Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
В боевете участват над 70 млн. души, от които 60 европейци
Първата световна война е глобален военен конфликт, продължил според официалната историография, от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 г. В периода 1918–1939 г. тя е наричана Световната война, Голямата война или Европейската война. И това е така, защото в нея се включват Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции – Антантата (Франция, Руска империя, Великобритания, Сърбия, впоследствие САЩ и други държави) срещу Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Другата причина е, че в нея участват над 70 млн. военен състав, от които 60 млн. европейци. Мащабите на ужаса са непознати за човешката история. Опустошенията са на няколко континента, където загиват повече от 15 млн. души. Когато войната завършва, всички са били сигурни, че подобно абсурдно събитие няма как да се повтори. За съжаление, човечеството продължава да разчита на доказано късата си памет.
Непосредствен повод е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 г., при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, но конфликтът има по-дълбоки причини, водеща сред които е сблъсъкът на желанието за преразпределение на света от една страна с отстояване на статуквото от друга.
Въпреки че и в други части на света има значителни сблъсъци, основните военни действия през Първата световна война се водят в Европа. На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува в нейната територия. Русия започва мобилизация. В отговор Германия обявява война на Русия на 1 август, на Франция на 3 август и навлиза в Белгия, която е неутрална. Германия цели бърз пробив към Париж, като в същото време избегне боеве по силно укрепената френско-германска граница.
На 4 август, използвала като повод нахлуването на немски войски в Белгия, Великобритания също влиза във войната. Франция и Великобритания имат предварителна информация за стратегията на Германия – нахлуване във Франция през Белгия съгласно „Плана Шлифен“. Белгия е овладяна почти напълно. През август и септември 1914 г. германските войскови колони навлизат дълбоко в територията на Франция, но в началото на септември са спрени в сражението при р. Марна.
По силата на сключен отбранителен договор с Франция руските войски нахлуват в Източна Прусия. Настъплението им принуждава Германия да изтегли силите си от Западния фронт, с които спира руските дивизии след победата при Таненберг. Опасността от нахлуване дълбоко в тила на немците от изток е предотвратена.
Така се оформят два основни фронта. Западният е на територията на Белгия, Люксембург и Североизточна Франция и се простира от неутралната Швейцария на юг до Северно море на север. Източният фронт първоначално започва от Балтийско море и достига до границите на Румъния. Разбира се, към тях прибавяме и Балканите.
Оформят се и второстепенни направления, които разширяват глобалния военен конфликт. През август 1914 г. страните от Антантата успяват да убедят Япония да воюва против Германия. На 15 август Япония поставя на Германия ултиматум, че трябва да изведе войските си от Китай, а на 23 август обявява война на европейската държава. В края на август японската войска започва обсадата на Циндао, единствената немска военноморска база в Китай, завършила на 7 ноември с капитулацията на германския гарнизон.
Близкоизточният театър на военните действия е между Османската империя и държавите от Антантата. Сраженията тук започват през ноември 1914 г. Поради различни географски и политически условия бойните действия в Близкия изток се разпадат на няколко отделни военни кампании, които се водят независимо една от друга. От тях най-важен е руско-турският Кавказки фронт в източната част на Анадола.
Османската империя иска да възвърне загубените си територии и да отвоюва Египет и Кипър от Англия, Солун и Крит от Гърция, Триполи от Италия, да даде отпор на България и Сърбия. Младотурската власт в страната установява силно германско влияние. Германия се застъпва за териториалната цялост на Турция, а също така обещава и нови териториални придобивки. Тези уверения са скрепени със специално съглашение между Германия и Турция, подписано на 6 август 1914 г.
На 30 октомври 1914 г. турски кораби бомбардират руските пристанища Севастопол, Феодосия, Новоросийск и Одеса. В отговор на това Русия обявява война на Османската империя.
Едновременно със сраженията в Кавказ боеве започват и в други региони на Близкия изток. Главна цел на англичаните е овладяването на Месопотамия, която е богата на нефт. На 4 ноември британските войски със съдействието на Кралския военноморски флот извършват десант в Ел-Фао и придвижвайки се на север, овладяват Басра. Към края на 1914 г. англичаните трайно са окупирали района на Персийския залив и Долна Месопотамия.
Глобалната война постепенно обхваща Африканския театър на военните действия, където се срещат войските на Германия и Антантата. Поради пълното господство на военноморския флот на Великобритания още в началото на войната германските колонии се оказват откъснати от метрополията и не са в състояние да получават оттам подкрепления и боеприпаси. През юли 1915 г. немските войски в Югозападна Африка капитулират.
Поредният фронт в Европа – италианският, е образуван през май 1915 г., когато започват военните действия между Италия и Австро-Унгария. Боевете се водят с променлив успех в ограничен район на Североизточна Италия.
Макар цялата война да започва заради конфликта между Сърбия и Австро-Унгария Сръбската кампания първоначално протича с ниска интензивност поради ангажирането на Австро-Унгария на Източния фронт. Двете страни воюват с променлив успех, като сърбите еднократно успяват да пресекат границата, а австро-унгарците за кратко превземат Белград. Сърбия не получава очакваната военна подкрепа от своите съюзници Франция и Великобритания, ангажирани в опит да създадат логистична връзка с Русия чрез овладяване на Черноморските проливи в битката за Галиполи.
Изброяването на тези събития не е самоцелно. То трябва да подсети и сегашните политици за скоростта на развитие на една типична военна ситуация, която никой не е очаквал. „Валякът“ на войната смазва с тежестта си огромни територии и причинява изтреблението на огромен брой хора. Военният ентусиазъм на масите бързо се изпарява. Тежката военна обстановка принуждава Централните сили и Антантата да търсят нови съюзници. Българската войска е с „оръжие при нозе“ в изчакване на реванша за несправедливите последствия от Балканските войни, оставили почти половината от българското землище извън територията на съществуващата българска държава.
