След тежкия инцидент около манастира край Банска в Косово въоръженият сблъсък между Прищина и Белград висеше на косъм
Според старата и популярна българска поговорка в дома на обесения за въже не се говори. Контекстът на тази мъдрост, приложен към някои политически факти през последно време, доказва своята състоятелност. На фона на войната в Украйна, а още повече на избухналия въоръжен и жертвен взрив в Близкия изток да говорим за това, че в близост до нашите граници – ама съвсем близо!, войната беше на косъм, няма да е много уместно. Но фактите са такива, че колкото и да не искаме да бием тревожната камбана, се налага. С цялата условност, създадена и създавана през годините на ситуация дежавю в отношенията между Белград и Прищина, но
с появата на нови герои, взаимовръзки и последици
Почти месец след въоръжения инцидент около манастира Банска в Косово, при който загинаха местен полицай и четирима от въоръжената група мъже, която атакува полицейския патрул, все още няма пълна яснота около това кой наистина стои зад нападението. И двете страни – властите в Прищина и в Белград, се постараха да придадат необходимата значимост на жертвите от престрелката. И в Косово, а и в Белград два дни по-късно бяха обявени дни на траур с цялата им церемониалност. Но остана впечатлението, че всичко това, колкото и да бе свързано с трагични обстоятелства, бе мотивирано от убеждението, че точно сега, точно около този случай е идеалната възможност вината да се хвърли върху другата страна и тя да бъде дискредитирана пред международната общност. Ако може – окончателно и веднъж завинаги. За разлика от друг път обаче в случая с манастира в Банска фактите, а и риториката на премиера на Косово Албин Курти са на негова страна в сравнение с традиционната речовитост на президента на Сърбия Александър Вучич. И се стигна до странната, но закономерна ситуация в Белград да проявяват страх от задълбоченото разкриване на истината за това кой финансира, подготви и изпрати въоръжената група мъже на територията на Косово с очевидната цел да извърши провокация с непредвидими последици за мира и стабилността в младата държава, а и за регионалната сигурност. Защото всяко навлизане навътре в отговорите на тези въпроси има шанса да „отвори очите”, както се казва, на конкретни представители на международните фактори за истинското поведение на Белград и на официалната власт там към всичко, което се случва в Косово и за което невинаги, даже в повечето случаи, вината не е на Прищина в лицето на премиера на страната Албин Курти. В последно време той си спечели достатъчно много критики тъкмо от хората, които като представители на основните политически фактори на международната сцена бяха обвързани да помагат с посредничество за нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово.
Сега обаче изглежда, че тъкмо Курти е в по-силната и активната позиция. Все повече стават известните факти, че престрелката с косовските полицаи и убийството на един от тях от страна на въоръжената униформена група мъже
не е проява на спонтанен бунт на местните сърби
в северната част на Косово срещу „терора” на централната власт, както бе представена ситуацията от страна на медиите в Сърбия. Все повече доказателства излизат на бял свят, че става дума за професионалисти, дошли отвън на територията на Косово и след трагичния край на инцидента я напуснали по посока на Сърбия. Сега правосъдието в Прищина настоява всички членове на въоръжения отряд да му бъдат предадени, за да получат справедлива присъда. В това число и Милан Радойчич, считаният за организатор и вдъхновител, а и пряк участиник в инцидента заместник-председател на партията „Сръбска листа”, която е основният политически фактор на сърбите в северната част на Косово. И която не крие, че е местната секция на Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич. Радойчич е от хората, за които важи правилото „следи пътя на парите, на дрогата и на оръжието и ще стигнеш до всеки баснословно забогатял през последното десетилетие”, както посочва публицистът от Скопие Арсим Зеколи. Това говори много, но вероятно не всичко за въпросното лице, което в интерес на истината бе задържано от властите в Сърбия, но само след едно денонощие в ареста бе пуснат на свобода. А той би могъл да разкаже много, най-вече за тясната връзка на политиката с престъпността.
И това може би е в основата на притеснението, което прозира в поведението на официален Белград, а и на самия Александър Вучич. През последното десетилетие, в което Вучич владее напълно Сърбия, около него бяха създадени два мита. Поне два. Единият, че „интимно, но неизказано публично той е със западна ориентация”, и вторият – че няма нещо в Сърбия, колкото и незначително да е то, за което Вучич да не знае, да не контролира и да не е продукт на неговата политика. Ако е вярно, а това се налага като теза от страна на Прищина и на премиера Курти, че въоръжената група мъже са предварително обучени професионалисти, но не непременно от държавните структури на Сърбия, би означавало, че
Вучич не притежава контрола над престъпните канали на своята територия
Това вече проблематизира въпросния мит за неговото всевластие, още повече че и ежеседмичните протести против управлението му продължават с нарастваща сила. И за да амортизира вероятно това усещане, Вучич използва повода с една годишнина от войните при разпада на СФРЮ да заяви, че Сърбия няма да позволи повече никога, никъде и никому етническо прочистване на сръбския народ. Елате после да ни кажете, че това не са думи на човек и политик, който всъщност повтаря реплика на Слободан Милошевич, само че в друго време и при други условия. Което не им пречи да бъдат също толкова неприемливи, колкото и онези от Газиместан на Косово от 1998 г.
Дали това е така, или не, трябва да докаже пълната и ясна картина на всичко, което се случи на 24 септември около манастира Банска. От Брюксел вече на няколко пъти настояват за това, дори предвиждат и някои санкции срещу Белград, ако предварително изнесените данни за обвързаност се потвърдят. Дори министърът на външните работи на Северна Македония, който в момента е ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Буяр Османи си позволи да заяви, че ако се докаже някаква връзка на Белград с атаката при Банска в Скопие, щели да преразгледат участието на страната си в инициативата „Отворени Балкани”. Тя, както неведнъж сме говорили, е прикрита идея за утвърждаване на Сърбия като регионален лидер в Западните Балкани с президента Вучич начело като основа на създаването на „Сръбски свят”. Нещо подобно каза и премиерът на Албания Еди Рама.
Все пак ще се наложи да кажем няколко думи и за това, че в един момент веднага след тежкия инцидент при Банска напрежението достигна до висоти, които до този момент не бяхме виждали. Вучич използва отново познатото оръжие да изпрати тежковъоръжени армейски части по границата с Косово, които бяха приведени в най-висока степен на бойна готовност. Подхвърлени реплики, че Сърбия е готова да навлезе в Косово, но не иска да се бие със силите на НАТО от мисията КФОР, бяха ясно указание, че този път нещата отиват много далеч. Една война, макар и в регионални рамки, носи толкова неизвестности за мира и стабилността, че само тя им трябва и на Алианса, и на ЕС, и на САЩ в този момент. Друг е въпросът, доколкото тя е възможна при разположението на силите в района на Балканите, където почти всички държави членуват в НАТО – с малки изключения. А както вече казахме, и
мисията КФОР в Косово е фактор, с който всеки трябва да се съобразява
Още повече че някои от държавите – членки на Алианса, вече преосмислят своето участие в нея и възнамеряват да увеличат своето присъствие там. Дори една Румъния даде сигнал, че след Великобритания и Германия ще изпрати допълнителни свои части в Косово.
И този път косъмът, на който войната около нас висеше, не се скъса. И слава Богу.
