На постамента е издълбан куплет от стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“
Бюст-паметник на генерал–лейтенант Иван Колев бе открит с военна церемония във Варна. Пред паметта на бащата на българската конница склониха глави офицери, представители на местната и държавната власт и много граждани. В ритуала участваха командирите на военни формирования от гарнизона, Представителният духов оркестър на Военноморските сили, почетен караул и група венценосци, а строят на представителните части беше приет от контраадмирал Кирил Михайлов, командир на Военноморските сили.
Паметникът е издигнат в градинката до една от централните улици в града, която носи името на генерал Колев. Паметникът е направен по инициатива на сдружение „Български родолюбци“ с финансовата подкрепа на Община Варна. Зам.-председателят на организацията Валентин Иванов припомни, че благодарение на този български генерал по време на Първата световна война са спрени руските и румънските войски и тяхното настъпление към Варна и Бургас.
Организатори на церемонията за откриването на паметника бяха Общината, Военноморските сили на България и Варненската и Великопреславска митрополия. Бюстът на генерал Колев е дело на скулптура Живко Дончев, носител на наградата „Варна“ за тази година. На постамента е издълбан куплет от стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“, което възхвалява подвига на българските кавалеристи.
Кога всъщност е роден славният командир на конницата?
Д-р Александър Въчков,
военен историк
При откриването на паметника на Иван Колев бе отбелязвано, че то е свързано със 160-ата годишнина от рождението на генерала. Това обаче е спорно. В различни източници като рождена дата се срещат 25 август, 15 септември и 25 септември! Като година най-често се посочва 1863, но според повечето документи тя е 1861-ва! Каква е истината?
Първи забелязват несъответствието експертът от Военноисторическия архив във Велико Търново Георги Луков и военният историк Радослав Симеонов от Министерството на отбраната. Работейки със съхраняваните в архива документи, свързани с генерал Колев, те сравняват наличната информация и достигат до извода, че годината на раждане е 1861. С датата е по-сложно, защото често се смесват стар и нов стил и невинаги е известно конкретна дата по кой от тях е отбелязана.
В периода до 1944 г. Военното министерство ежегодно е публикувало списък на офицерите от армията, в който има данни за служебното им развитие, званията, през които са преминали, и наградите им. От 1900 г. са добавени и лични данни, като дата и година на раждане, семейно положение. Тези справочници се срещат рядко и са малко известни дори на военните историци. Това може би е причината да се ползват рядко за справки и сверяване на наличната информация. Сред съвременните автори относително достъпен е единствено справочникът, съставен от Румен Руменин „Офицерският корпус в България 1878–1944 г.“. Това е ценно издание, но в него има доста неточности. Такъв е случаят и с информацията за генерал Колев. В статията за него е посочена датата 25 август 1863 г., която не съвпада с най-разпространената – 15 септември, нито с 25 септември. Това налага да се потърси информация в по-старите и по-коректните като информация справочници на Военното министерство.
В сборника от 1901 г. е дадена датата 25 септември 1863 г. В издадения през 1906 г. справочник информацията е коригирана на 15 септември 1861 г. Две години по-късно виждаме 15 септември 1864 г.! Разликата в годината може да се обясни с печатна грешка, но датата е същата. В списъците от 1909 г. отново датата е 15 септември 1861 г. Същата информация има и в справочниците от 1910, 1911, 1912 г. По това време Колев е командир на Лейбгвардейския полк и е зачислен към Генералния щаб. Малка е вероятността три поредни години данните за него да са грешни и никой, включително и самият той, да не е забелязал това. Същата дата е посочена и в некролога на генерала, публикуван във вестник „Добруджа“. Датата 15 септември 1861 г. е публикувана и в юбилейния сборник на 8-и випуск, издаден през 1937 г. Твърде много съвпадения на едни и същи данни, за да се съмняваме, че са грешни. Има и други източници от периода, които потвърждават датата 15 септември 1861 г., но обемът на този материал не позволява всички да бъдат цитирани.
От представената по-горе информация следва да се помисли за популяризиране на истинските дата и година на раждане на генерал Иван Колев, за да съхраним един правдив спомен за него. Генералът го заслужава!
Обсъдиха ролята на офицерите в освободителните борби
Тържествена научна конференция на тема „Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание и ролята на българските офицери в освободителната борба” се проведе в Централния военен клуб с участието на военни историци и общественици. Министерството на отбраната бе представено от Добромир Тотев – началник на политическия кабинет на министър Тодор Тагарев. Организатор на събитието бе Българската национална комисия по военна история (БНКВИ), член на Международната комисия по военна история към ЮНЕСКО. Нейният председател полк. о.з. д-р Димитър Минчев бе подготвил наситена програма, която прикова вниманието на присъстващите близо два часа.
Основният доклад на тържественото събрание изнесе проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, научен секретар на БНКВИ, който увлекателно разказа за подготовката, планирането и развитието на въстанието в Македония и Одринско през 1903 г. Беше изтъкната решаващата роля на офицерите от българската войска в организацията на въстаническата армия, стратегическото планиране и ръководството на бойните действия. Лекторът убедително защити тезата в нашата историография въстанието да се назовава Илинденско-Преображенско-Кръстовденско, за да отразява обективно и справедливо героизма на българите от Битолския окръг, Странджа планина и Разложкия край. Програмата на конференцията продължи с представяне на ново издание на монографията на полк. о.з. д-р Димитър Минчев „Военнореволюционната дейност на Петър Дървингов (1898 – 1918)”. Тържественото събрание завърши с историческа справка за живота и делото на Ефрем Чучков (1870-1923), виден революционер и близък съратник на Гоце Делчев и Тодор Александров, представена от неговия потомък Явор Чучков. По този повод БНКВИ с одобрението на участниците в тържественото събрание излезе с възвание към държавните институции за отдаване на дължимата национална почит към Ефрем Чучков, както и към онези български офицери, активно участвали в освободителните борби на Македония и Одринско, които все още не са намерили своето заслужено място в националната ни памет.
