало такива моменти, но човекът трябва да измине пътя си достойно. А тези филми визират и войните в нас.
– Защо според Вас този фестивал става все по-интересен и различен от другите?
– Защото винаги когато филмът има в базата си добра литература, това означава, че писателят е преживял и премислил написаното и преминал драматично през тази история. И така е възбудил интереса на някого да я продължи и развие. Защото е скучно просто да филмираш една история, по-добре да си прочетеш книгата. А това, което литературата разказва за нашето време, е като един ветропоказател какви всъщност истории вълнуват съвременния човек и трябва да се разказват. Това е знакът, по който филмовите екипи се ориентират кои са темите на времето. А зрителят може само да бъде щастлив и въвлечен в това. Така филмите, основани на силна литература, имат залог за нещо по-качествено. И дори когато филмът не е най-добре направен, си личи добре премислената история.
Нов сезон в Театър 199
Театър 199 „Валентин Стойчев” започна театралния сезон със спектакъла „Чест” от Джоана Мъри-Смит, поставен през предишния сезон от Ивайло Христов с участието на Кристина Янева, Владимир Карамазов, Каталин Старейшинска и Елена Хрант. Той се игра току-що и на международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът” в Пловдив. А първата премиера на театъра е „Издишване” от Тед Чанг, постановка на Стоян Радев, моноспектакъл на Мартина Троанска.
Но колкото вълнуващо може да е първото представление, още по-вълнуващо е последното. На 10 октомври ще се състои юбилейното 50-о и последно представление на спектакъла „4000 мили” от Ейми Херцог, постановка на Владимир Люцканов с участието на актрисата ветеран от Театър „Българска армия” Меглена Караламбова.
На 18 октомври обаче 50-ото си представление ще отпразнува и спектакълът „Фермата на животните” по Джордж Оруел, постановка – Десислава Шпатова. Останалата програма на театъра е на уеб сайта: www.theatre199.org
Обективът на Барбара Клем запечатва целувката на Брежнев и Хонекер
Изложбата „Светлина и тъмнина. Фотографии от Германия” на майсторката на обектива Барбара Клем може да се види в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) и до 22 октомври. Клем е един от най-изявените хроникьори на съвременна Германия. Повече от 120 черно-бели фотографии са от областта на политиката, културата и икономиката, създадени преди и след обединението на Източна и Западна Германия. Клем улавя уникални и често напрегнати моменти, като ги превръща в емблематични кадри на нашето време: прословутата братска целувка между лидерите на СССР и ГДР Леонид Брежнев и Ерих Хонекер, съвременните германски политици Хелмут Кол, Вили Бранд и Ангела Меркел, някои от най-известните личности в света на изкуството, културата и модата като Анди Уорхол, Йозеф Бойс, Клаудия Шифър, Карл Лагерфелд и мн. др. Акцент са фотографиите, направени в Източна и Западна Германия преди, след и по време на Обединението. Кадрите от падането на Берлинската стена са драматична кулминация на този разказ, който започва с по-ранните ѝ снимки, а последиците от разтърсилото съвременната история събитие Клем не спира да наблюдава отблизо и на 84-годишна възраст днес.
Много от фотографиите й за националния всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” са „икони на съвременната история”, оставяйки отпечатък в културната памет на поколения. Авторката съчетава документалното и художественото и добавя своята гледна точка към привидната обективност на документалния жанр.
Девет дни българско кино на „Златна роза” във Варна
Във Варна до 29 септември продължава кинофестивалът „Златна роза” на българското кино. Цели 59 филма се представят в най-силната година от 8 години насам за киното ни. Това е главно благодарение на късометражните заглавия в програмата. Български филми имат и големи отличия на международни фестивали и някои от тях ще имат премиера в деветте дни на „Златна роза”. Сред тях, на 24 септември, за пръв път у нас ще е прожекцията на „Уроците на Блага” на режисьора Стефан Командарев, който грабна голямата награда в Карлови Вари и наградата за женска роля на Ели Скорчева.
Филмът тръгва по екраните на страната от 17 ноември. Той е и кандидатът на България в програмата на следващия „Оскар”. Фестивалът беше открит с документалния филм „Последният гларус” на режисьора Томислав Христов, получил престижна награда на фестивала в Солун. Тематиката на филма е носталгична и тъжна и особено близка и позната на варненци. А самият режисьор участва и с игрален филм на фестивала: „Добрият шофьор”. Тази година за пръв път за награда „Златна роза” ще се борят и сериали, а плакатът на събитието е вдъхновен от 80-годишнината на актрисата Меглена Караламбова.
ПРЕДСТОЯЩО
На 25.09 от 10,00 ч. Военният клуб в Лом организира литературна среща, посветена на 200 години от рождението на Кръстьо Пишурка
На 25.09 от 17,00 ч. в зала 12 на НК в Смолян ще има беседа и прожекция на документалния филм „Вазовите песни”
На 26–29.09 от 10,00 ч.във ВК в Плевен се организира конкурс на тема: „Нарисувай ми България” по повод на Съединението и Независимостта на България за ученици до 8. клас
На 27.09 от 9,00 ч. по Радио Ловеч се излъчва месечното обзорно авторско радиопредаване на тема: „Българската армия – история, настояще и бъдеще” с автор и водещ Николай Василев
На 28.09 от 18,00 ч. във ВК във Враца се представя документалният филм „Памет за утре”
На 28.09 от 10,00 ч. във ВК в Пловдив се отбелязва Празникът на Свързочни войски
