Проф. д-р Ганчо ГАНЧЕВ, Югозападен университет
Икономическите измерения на войната между терористичната организация Хамас и Израел
Терористичното нападение на организацията Хамас над Държавата Израел и разширяването на конфликта практически съвпадна с годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка в Маракеш, Мароко. Според анализите на МВФ
основният проблем на глобалната икономика е процесът на деглобализация и фрагментация
Той се изразява в нарастване на протекционизма и засилване на ролята на регионалните валутни споразумения за разплащания в националните валути на такива страни, като Русия, Китай, Индия, Бразилия и др.
Деглобализацията се съчетава със забавяне на икономическия растеж, запазване на високата инфлация, бавното възстановяване на световната икономика от кризата с COVID-19, както и със засилване на икономическата поляризация. Процесът на преодоляване на бедността също е поставен под въпрос, особено в най-изостаналите държави в света. А в рисковата зона са повечето държави от Африканския континент.
На този фон войната между Хамас и Израел поставя допълнително на изпитание световната икономика.
Войните в Близкия изток традиционно имат негативно въздействие в глобален план. Типичен пример е арабско-израелската война от 1973 г. Тя доведе до неколкократно покачване на цената на нефта и до тежка икономическа криза в САЩ и Западна Европа. Тази криза беше преодоляна изключително трудно, а високата инфлация продължи почти цяло десетилетие.
При настоящия конфликт също беше наблюдавано повишаване на цената на нефта, но благодарение на по-високото производство на Саудитска Арабия
беше избегнато повторението на сценария от 1973 г.
Това, че кризата на енергийните пазари засега е избегната, обаче не означава, че проблеми не съществуват.
Основните напрежения са военнополитически. Както отбелязват някои наблюдатели, отмъщението не е политика. Тава се отнася и до двете страни. Хамас цели унищожаването на Израел, а Израел прокламира като своя цел унищожаването на Хамас. И двете цели са нереализуеми. Хамас очевидно няма сили да унищожи Израел. От друга страна, обаче евентуална победа на Израел предполага огромни цивилни жертви, което няма как да бъде прието от световното обществено мнение. Това ще породи също така реакция от страна на Иран и възможно и на други ислямски държави. Някакъв компромис, колкото и той да изглежда невъзможен в сегашния момент, е единственият изход. За това говори и изявлението на президента на САЩ Джо Байдън, че създаването на палестинска държава е необходим елемент от решаването на текущия конфликт.
Войната между Израел и Хамас се отразява най-силно върху израелската икономика и икономиката на Газа.
Арабският анклав е на практика в стопанска и хуманитарна катастрофа
икономическите връзки с външния свят са практически прекъснати. Вносът на електроенергия и местното производство са спрени. Почти всички жизненоважни икономически дейности са блокирани.
Но независимо че икономиката на Израел е в значително по-добро състояние, се очаква съществено свиване на БВП и ускоряване на инфлацията. Прогнозират се намаляване на чуждестранните инвестиции с 60% и нарастване на разходите по привличане на капитал. Според някои оценки военната кампания на Израел ще коства около 1,5% от БВП на страната. Негативните тенденции ще засегнат особено силно високотехнологичните отрасли.
Според международните анализатори глобалните икономически последствия от конфликта между Хамас и Израел ще зависят от това, в каква степен военните действия ще се разраснат. Според прогнозите на „Блумбърг”
възможни са три варианта на развитие на конфликта между Хамас и Израел.
Ако войната продължи само между терористичната групировка и Израел,
отражението върху световната икономика ще бъде незначително и ще се изрази в почти незабележимо забавяне на растежа на световния брутен вътрешен продукт
и известно ускоряване на инфлацията вследствие на поскъпването на нефта и другите енергоносители.
Има вариант обаче, при който в конфликта се включват и други регионални играчи, като например Хизбула, подкрепяна от Иран, както и други терористични организации. Това би била прокси война между Иран и Израел. При такова развитие отражението върху световната икономика ще бъде по-чувствително. Забавянето на растежа и инфлацията ще се измерват с няколко процентни пункта над досегашните прогнози.
Най-тежко за Близкия изток би било разширяване на конфликта до регионална война с участието на Иран, Ливан, Сирия и вероятно други държави. В такъв случай е възможна и намесата на САЩ и други глобални и регионални сили. Особено опасно би било затварянето от страна на Иран на Ормузкия пролив, през който минават 20% от световните доставки на нефт. При този вариант свиването на глобалния БВП и нарастването на инфлацията ще имат катастрофални измерения, а цената на нефта ще надхвърли значително $100 за барел. За да се избегне този сценарий, САЩ преместиха в Източното Средиземноморие две ударни групи самолетоносачи начело с най-големия кораб от този тип „Джералд Форд”.
Трябва да се отбележи също така, че всички военни конфликти се отразяват директно върху глобалните финансови пазари. Първо, инвеститорите се ориентират към относително стабилни активи, като златото, японската йена, швейцарския франк и американските държавни облигации. Очаква се пазарите на акции на страните, замесени в конфликта и зависими от доставките на енергоносители от Близкия изток, да бъдат особено нестабилни.
Трябва да се отчита, от друга страна, че всички регионални конфликти в съвременния свят са взаимосвързани.
Има пряка връзка между войната в Украйна и близкоизточния конфликт
Например според някои информации Израел е доставил в Европа около 300 хил. артилерийски снаряда калибър 155 мм. Точно от тези муниции обаче Израел има нужда в момента за провеждане на операцията срещу Хамас. Тези боеприпаси могат да бъдат доставени главно от САЩ и Европа, които обаче имат ангажименти и към Украйна. Това ще постави САЩ и НАТО като цяло пред труден избор. Очевидно е също, че конфликтът между Хамас и Израел е в интерес на Русия и Иран. Засега не е напълно ясна позицията на Китай, който обаче заедно с Обединените арабски емирати и Катар е по-скоро на страната на палестинците. Турция, Азербайджан и Египет са за политика на въздържане и от двете страни.
Не е последователна и позицията на арабските и мюсюлманските страни. Повечето от тях не са заинтересовани от разпалването на конфликта. Една мащабна израелска операция в Газа, свързана с много жертви между гражданското население, може радикално да измени тези нагласи.
Очевидно войната между Хамас и Израел задълбочава всички съществуващи икономически, политически и военни напрежения в света. Потенциално този конфликт може да инициира тежка глобална икономическа криза, която да задълбочи процеса на деглобализация и фрагментация на световната икономика.
Икономическите последствия за България ще бъдат в унисон с тенденциите в световната икономика и Европейския съюз. Същевременно обаче преплитането на конфликтите в Украйна и Близкия изток
ще повиши стратегическото значение на такива страни като България
които произвеждат боеприпаси както по натовските, така и по съветските стандарти.
България за пръв път оказа въздействие върху европейския газов пазар със своето решение да въведе такса от 10 евро за мегаватчас за транзитирането на руски газ през нейна територия. В дългосрочен план това ще позволи намаляване на зависимостта на Европа от „Газпром’’. Индиректно действията на България ще ограничат възможностите на Русия да използва конфликта в Близкия изток за отвличане на вниманието от войната в Украйна.
Българската икономика обаче остава силно уязвима от гледна точка на глобалното забавяне на икономическия растеж и ускоряването на инфлацията. Финансирането на бюджетния дефицит чрез заеми на международните капиталови пазари също ще се сблъска с допълнителни трудности. Това налага формирането на по-големи финансови буфери в бюджета на страната за 2024 г.
Снимка
Затварянето на Ормузкия пролив за нефтените танкери би изстреляло цената на петрола рязко нагоре
