„Св. св. Кирил и Методий“ ще отплава към Антарктида в началото на ноември, казва началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
– Г-н флотилен адмирал, какво ще е новото в новата учебна година за Военноморското училище?
– Новата учебна година посрещаме не само с увереност в своите успехи, но и с готовност да отговорим на новите предизвикателства. А те нито са малко, нито са лесни за преодоляване. На първо място трябва да посоча намаляващия интерес към някои морски професии, най-вече към инженерните. Това е глобална тенденция. В нашата страна в някаква степен тя се усилва от това, че много добре се развива ІТ секторът (по последни данни: 4500 лв. средна заплата). Това пренасочва фокуса на част от кандидатите. Въпреки това попълнението при нас е към 95%.
Официално откриваме новата учебна година във ВВМУ на 2 октомври т.г. Но тя реално започна още през август с постъпването на младите курсанти. Постепенно нови групи курсанти и студенти започнаха своето планирано обучение. Още при кандидат-курсантите през тази година наблюдаваме едно смущение, което свързваме с войната в Украйна, различните хибридни въздействия, фалшивите послания, че български военнослужещи ще бъдат изпращани на фронта, и т.н. Това се наблюдава и при кандидатите за другите военни училища.
Започвайки новата учебна година, правим и поредните стъпки за усъвършенстването на учебно-материална база. В края на септември ще проведем семинар – вътрешна дискусия за бъдещото развитие на училището през следващите години. Ще бъдат изнесени доклади в различни направления за развитието на нови учебни програми, нови квалификационни дейности, нови научноизследователски проекти. Ще бъде даден приоритет на предложенията за усъвършенстване на инфраструктурата – на базата на финансовия анализ за целесъобразността на всяка проектна инициатива.
– Това променя ли по някакъв начин образа на ВВМУ?
– Като говорим за генералния образ на ВВМУ, наблюдаваме тенденция за преместване на фокуса от чисто морската към дигиталната индустрия. Това е свързано и с факта, че самата морска индустрия става все по-дигитална. Колегите и от инженерния, и от навигационния факултет ясно поставят приоритети, свързани с бъдещите автономни кораби и с по-високата степен на автоматизация на корабите, които се експлоатират сега. Ние се стремим в максимална степен да бъдем реалисти и да сме добре запознати с това, което се случва в морската индустрия. Това при настоящата динамично променяща се среда е проблем пред всяка образователна институция. Технологиите се променят буквално при всяко следващо поколение.
– Получаването на два модерни модулни многофункционални патрулни кораба действа ли мотивационно върху курсанти?
– Категорично да! Това действа много повече на тези, които вече са избрали да бъдат курсанти, отколкото на кандидат-курсантите. Проблемите при кандидат-курсантите възникват най-вече от социалния статус на офицера въпреки усилията на държавното и на военното ръководство за неговото подобряване. В момента има дейности в различни сектори и индустрии, в които има много по-висок ръст на заплащанията. Самият факт, че преди последната актуализация на офицерските заплати един лейтенант започваше със заплата, по-ниска от тази на касиер в хипермаркет, е достатъчно показателен.
– Как върви подготовката на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ за следващата антарктическа мисия?
– Приключват последните дейности от планираните ремонти на НИК № 421. Нещата се движат по график. Завършени са повече от 95% от тези дейности. Това, което остава, е свързано със спазването на графиците за обществените поръчки. Най-важното е доставката на нови помпи за осигуряване на работата на азиподните движители. Надявам се, че ще бъдат доставени и монтирани навреме. Като цяло тази година сме много по-спокойни и много по-уверени. Екипажът премина през целия цикъл на бойна подготовка. Още един офицер – навигаторът капитан ІІІ ранг Христо Христов, премина специализирания антарктически курс по корабоводене в Аржентина. Имаме яснота от гледна точка на окомплектоването на екипажа. За недостигащите кадри направихме заявка към командването на ВМС и към Военномедицинска академия. Те вече са утвърдени и ги очакваме тези дни на борда, за да се включат в непосредствената подготовка за предстоящото плаване. Вече започнахме да приемаме различни елементи на оборудването, което ще трябва да се транспортира до о-в Ливингстън. Веднага след приключването на ремонтните дейности и боядисването на палубите пристъпваме към цялостното натоварване на кораба, за да привършим тези дейности в нормални срокове.
В началото на ноември НИК № 421 трябва да бъде окончателно готов за отплаване. Вече са планирани практиките на курсантите. Отново ще има голяма група за и от Картахена, а четирима курсанти ще бъдат част от екипажа по време на цялата експедиция: един навигатор, двама механици и един логистик. Последният курсант, тя всъщност е дама, ще получи незаменим практически опит, защото проблемите, свързани с логистичното осигуряване на експедицията са сложни и комплексни. И най-важното – те са свързани с постоянното взаимодействие с логистичната агенция на НАТО, което ще й даде възможност да мултиплицира този опит в своята бъдеща служба във ВМС. Ние бяхме много удовлетворени от постиженията на предишната група курсанти по време на първата експедиция. Затова не се съмняваме в успеха и на втората група.
– Използвахте ли гостуването на контраадмирал Марсело Тарапов – генерален директор по военноморска подготовка и обучение на Военноморските сили на Аржентина и почетен професор на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, за консултации относно този етап от подготовката?
– Използвахме визитата на контраадмирал Тарапов във Варна, за да уточним маршрутите и организацията на взаимодействието. И през тази година на борда ще има аржентински офицер – лоцман за плаването на нашия кораб в антарктически води. А сред задачите на настоящата експедиция е и усвояването на един друг остров. Това е голямо предизвикателство. Затова и лодките ни са нови, и цялостното ни оборудване е съобразено с всички стандарти на такова тежко плаване. Това също бе консултирано с контраадмирал Тарапов.
– Този път ще има две южноамерикански пристанища, преди корабът да се отправи към Антарктида?
– Да, освен в Аржентина, ще имаме и кратък престой в пристанище на Бразилия. Един от аргументите за това е логистичен: в Бразилия горивата и някои други артикули от снабдяването са по-евтини. Със съдействието на проф. Христо Пимпирев и на нашата посланичка в Бразилия установихме контакти с посолството на Бразилия у нас. Подготвяме меморандум за сътрудничество с бразилските ВМС. Така ще имаме още един приятел, партньор и помощник при нужда. Бразилия е с много силни позиции в усвояването на Антарктида. Но на този етап основно разчитаме на връзките си с Аржентина.
– Ще промени ли това с нещо маршрута на плаването?
– Не, както и преди, след излизането от Гибралтар продължаваме край Канарските острови и Кабо Верде. Оттам традиционният маршрут е към бразилското пристанище Ресифе. Единствената промяна е тази, че при предишното плаване маршрутът ни преминаваше покрай териториалните води на Бразилия, а сега ще посетим нейно пристанище.
– Каква бе ползата от плаванията в Черно море?
– Успяхме да изпълним широк кръг от задачи с основния екипаж. Отработихме взаимодействие с хеликоптер – приемане на товари и на борден спасител. Проведени бяха и стрелби с всички „калибри“ огнестрелни оръжия, с които разполагаме на кораба. В това отношение много добре се отрази присъединяването към нашия екип на досегашния началник на Щаба на ВМС о.з. капитан І ранг Камен Кукуров. Той е човек с богат опит и на корабен офицер, и на щабен специалист.
– Ясна ли е вече датата на отплаването към Антарктида?
– Когато я изясним, веднага ще съобщим.
