казва полковник Милен Димитров, командир на 22-ра авиобаза – Безмер, и началник на гарнизон Ямбол
– Отново събирате гражданите на Ямбол с уникална инициатива за пощенска картичка за първото бойно знаме на 22-ра авиобаза.
– Идеята да валидираме пощенска марка се породи през 2021 г., когато празнувахме 70 години от създаването на Авиобаза Безмер. Но всичко е свързано с финансиране, одобрение от Министерството на транспорта и съобщенията… и проектът тогава не се осъществи. Тази година успяхме с реализацията, като поводът е 70-ата годишнина от връчването на бойното знаме на 22-ри изтребително-бомбардировъчен полк. Проектът представлява пощенска картичка, на която е изобразена двойка самолети Су-25 в атака за стрелба по земна цел с неуправляеми снаряди. Картичката е изработена от художника Емилиян Станкев. Репликата на бойното знаме е изработено от сдружение Военно историческа асоциация „Музей бойна слава“ – Ямбол, с председател Тошко Станев.
– Бойното знаме, съхраняването му, постовете пред него в щаба – всеки войник помни тези неща.
– Връчването на бойното знаме е нещо свято за всяко военно подразделение. Това е част от славна военна традиция, с която всеки българин се гордее. Всеизвестен факт е, че Българската армия няма пленено знаме. Това е символът, който призовава към героизъм, събира хората в защита на каузи, на идентичност, на род и Родина.
– Безмер стана най-популярното място с най-висока наситеност и динамика на военните тренировки. Как влияе това върху работата във формированието?
– Това има своето обяснение. Авиобаза Безмер е съвместно съоръжение, в което е инвестиран значителен финансов ресурс. Летището разполага с необходимите инфраструктура и навигационно оборудване. Разбираемо е, когато разполагаме с всичко това, да нарасне и динамика на използването му. Летателната дейност, сега когато имаме ресурс от авиационна техника, е доста интензивна и всяко допълнително мероприятие натоварва личния състав. Всеизвестен факт е, че броят на военнослужещите и цивилните служители на базата е крайно недостатъчен. Това е констатирано многократно по време на извършените проверки от различни инстанции от състава на Българската армия. Към 1 декември ще има известно увеличение на длъжностното разписание, но то няма да е достатъчно. Проблемен остава и броят на офицерите, които завършват военните училища, от което зависи попълването на вакантните длъжности. Тази година при нас са разпределени четирима офицери. От проведения конкурс за вакантни длъжности за войници на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната или в чужбина, назначихме 11 военнослужещи.
Въпреки всичко имаме приток на млади кадри от летателния и инженерно-техническия състав, които да осигурят нужната приемственост и да станат носители на славните традиции на българските ВВС. Въпреки несгодите на военната служба ние сме дали военна клетва към народ и Отечество, избрали сме да служим във ВВС, носим пагони и сме поели отговорността да направим така, че ВВС да пребъде!
– Защо Безмер стана център – почти всички учения са съсредоточени тук?
– Военновъздушните сили на Република България не разполагат с много на брой летища, както беше в миналото. На Летище Граф Игнатиево се извършват ремонти дейности във връзка с договора за придобиване на новия самолет Ф-16. Летище Безмер притежава необходимия потенциал, от което логично следва фактът – повечето учения да се провеждат тук. Близостта до полигон „Ново село“ и разположената там многонационална батальонна бойна група допълнително обуславят интензивното използване на летището.
– Има ли нови пилоти, които сега започват да летят на Су-25? Запазва ли се приемствеността?
– Командването на авиобазата полага максимални усилия за запазване на приемствеността между поколения летателен състав. Радостен е фактът, че благодарение на достатъчния ресурс на самолетите Су-25 организирахме курсове за приучване както през изминалата, така и през настоящата година. Подготвихме млада смяна пилоти, с които, макар и не в обема, който желаем, осигуряваме приемственост и усвояваме потенциала на нашия самолет. Амбицията ни е тези колеги да направят „първите си крачки“ като самостоятелни участници в оставащите до края на годината учения, а през следващата да бъдат основни действащи екипажи.
– Гарнизон Ямбол, на който вие сте началник, изглежда много жив, особено в отношението военнослужещи–гражданско общество. Броят на съвместните събития постоянно расте? Обичат ли гражданите на Ямбол своите военни, които пазят небето им?
– Ние сме отворени към обществото. Изградили сме устойчив модел на работа и с двете общини – Ямбол и Тунджа. Празнуваме заедно всички паметни дати – 6 януари, 3 март, 6 май, 6 септември и 22 септември, дните на празниците на общините и др. Сътрудничеството ни е далеч над официалните празници – участваме в организираните фестивали „Кукериада“, младежкия фестивал на община „Тунджа“ и други съвместни инициативи. Те са гости на всеки наш паметен празник. За нас е удоволствие да ползваме залата на културно-информационния център „Безистена“, която е на община Ямбол. Хората възприемат авиобазата и формированията на Сухопътни войски в Кабиле като местата, които генерират стабилност, които гарантират тяхната сигурност. Ямбол е бил гарнизон с много на брой поделения и многочислен личен състав. Голяма част от населението е било или част от тази армия, или по един или друг начин е бил съпричастен или е имал приятелства сред военните. Войска и народ винаги са били заедно.
На откриването на изложбата на ВВС, която гостува първа в Ямбол, казах, че „Авиобаза Безмер е давала работа на голяма част от населението в Ямбол“. Но вероятно по-важни са шумът на самолетите, докосването до тайнството на летене и военна мощ във въздуха.
Лично аз благодарение на този шум и курсовете в организацията ОСО ме накара да отида да уча за пилот в Долна Митрополия. Така се сбъдна мечтата ми да полетя на този самолет. Хората жадуват да се докоснат до тази романтика, до нещо забранено.
В спомените ми е останал един запечатан образ – не знам за какво са ни водели на военното летище. Но моят спомен е как гледам право нагоре към тялото на МиГ-17. Вероятно съм бил в детската градина, щом този самолет, който не е голям, съм го гледал нагоре. Пилонът, който построиха в Ямбол, от терасата ми вкъщи от километър и половина, не изглежда величествен. Но на откриването, когато си само на 20 метра от него и когато видиш това огромно знаме на 55 метра височина, настръхваш. Всичко в живота и в пилотирането е възприятие.
