Радослав СИМЕОНОВ
Страната ни става жертва на коалиционната фронтова стратегия, предначертана от Германия.
През второто десетилетие на XX в. човечеството преживява безпрецедентен по своите мащаби и кръвопролития военен конфликт, наречен по-късно Първа световна война. За разлика от предизвикалите войната големи световни империи България се стреми чрез участието си в нея да реализира своето
непостигнато национално единение
Българският политически елит, включвайки през лятото на 1915 г. страната в конфликта, прави прибързана преценка на геополитическата обстановка в Европа и перспективите за крайния изход от войната. Решаването на справедливата национална кауза е обвързано с евентуалната победа на Германия и нейните съюзници в лицето на Австро-Унгария и Османската империя.
Основната стратегическа цел за Българската армия в тази война е да бъдат разгромени Сърбия и Румъния, окупирали изконни български земи в Македония и Добруджа. Така трябва да бъде реализирана и главната политическа цел – постигане на националното обединение. Но вместо това България става жертва на коалиционната фронтова стратегия, предначертана от Германия. Подписаната през 1915 г. в Плес военна конвенция в много по-голяма степен обслужва германските, отколкото българските интереси. Тя не предвижда опции за действия при евентуален военен конфликт с Румъния и осъществяване на съглашенски десант в Солун. След успешното провеждане на операциите срещу Сърбия и Румъния към края на 1916 г. приключва т. нар. маневрен етап на войната, по време на който са изковани най-знаменателните и впечатляващите
победи на българското оръжие
По настояване на германското командване нашите войски спират преследването на остатъците от разбитите сръбски и съглашенски части на гръцката граница. В резултат на това се оформя нов фронт за Българската армия, наречен Южен или Солунски, за който тя не е подготвена във военнотехническо отношение. Там в продължение на повече от две години българските войски ще трябва да водят изтощителни позиционни боеве срещу многоброен и далеч по-добре екипиран и въоръжен противник. И то в момент, когато желаното национално обединение вече е постигнато. Вплитането на България в конфликт с войски на Антантата е изцяло съобразено със стратегическите германски интереси, защото така вместо на Западния фронт съглашенците съсредоточават свои дивизии на Южния.
Към всичко това трябва да се добави и фактът, че през по-голямата част от войната българските Въоръжени сили се намират под върховното немско командване. След формирането на Солунския фронт фелдмаршал Макензен поема оперативното командване на всички подразделения, разположени от Беласица до р. Шкумба в Албания. Въпреки че през 1917 г. германците прехвърлят към Западния театър на бойните действия почти всичките си подразделения,
промяна в начина на командване не настъпва
Българските войски се оказват в положение на двойно командване, което се отразява неблагоприятно върху ефективността им.
Към началото на 1918 г. обстановката на Южния фронт все повече се влошава. Състоянието на армията буди основателна тревога, но мерки не се предприемат. Липсват облекло и провизии, а повреденото в резултат от продължителните боеве техническо оборудване не се ремонтира или подменя. Зачестяват случаите на измръзвания, намалени са хранителните дажби, войниците гладуват, а бойният дух прогресивно спада. За да компенсира пробойните след изтеглянето на германските части, българското командване прехвърля от Добруджа към Македония 15 пехотни и 6 артилерийски полка. В края на май се разиграват боеве, които могат да се считат като предвестник за предстоящата катастрофа. В района на вр. Яребична съглашенските войски успяват да изтласкат от позициите 49-и пехотен полк и да затвърдят предположението за критичното състояние на българската армия.
Тревожните симптоми се засилват през лятото на 1918 г. През юни избухва бунт в 27-и Чепински пехотен полк, потушен с германска помощ. Възникват брожения и в други полкове, отказващи да отидат на предни позиции.
Засилва се разложителната антивоенна агитация
провеждана от земеделци и тесни социалисти. Дезертьорството, което до този момент е почти непознато явление в армията, бележи ръст.
На този фон Съглашението пристъпва към изработването на план за настъпление на Южния фронт, който да доведе до излизане на България от войната. Още към началото на август нашето командване разполага с неопровержими данни за предстоящата офанзива. На 27 август 1918 г. разузнаването разкрива, че мястото на основния удар ще бъде при Добро поле. Главнокомандващият ген. Никола Жеков неколкократно апелира към съюзниците да окажат подкрепа. Това обаче така и не се случва. Германското командване се задоволява само с устни обещания и препоръки за предислоциране на войските.
В утрото на 14 септември 1918 г. със залповете на над 500 оръдия започва съглашенската атака при Добро поле. Скоротечното развитие на събитията принуждава помощник-главнокомандващия ген. Георги Тодоров да поиска помощ от поне 6 германски дивизии. В отговор фелдмаршал Хинденбург заявява, че „изходът от Голямата война ще се реши на Западния фронт”, а Германия можела да предостави само една пехотна бригада.
Междувременно пробивът на съглашенците при Добро поле все повече се разширява. Привежданите като подкрепления полкове от резерва, вместо да се хвърлят като маса в сраженията, са
разбивани поединично от числено превъзхождащия противник
В същото време след постигнатата блестяща победа при Дойран намиращите се в западния участък на фронта свежи и боеспособни български дивизии на практика бездействат. Към тях дори не е отправено своевременно разпореждане да се оттеглят към старите предели на Царството, за да бъдат съхранени силите на армията. Това обстоятелство ще позволи впоследствие на победителите да диктуват условията си от позицията на силата. Същите тези дивизии, намиращи се на запад от Скопския меридиан, ще бъдат пожертвани като заложници и принудени да сдадат своето оръжие без бой.
В този трагичен момент от Берлин долита радостната новина, че на 24 септември 1918 г. след дълги месеци на упорито нежелание Германия най-сетне отстъпва на България Северна Добруджа. Закъснялата проява на съюзническа солидарност не може да предотврати надвисналата катастрофа. По ирония на съдбата на същия този ден Главната квартира на Българската армия в Кюстендил е превзета, но не от противникови части, а от разбунтувалите се войници. С това се поставя началото на верига от злощастни събития, които очертават параметрите на поредното национално крушение. България ще трябва да прекрати участието си в Първата световна война,
без да постигне своето национално обединение
От дистанцията на времето, 105 години по-късно, можем с основание да твърдим, че освен трагизма и разрухата войната – тази българска голгота има и друго лице. И това са величието, достойнството и саможертвата на българския войник, който не допусна наше бойно знаме да краси днес чуждестранни военни музеи. Прав е генерал Стефан Тошев, който остави на поколенията своите безсмъртни мемоари, озаглавени „Победени, без да бъдем бити!”.
