Как Москва се опитва да размени местата на жертвата и агресора
Изминаха 20 месеца, откакто Русия започна своята брутална агресивна война срещу Украйна. По този повод експертите от Службата за външни действия на Европейския съюз правят обзор на новите пропагандни наративи на Москва, които идват да заменят първоначалния триумфализъм, просмукал кремълската риторика от първите седмици на войната. Колкото по-отчаяна става борбата на руските войски да са задържат на окупираните украински територии, толкова повече от Кремъл се чуват приказки за мир.
„Новите териториални реалности“
През юли Путин твърдеше, че Русия не отхвърля идеята за мирни преговори, доколкото Украйна би признала „новите териториални реалности“ – евфемизъм за окупацията на части от 4 украински области от страна на руските войски. Напоследък пък стопанинът на Кремъл казва, че Русия е готова за „прекратяване на враждебността“, ако Украйна престане да опитва да освободи собствените си земи и прекрати контраофанзивата. Проруските издания пък вдигат шум около мирни предложения, идващи от благоразположени към Русия държави, включително от Китай и от някои африкански страни.
В същото време руският външен министър Сергей Лавров отхвърли грубо единствения вариант за справедлив и устойчив мир в Украйна – мирният план в 10 точки, предложен от Киев. Подобни изявления отиват по-далеч от обикновената риторична хватка за отвличане на вниманието от факта, че Русия не предлага надеждни варианти за мир, а само ултиматуми за украинска капитулация. В действителност ние виждаме тази манипулативна тактика за смяна на ролите на жертвата и на агресора в други прокремълски информационни наративи.
И така, доколко сериозна е новооткритата страст на Кремъл към мира? Немного. И ще разберем защо е така, ако разгледаме няколко от новите кремълски разкази, които опитват да рамкират медийната дискусия относно различните мирни предложения.
„Двуликият Запад“
Ако Кремъл се интересуваше от мир, той трябваше да има желание поне да започне преговори с Украйна, страната, в която Русия нахлуваше многократно от 2014 г. насам. Но руското ръководство рутинно отхвърля всякакви украински предложения, отричайки самата държавност и суверенитета на Украйна. Причината е ясна – предложенията на Киев за справедлив и устойчив мир призовават за зачитане на украинската териториална цялост. Тази представа директно противоречи на плановете на Русия за заграбване на земя в нападнатата държава. Следователно проруските коментатори настояват, че Украйна не иска мир.
Що се отнася до Запада, прокремълската дезинформация е странно двупосочна. От една страна, руските държавно контролирани медии настояват, че Западът не иска мир, уж подклаждайки войната за собствената си изгода, която се изразявала в това да спечели от доставка на оръжия в Украйна. От друга страна, напоследък някои проруски коментатори твърдяха, че Западът чака контранастъплението на Украйна да се провали, преди да наложи драконовски мир, който да легитимира окупацията на Русия. Според Кремъл Западът се е уморил да предоставя подкрепа и скоро ще моли за преговори.
Тази прокремълска идея фикс – че Западът е готов да забие нож в гърба на Украйна – е или съзнателно усилие да се посее недоверие между Киев и западните държави, или някакъв измамен оптимизъм, или пък комбинация от двете. Крайната цел на тази игра за прехвърляне на вина е да се отвлече вниманието от простия факт, че Русия е единственият агресор в Украйна.
Добре известният прокремълски продавач на страх и някогашен подгряващ президентския стол за Путин – Дмитрий Медведев, даде още един пример за целенасочено изкривяване на разказа за мира, когато заяви, че военната подкрепа от Запада пречи на мира и удължава войната. Това е откровена лъжа за отричане на правото на Украйна на самоотбрана срещу руската агресия. Истината е друга. Както беше казано от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: „Ако Русия спре да се бие, ще има мир. Ако Украйна спре да воюва, тя ще престане да съществува“. Кратко, ясно и вярно!
Но най-добрата демонстрация на селективна памет и изкривяване на разказа за мирните преговори дойде от самия Путин, когато той обяви, че Украйна е отхвърлила предложение за мир от април 2022 г., след като Русия любезно „изтеглила войските от Киев, така както обещахме“. В действителност руските сили се изтеглиха само защото украинската съпротива им бе нанесла серия от унизителни поражения. За пореден път Путин описваше провала на Русия като успех и представяше принудителното отстъпление на Русия като жест на добра воля.
„Светът е на страната на Русия“
След като се оказа в обръча на международна изолация чрез започване на неразумна и незаконна война, руското ръководство отчаяно се оглежда за съюзници. Прокремълските медии направиха всичко възможно, за да вдигнат шум около мирни предложения, представени от незападни страни. Същите издания редовно представят изявления, които изглеждат благосклонни спрямо Русия.
Например някои прокремълски издания отделиха на видно място за коментари, които биха могли да бъдат изтълкувани погрешно като неутрални, ако умишлено бъдат извадени от контекста. Други се опитаха да представят призивите за даване на приоритет на дипломацията като изрично одобрение за разказите на Кремъл. И някои медии прибегнаха до перифразиране на изявления на чуждестранни официални лица, за да звучат по-подкрепящо. Прокремълските медии са винаги готови да изкривят думите на световните лидери, така че те да звучат като подкрепа за руския разказ за „агресията на Запада“ и превръщането на Украйна в несуверенна държава.
Всичко, казано дотук, в резюме: Не се заблуждавайте, Русия е агресор в Украйна и кремълските опити за изопачаване на истината могат само да направят пътя към истинския мир по-дълъг. Без съмнение, единствената визия на Русия за мира е безусловната украинска капитулация. Но това не е нито справедливо, нито устойчиво.
Как Путин даде интервю на Карбовски, без и двамата да знаят
Питане на журналиста Мартин Карбовски към руския президент Владимир Путин: „Кажете ми имате ли български корени, защото много хора ми задават и този въпрос“. Отговор: „Всъщност Русия и България винаги са били коренно свързани“. А ето какво още казва Путин пред Карбовски: „Много често в писмата, които ми изпращат от България, ми пишат, че искат съюз с Русия . Пишат ми, че преди, когато България е била с Русия, България е имала чист въздух, чисти храни, чиста вода, армия, държава, селско стопанство, животновъдство, здравеопазване, образование, истински хляб, който е миришел от километри, всичко, а с ЕС, НАТО и САЩ България умира, няма живот, много напускат страната, за да оцелеят, и отиват в чужбина, храните са отрови и разболяват“.
Това са извадки от несъществуващо интервю на известния с проруските си симпатии наш журналист Мартин Карбовски с Владимир Путин. То се разпространява масово във Фейсбук. Макар че от километър си личи, че е фейк, някои хора го смятат за истинско, радват му се и го коментират. И как да не повярват, след като Карбовски вече се прослави с интервюта (реални!) с руската посланичка в България Елеонора Митрофанова и с говорителката на външното министерство в Москва Мария Захарова.
Текстът на въображаемото интервю с Путин е толкова наивен и тъп, че дори не предизвиква смях. Наложи се самият Карбовски да излезе с опровержение, но дори и това не спря разпространението на фалшивия разговор между кремълския самодържец и неговия български фен. Има и потресаващи реакции от типа: Е, какво като интервюто е фейк, нали това, което се казва в него, е вярно, защо да не го разпространяваме. Това е често срещана реакция на българските фенове на Путин, които мразят Запада – когато се изправят пред неопровержими доказателства, че дадено изказване е фейк, те контрират с репликата: Да, ама, това, което е казано, ми допада. Така в социалните мрежи от години се търкалят безумни „изявления“ на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц за това, как Източна Европа щяла да бъде по-богата, ако е останала извън Европейския съюз, или пък на писателя Умберто Еко (вече покойник), който уж бил рекъл, че: „България е една умираща и изчезваща държава“. На хора, които са склонни да повярват на такива нелепици, можем да кажем само едно: „Не се отказвайте от здравия разум!“. Но някои наистина го нямат.
В следващия брой очаквайте анализ на експертите от Европейския съюз за това как Русия се опитва да формира и манипулира информационното пространство. И по-конкретно – за изявите на външния министър Сергей Лавров на сесията на Общото събрание на ООН, както и за фалшивите кремълски наративи за Нагорни Карабах.
