НАЧАЛОТО НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Как България се присъединява към Централните сили
Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Националната катастрофа от 1913 г. е повратна точка в Новата история на българския народ. Втората балканска война има изключително съдбоносни последици. Договорите в Букурещ и Цариград определят на България напълно неприемливи държавни граници в народностно, политическо, икономическо и военностратегическо отношение. Така се залагат основите на нови противоречия и омраза. Обширни земи в Македония с преобладаващо българско население са заграбени от Сърбия и Гърция. Османска Турция отнема Източна Тракия, Румъния – Южна Добруджа. На практика България има териториални претенции към всички свои балкански съседи, а това става трудно преодолима преграда за намирането на стратегически съюзник в борбата за национално обединение.
Деветте военни месеца от Първата световна война не нанасят тежки поражения на стопанския живот в страната. Ускореното икономическо развитие от началото на века, което разширява възможностите на държавата, се съпътства с благотворното влияние на няколкото плодородни години. Влошаването на живота в края на 1913 г. бързо е преодоляно с увеличение на цените само до 10%. През 1914 г. левът е стабилизиран, а капиталовложенията в промишлеността дори се удвояват.
При избухването на Първата световна война България официално обявява, че
ще запази неутралитет, но „С пушки при нозе!”.
Идеята за пълен неутралитет е много привлекателна, но практиката показва, че без ангажираност е невъзможно да се реализират териториални придобивки. За да постигне националното си обединение, България трябва да търси съюзници, т.е. да избира между Антантата и Централните сили.
Неутралитетът е невъзможен и поради важното геополитическо положение на България. И двата военни блока се стремят да я привлекат на своя страна. Първото конкретно предложение на Антантата идва през май 1915 г. От България се иска незабавна намеса във войната на страната на Русия, Англия и Франция, като цената на българското участие ще бъде възвръщането на Източна Тракия до линията Мидия–Енос, присъединяването на „безспорната” и част от „спорната” зона в Македония, преговори с Румъния за Южна Добруджа. Обещанията изглеждат приемливи, но те остават с висока степен несигурни. Не са съгласувана нито със Сърбия, нито с Гърция, а и двете държави веднага изразяват категорично своето несъгласие. Същото важи и за Добруджа, ако Румъния премине към Съглашението. Сигурно изглежда само присъединяването на Източна Тракия, но тя не е приоритет във външната политика на България. Съглашението на практика
не предлага гаранции за иначе примамливите обещания
Централните сили обещават по-малко, но сигурно. За една война срещу Сърбия те осигуряват незабавно присъединяване на окупираните от сърбите македонски земи, а също територията, източно от р. Морава и надолу по границата на Санстефанска България. Гарантират се преговори с Турция за част от източнобългарските земи – 2587 кв. км и 56 000 население. И това е всичко. Ако Румъния нападне България, незабавно се връща Южна Добруджа. Ако Гърция нападне България, тя ще анексира всички отстъпления, дадени по Букурещкия мирен договор. Независимо от това правителството на д-р Васил Радославов и цар Фердинанд не бързат да се обвържат с Тройния съюз. За нуждите на своята армия България се нуждае от външен заем. След като френските банки й отказват, тя получава 500 млн. марки от немската банка „Дисконто гезелшафт”. След тази важна стъпка правителството реорганизира армията, като отстранява русофилските офицери и ги заменя с армейски командири, подкрепящи линията на съюз с Централните сили. Армията получава немско въоръжение. Печатът атакува Русия заради пасивната й позиция по време на Междусъюзническата война. А така
обработва и общественото мнение в полза на българския избор
По онова време Централните сили постигат забележителни успехи. Германците предприемат широка офанзива на Източния фронт срещу русите. Англичани и французи се провалят при т.нар. Дарданелска операция. На западния фронт войната се затяга и става позиционна, без съглашенските войски да реализират надмощието си в хора и техника. Подобна ситуация предпоставя още повече решението за присъединяването на България към Централните сили.
На 6 септември 1915 г. са подписани договор за приятелство и съюз между Германия и България, придружен и от военна конвенция. България трябва да се включи във войната срещу Сърбия поне с 4 дивизии, за да подпомогне австрийците в затегналата се бойна обстановка. Германия обещава нов военен заем на България и оръжие за армията й. Но от българите се изисква „безусловен неутралитет” спрямо Гърция и Румъния, които все още не са се определили окончателно. Най-важният документ, подписан на 6 септември 1915 г., е тайната спогодба между България и Германия, която засяга описаните по-горе териториални придобивки в случай на победа. Така Царство България се присъединява към Централните сили и влиза официално в Първата световна война.
На 21 септември 1915 г. правителството обявява обща мобилизация, а на 14 октомври в специален Манифест цар Фердинанд обявява война на Сърбия. В него се заявява, че „Европейската война клони към привършване”. Призовава се българският народ да защити „родния край, поруган от вероломен съсед” и да се притече на помощ за „освобождение на поробените наши братя от сръбско иго”.
Мобилизацията се приема хладно от народа.
След двете войни и националната катастрофа от 1913 г. липсва всенародният ентусиазъм, но хората се събират бързо. Българската войска наброява около 359 000 души, от които 294 000 бойци, сведени в 307 дружини и 56 ескадрона. Освен това започва сформирането на 31 опълченски дружини и 40 други части. Артилерията е в 214 батареи. В организационно отношение дружините са разпределени в 9 пехотни, 1 конна дивизия, 2 конни бригади и толкова отделни конни полка, а те – в три армии, начело с генералите Климент Бояджиев, Георги Тодоров и Стефан Тошев. В резерв остават 4 дивизии и един конен полк. Главнокомандващ е генерал Никола Жеков. Армията ни е зле облечена, с недостатъчно въоръжение и без модерно оборудване. Липсват достатъчно коне и впрегатен добитък.
За войната срещу Сърбия са заделени Първа и Втора българска армия. Това са 140 дружини, 34 ескадрона, 143 батареи полева и 17 тежка артилерия. Макар да се бият повече от година срещу австрийците и да са дали около 100 000 жертви, сърбите съсредоточават срещу българската армия Тимошката армия, Втора армия, Власинския отряд, Вардарската и Брегалнишката дивизия и много други дружини, разпределени в гарнизоните в Македония. Това са 135 дружини, 70 батареи и 25 ескадрона.
Българските войски настъпват към р. Морава и по долините на реките Тимок и Нишава, както и в Македония. Провеждат се три основни операции. Първата е Моравската настъпателна операция. Проведена е от Първа българска армия (165 370 души, 404 оръдия и 100 картечници) под командването на генерал-лейтенант Климент Бояджиев. В хода на операцията е разгромена Втора сръбска армия (120 000 души и 200 оръдия) и последователно са овладени Пиротският и Нишкият укрепен район, оставяйки на бойното поле над 6000 убити сърби. На 23 октомври сутринта българските части триумфално влизат в Ниш, където преди това резидират от началото на войната сръбския кралски двор и правителството на Никола Пашич, които са принудени панически да изоставят военновременната си столица, спасявайки се с бягство към Косово. Заловено е огромно количество военни трофеи – складове с храни, муниции и ново въоръжение. От хилядите дезертирали от сръбската армия войници 13 000 се предават в плен, а останалите сръбски части позорно се оттеглят зад Морава към Косово поле в последен опит да дадат решително сражение. Цената на победата е скъпо платена с живота на 2200 загинали български офицери, подофицери и войници.
