Сбъдна се мечтата ни да имаме своята млада смяна, каза генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА
Паметен ден в историята на Военномедицинската служба – така определи 14 октомври генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м., началник на ВМА, в присъствието на президента Румен Радев, министъра на отбраната Тодор Тагарев и началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Това беше денят, в който във ВМА се състоя присвояването на първото офицерско звание на курсантите от първия випуск военни лекари.
Една мечта на поколения медици от Военномедицинска академия се сбъдна: Да имаме наши военни лекари, каза генерал-майор Мутафчийски. „Не спирайте да мечтаете и се борете за мечтите си, не си поставяйте лимити в съзнанието, ума и мечтите си, те са само в ума ни”, беше едно от посланията му към младите медици. Проф. Мутафчийски определи като изключителен успех уникалния образователен проект – тристранната програма за създаване на специалността „Военен лекар” на ВМА, ВВМУ и МУ–Варна. По нея за 6 години курсантите завършиха военно, медицинско и военномедицинско образование с дипломи на „магистър” и „бакалавър”. Той благодари на основните вдъхновители на програмата генерал-майор проф. член-кореспондент д-р Николай Петров, на флотилен адмирал проф. д-р Боян Медникаров и на проф. д-р Красимир Иванов. И каза на младите военни медици: „Всичко е във вашите ръце, крайната цел е важна!”. Той нарече усещане за успех – личен, на целия състав на ВМА и на Въоръжените сили (ВС), това, че в лицето на младите военни лекари идва нова смяна във военномедицинското осигуряване на ВС.
Такъв ден беше 14 октомври – на тържествен акт по присвояване на офицерско звание „лейтенант” на 17-те курсанти от Випуск-2023 „Васил Левски” със специализация „Медицинско осигуряване на ВС” на Висшето военноморско училище.
Тук предаваме накратко само част от споделеното от четирима от дипломираните, с 2 отлични дипломи. Антония и Ева ще работят във ВМА, а Лора и Веселин са началници на медицински пункт: тя – в СКСО в Пловдив, а той – в София.
Какво вълнува младите лекари?
Лейтенант д-р Антония Гамишева:
Предстоят ни нови, друг тип уроци
От това, което изминахме като път, и това, което всички ние успяхме да преодолеем, видях, че съм способна да издържа на доста трудности, на лишения, да устоя и продължа напред. И да добия самочувствие и увереност, че мога да се справям със свързани с професията трудности, които, предполагам, ще срещам от тук нататък.
Преминах през всички мечти и желания по време на следването си: Да бъда от хирург до интернист и лаборант. Но не се промени това, че всъщност бих искала да започна с динамичната работа в спешната медицина. За да натрупам опит във вземането на бързи решения. А нататък предстои какво реално ще специализирам – интересува ме неврологията.
На тези, които сега избраха да станат военни лекари, бих казала да сядат и да четат, предстоят им много четене и труд в постоянство. И колкото по-рано се концентрират върху ученето, толкова ще им е по-лесно. Много ценно е умението да се концентрираш, ние учим военна и цивилна специалност и много фактори те разсейват от ученето. Ценно е умението да преминаваш от една роля в друга, да се „изключваш” от излишното. Не мисля, че мога да дам съвет какви грешки да не правят. Всеки неизбежно се сблъсква с това, което му е най-трудно и го преживява силно емоционално. Но винаги е по-добре да помагаш на колегата си, защото преминавате през едни и същи трудности, като лекар разчиташ на него, екипът е много важен. Всеки от нас е вложил енергията си в създаването му.
А състезанието продължава. Предстоят ни нови, различен тип уроци. Дотук имахме много забавни моменти на израстването… Но днес помним най-хубавите, дори лошите са претърпели трансформация като забавни.
Лейтенант д-р Ева ГЕОРГИЕВА:
Дисциплината и лишенията се отплащат
Началото ми беше трудно, бях несигурна, сблъсках се с реалния живот, а като за софиянка университетите ми бяха на другия край на България. И трябваше да се откъсна от близки и приятели, от удобства. В новата среда нямаше нищо познато. Днес смятам, че нямам нищо общо с човека, който преди 6 години прекрачи прага на Морското училище и Медицинския университет. Много по-самостоятелна и уверена съм, дори не споменавам за безброй натрупаните знания. Безценен опит ми даде стажуването във ВМА–София, за каквото другите ми състуденти само мечтаят. Тук се учим от хора с опит на европейско и световно ниво и това за нас е безценно.
Малко се е изменила мечтата ми да бъда хирург, просто след месеците на стаж се фокусирах върху съдовата хирургия. В клиниката ми дадоха възможност да се влюбя в тази специалност с много поле за изява. Всъщност най-видимото е, че тези 6 години ме научиха на дисциплина. Която се просмуква и в личния ми живот, в отношенията ми с другите хора. Всъщност на дисциплина можеш да се научиш само в едно военно училище. И да си наложиш да учиш, за да постигнеш целите си. Втората дума, която ме описва през тези 6 години, е лишения, дисциплината ги изисква и налага. И бих казала на идващите след нас никога да не се отказват. Дисциплината и лишенията се отплащат с много. И забравяш лишенията, а виждаш само успехите и сбъднатите мечти, което е движещата сила в работата ни.
Лейтенант д-р Веселин НИКОЛОВ:
Всичко постигнахме заедно: Ние, преподавателите и командирите ни
За годините на обучение разбрах, че човек трябва „да е на земята”, да усеща как нещата реално се случват и да не си мислиш, че си най-великият. Да осъзнаваш, че винаги можеш и да сбъркаш. С една дума, да си критичен към себе си. Защото почти всички в началото тръгнаха със своите големи мечти. Аз лично тогава нямах конкретна идея какъв лекар искам да бъда, после се раждаха различни идеи. И така стигнах до ортопедията. Но по-сериозно ще мисля, когато му дойде времето.
През тези 6 години имаше и трудни дни, имаше и добри. Най-тежко ми беше през последната година, може би стресът около държавните изпити си казваше думата. И през това време научих доста от уроците си: Че трябва да премислям повече нещата, преди да ги започвам, че изгубеното време не се връща. Но каквото и да мечтаем все още, като лекар искам да не действам като робот, формално, а да мисля за пациентите като човек, не като търговец, а да разбирам човешкото страдание.
Сега си мисля, че все пак на седмия випуск, който започна образованието си сега, ще му бъде по-леко. Ние все пак отъпкахме пътя на специалността „Военен лекар”. И при тях всичко трябва да бъде както трябва, те няма да имат оправдание, ако не се справят. А в началото беше трудно и за нас, и за командирите и преподавателите ни. Но с усилията на всички страни нещата проработиха.
Лейтенант д-р Лора ХАДЖИЯНОВА:
Военната специалност градеше характера ни, помага ни като лекари
В началото влязох „в дълбоката вода”… без кой знае какви очаквания. Казах си: Това е моето и затова влязох във Военноморския и в Медицинския университет във Варна. С течение на времето наистина ги усетих като моето място, а военната медицина – като моето призвание. За мен военното дело беше от изключителен интерес, военната специалност ми помага да израсна като по-зрял и дисциплиниран човек. Още в началото смятах, че двете образования са много добра комбинация. Макар да не си давах сметка колко е тежко обучението едновременно в тези две специалности. Оказа се, че с времето военното обучение намаляваше трудността си за нас. Или пък ние сме укрепнали за високата й летва. А медицинската специалност започна „да натежава” с обема на изучаваното. Но ние балансирахме нещата и намерихме златната среда, придобивахме гъвкавост. Всъщност военната специалност ни подпомагаше в усвояването на медицинската професия, градеше ни като характери. И сега се чувствам едновременно и лекар, и военнослужещ, съчетавам и двете професионални гледни точки. А трудностите приемам само като предизвикателство.
