За приликите и разликите между предишните инциденти в северната част на Косово и убийството на полицай албанец от група въоръжени мъже.
За да не се хвърлям направо в дълбокото на последния тежък въоръжен инцидент на територията на Косово, ще пристъпя към темата хем лично, хем спокойно. Тъкмо се канех да напиша за поведението на международната общност по отношение на премиера на Косово Албин Курти, когато стана ясно, че на „терен” в северната част на държавата е избухнал поредният конфликт. Аха да задълбая в позициите и на Прищина, и на Белград, и задължително на Брюксел и Вашингтон, без да пропускам Москва, и информациите от най-новата балканска държава изместиха фокуса. А поредният тежък инцидент традиционно бе последван от драматични изявления както на президента на Сърбия, така и на Курти. В търсенето на мотивите и причините за изострянето на напрежението двете страни пуснаха в ход редовните си взаимни обвинения, които в различни ситуации вербално изглеждат различни, но по същество винаги имат една основа –
да се даде отговор на въпроса: Кой е виновен и кой започна
Даже съм разочарован от това, че фразите са толкова познати, та чак изтъркани. И се питам тези хора – Вучич и Курти, нямат ли съветници да им дадат акъл да разнообразят изразните средства на обвиненията един срещу друг. Не че и политиците от Брюксел, Вашингтон, Москва и другаде са нещо по-различно, когато оценяват ситуация като тази, която се случи на около 50-ина км на север от столицата на Косово през уикенда: Група въоръжени мъже с униформи препречили пътя към село Банска с 2 товарни автомобила без регистрационни табели. В стремежа си да изяснят причината за това косовски полицаи от Прищина отишли на място и били посрещнати от изстрели. Един от полицаите бил убит, а втори – ранен тежко. Нападателите се скрили зад стените на манастира наблизо. Според източниците от полицията били убити 4 човека от въоръжената група, всички етнически сърби, с които е населена предимно северната част на страната. По-късно убитите са идентифицирани. Косовската полиция обгражда манастира, но не навлиза в него – съобразява се с правилата, наложени от Сръбската православна църква. През нощта групата се изтегля и напуска района. Вътрешното министерство на Косово се похвали и извади на показ голяма част от останалото от групата въоръжение, сред което е имало и предварително подготвени средства за блокиране на пътни трасета и взривни материали.
Този инцидент даде повод на премиера Албин Курти
да обвини Белград в подстрекателство
и да определи действията на въоръжената група като „тероризъм”. Тази характеристика от страна на Курти му развързва ръцете да предприеме енергични адекватни действия срещу нападателите, както и впоследствие да поиска те да бъдат изправени през закона тъкмо по това тежко обвинение. Няколкото от въоръжените лица са вече задържани и се готвят да ги изправят пред съда, докато Курти поиска и другите членове на групата, напуснали територията на Косово, скрити в съседните населени места в Сърбия, да бъдат предоставени на косовското правосъдие. Понеделник, 25 септември, в Косово бе обявен за ден на траур в памет на загиналия полицай.
Президентът на Сърбия Александър Вучич, верен на своя популистки стил, още същата вечер направи изявление, но за разлика от друг път, когато дори и не се опитваше да скрие прякото влияние на Белград върху действията на сърбите в Косово, този път отрече неговата държава да има нещо общо с въоръжената група. За разлика от други подобни инциденти този път ставало дума за „инициатива” на местните сърби, които се опитвали да вдигнат бунт против „терора на косовските власти и на режима на Курти”, както ги определи Вучич. С други думи, сръбският президент се опита да измие ръцете си за някакво участие на институциите на сръбската държава в инцидента, който повиши отново напрежението в северната част на Косово. В интерес на истината повечето от предположенията, изказани от наблюдателите от района, са, че
за първи път наистина Вучич няма участие, поне не пряко
в акцията на въоръжената група. Което пък дава основание да се твърди, че, уморени от очакване, нещата в северната част на Косово да се подобрят за местните сърби и Вучич да изпълни обещанията си към тях, те вече са решили да действат самостоятелно.
Някои анализатори дори прогнозират, че нападението на групата от около 30 човека се оприличава на самоотвержен акт на призив към останалите етнически сърби да последват примера им и да вдигнат бунт против косовските централни власти. А когато полицията от Прищина е реагирала бързо и съответно и когато е станало ясно, че идеята въоръжените мъже да привлекат нови сили след себе си, се е провалила, те са предпочели да се изтеглят с колкото може по-малко жертви. Но както казва Чарлс Купчан, преподавател от Университета „Джорджтаун” и бивш директор по европейските въпроси в Националния съвет за сигурност и администрация на Бил Клинтън и Барак Обама, нападението не е било спонтанно. Според него това е била добре организирана акция и навява на мисълта, че има групи на терен, които имат интерес да предизвикват насилие. Купчан посочи, че не би желал да изказва предположения кои са нападателите, но
целта им е да повишат напрежението, за да не може да се постигнат сътрудничество
и траен мир между страните. Ако тази оценка е вярна, това предполага следващи подобни провокации да нямат толкова безславен и жертвен завършек.
От друга страна, в контекста на актуалната геополитическа ситуация някои експерти се опитаха да намерят прилики между ситуацията на терена на войната в Украйна с поведението на въоръжените лица. Според Авни Ислями – преподавател по сигурност в Прищина, нападателите са „имитирали руската наемническа група „Вагнер”. Докато Ментор Врайоли от Косовския център за проучвания в областта на сигурността каза пред Радио „Свободна Европа”, че не е възможно нападателите да са действали „без знанието на сръбските власти”. И сякаш да потвърди тези намеци за „руска връзка” и за отражение на войната от Украйна в района на Балканите с всички нейни последствия президентът Вучич побърза да изтича на среща с руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко и го информира, че в Косово се извършва „брутално етническо прочистване, организирано от премиера Албин Курти с подкрепата на част от международната общност”. Както се вижда, дума срещу дума като част от словесната битка между Албин Курти и Александър Вучич. Ти на мен – тероризъм, аз на теб – етническо прочистване, все ужасни обвинения, най-вече заради спомена от тяхното прилагане в други, не толкова далечни времена, в близки райони на Балканите.
Ако има още нещо отличително от други подобни ситуации на възникнало и после намалено напрежение на територията на Косово, това е липсата на намеса на мироопазващите сили на НАТО КФОР. Този път цялата операция по ликвидирането на въоръжената група с „униформи на ловци” бе в ръцете на косовската полиция. Поне във видимата част на нещата. През пролетните бунтове, свързани с вкарването в общинските сгради на кметовете албанци, избрани при спорните местни и бойкотирани от сърбите избори, имаше ранени войници от частите на КФОР. Това вероятно е дало основание на новите ротационни командващи на силите на НАТО да стоят настрани, без това да означава, че са се оттеглили от изпълнението на задълженията си за запазване на мира и спокойствието в държавата. КФОР, който увеличи числеността си след пролетните неприятности, остава и занапред основната гаранция за стабилността на Косово, поне докато политиците от Прищина и Белград с участието на ЕС и САЩ най-после не намерят пътя към реализиране на постигнатите вече договорености.
Но поне засега това изглежда малко вероятно. Курти и Вучич не искат да се виждат, още по-малко – да преговарят. От последния инцидент и двамата загубиха престиж и доверие и в дните оттук нататък основната им грижа ще е да възстановяват репутационните щети, които ситуацията от последните дни нанесе и на двамата. На кого повече… ще видим.
