Тунгуският феномен може да е бил научен експеримент
На 30 юни 1908 г. в Сибир е регистрирана огромна експлозия! Предполага се, че е предизвикана от падането на т. нар. Тунгуски метеорит край р. Подкаменная, Тунгуска област, на територията на днешния Красноярски край в Русия. За него се предполага, че е бил част от ледена опашка на комета.
Естеството на явлението и неговият причинител все още не са еднозначно определени. Това може да е резултат и от научен експеримент, макар че преобладават хипотезите за тяло с космически произход. Загадката се заплита още повече, когато излиза информация за действия на гениалния изобретател инж. Никола Милутин Тесла.
Тунгуският метеорит не е никакъв метеорит, а научен експеримент на инж. Никола Тесла. Сърбинът, който през 1891 г. получава американско гражданство, го нарича „Сибирският експеримент”. Това става ясно от едно негово завещание.
„Да се отвори в навечерието на стогодишнината на Тунгуския феномен.” На 5 януари 1943 г. Тесла предал този плик на племенника си Сава Косанович, тогава посланик на Югославия в САЩ. Пет дни по-късно в същата стая намират безжизненото тяло на великия учен. Според съдебния лекар от нюйоркската полиция д-р Уембли обаче той е починал на 7 януари 1943 г. в 22,30 ч. от сърдечна недостатъчност.
Години по-късно този плик е откупен от наследниците на големия магнат и банкер Джей Пиемонт Морган и е подарен през 2005 г. на новооткрития музей на Никола Тесла в Белград. По волята на изобретателя завещанието е отворено в края на 2007 г. в навечерието на стогодишнината от Тунгуския феномен.
Според записките подготовката за „Сибирския експеримент” е започнала през 1907 г. от специално построената високотехнологична кула „Уордънклиф” на о. Лонг Айлънд на около 60 км северно от Ню Йорк. На първите листове на тетрадката Тесла описва оборудването, доставено от „Уестингхаус”.
Великият изобретател патентовал редица измервателни уреди, чрез които е могъл да регистрира и проследява еволюцията на магнитните бури по света. Той е обръщал специално внимание на тези, които са се образували в 1000-км ивица на 60-ия земен паралел, минаващ на 450 км южно от ловно-рибарското селище Ванавара.
От записките става ясно, че ученият е анализирал параметрите на електромагнитното поле на Земята от кулата „Уордънклиф” до Централен Сибир.
„29 юни 1908 г.: Задействаме №11 – три импулса с интервал от 60 сек. Това беше взрив! Вълната стигна до Ню Йорк. В Сибир се случи чудовищен взрив на природно електричество… Гигантска кълбовидна мълния? Кълбовидна мълния!”, пише ученият в записките си.
За първи път хипотезата за връзката между Тесла и Тунгуския феномен е изказана през 1996 г. от американския ясновидец Манфред Димде. Тогава е възприета като екзотика, защото все още завещанието на изобретателя не е отворено.
Общата дължина на траекторията, която прелита пръстеновидният електрически импулс от кулата „Уордънклиф” до епицентъра край Ванавара, е около 16 500 км. Средната скорост на полета е била 2520 км/ч, а височината – между 15 000 и 20 000 м, т.е. посоченото разстояние е преодоляно за 6 ч и 33 мин.
Изобретението е за безжично пренасяне на огромни електрически заряди на големи разстояния. Патентът е пряко потвърждение за съпричастността на Тесла към Тунгуския феномен. Част от научните занимания на изобретателя са и изследванията му по т. нар. лъчи на смъртта, предназначени да унищожават вражески самолети, кораби и ракети на големи разстояния. Става въпрос за един и същ метод като този за безжичното пренасяне на електричество, но значително по-фокусирано и с по-малко загуби при преноса.
В броя си от 30 декември 1907 г. – 6 месеца преди тунгуския взрив, в. „Ню Йорк сън” информира своите читатели за предстоящ експеримент в Сибир, подготвян от инж. Никола Тесла, който е свързан с пренос и освобождаване на огромно количество електрическа енергия от пръстеновиден заряд.
В музея се пазят повече от 160 хил. документа
Музеят на Тесла притежава повече от 160 000 оригинални документи, много книги и списания, исторически технически експонати, снимки на оригинални технически предмети, инструменти и апарати, над 1000 планове и чертежи, свързани с живота и работата на Никола Тесла, както и част от неговите лични вещи.
Музеят се помещава в жилищна сграда, построена през 1927 г. Влиза в списъка на ЮНЕСКО през 2003 г. Материали за музея са доставени от Ню Йорк през 1951 г. в Белград.
На първия етаж в музея са представени действащи модели на инструменти и апарати, изобретени от Никола Тесла, както и различни материали и документи, разказващи за живота и работата на изобретателя. На втория етаж могат да се видят ръкописи на учения, тефтери, писма, книги от личната му библиотека и други материали.
Интересно е, че макетите в музея функционират и могат да повтарят експериментите. В малка полумрачна стая в музея се намира урната, в която се съхраняват тленните останки на Тесла.
