Около 700 хил. метрични тона зърно са били изнесени през новия черноморски експортен коридор на Украйна, откакто започна да функционира през август, каза украинският министър на земеделието.
Украйна отвори „хуманитарни коридори“ покрай бреговете на Румъния и България, за да освободи кораби, пътуващи за африканските и азиатските пазари, и да заобиколи де факто блокадата, след като през лятото Русия се отказа от сделката, която гарантираше украинския износ.
„По време на експлоатацията на новия коридор 38 кораба влязоха в пристанищата и повече от 30 напуснаха, не всички от тях със зърно, разбира се“, каза късно в понеделник Микола Солски, цитиран от министерството на земеделието и „Ройтерс“. „Успяхме обаче да изнесем почти 700 хил. тона зърно.“
Украйна е изнасяла до 3 милиона тона храни месечно през коридора с руски гаранции за сигурността на корабите. Общият й износ на храни, включително по алтернативни маршрути, достига до 6 милиона тона на месец.
Солски каза, че през септември Украйна също е изнесла 2.3 милиона тона селскостопански стоки от малки украински речни пристанища на река Дунав. Той каза, че общият износ на храни възлиза на 3.6 милиона тона миналия месец. „Трябва да изнасяме около 6 милиона тона на месец, за да запазим нашето селско стопанство като ключов сектор на икономиката“, обяснява Солски.
Този обем транспорт може да бъде осигурен само чрез възстановяване на пълноценната работа на дълбоководните пристанища на страната в Одеска област, добави той. „Виждаме тенденция към увеличаване на броя на корабите, напускащи нашите пристанища. Надяваме се тя да продължи“, каза Солски.
Украински селскостопански производители тази седмица заявиха, че новият черноморски коридор може да позволи износ на до 2.5 милиона метрични тона храна на месец, почти компенсирайки въздействието на решението на Русия да се откаже от сделката, постигната с посредничеството на ООН.
Източници от корабоплаването на Украйна казаха, че повече от 40 товарни кораба са влезли в коридора досега.
Данните на министерството на земеделието показват, че към 23 октомври украинският износ на зърно е намалял с 29.7% до 8.3 милиона тона през сезон 2023-2024, който е от юли до юни следващата година.
Украйна се очаква да прибере 79 милиона тона зърнени и маслодайни култури през 2023 г., с обеми за износ през 2023-2024 г. около 50 милиона тона, прогнозира министерството на земеделието.
Загубите в в този сектор могат да надхвърлят 3.2 милиарда долара през 2023 г. поради високите разходи за логистика, както и скоковете на цените на горивата и торовете, които заплашват да намалят посевните площи през следващите години, заявиха синдикатите на фермерите миналия четвъртък. Украинските власти и фермерите не отчетоха финансови резултати през 2022 г., когато започна руската инвазия.
Разходите са по-високи от изкупните цени
Ограничените възможности за износ, сега съсредоточени върху малките пристанища на река Дунав и железопътната линия за Източна Европа, засилиха тежестта на логистичния компонент и съответно намалиха изкупните цени, които търговците могат да предложат на фермерите.
Затварянето на пристанищата доведе и до рязко поскъпване на вносните горива, семена, торове и резервни части за селскостопанска техника.
Аграрният съвет, най-голямата агробизнес група в Украйна, каза, че разходите за производство на пшеница през 2023 г. са били около 146 долара за метричен тон със средна продажна цена 102 долара.
Фермерите имат разходи 149 долара за отглеждане на царевица и могат да я продадат за 94 долара.
Съветът каза, че през 2023 г. дори производството на слънчоглед и рапица ще бъде нерентабилно и само соята ще донесе някаква печалба на фермерите.
Производителите казаха, че големите загуби вече са довели до намалени посеви за реколтата през 2024 г.
Планирахме да засеем 2 хил. хектара зимна пшеница, но засяхме само хиляда“, каза Руслан Холуб, директор на фермата „Так“, която има повече от 10 хил. хектара в Централна и Южна Украйна.
„Земеделските стопани ще определят площта, която могат да засяват, въз основа предимно на финансовия си капацитет“, каза Олег Хоменко, ръководител на сдружението Украински агробизнес клуб.
Синдикатите на фермерите отказаха да прогнозират площите, които ще бъдат засети за реколтата от пшеница през 2024 г., докато украинското министерство на земеделието все още поддържа прогнозата си за засяване на зимна пшеница на около 4.4 милиона хектара.
Няма валежи
Не само финансовите затруднения, но и неблагоприятните метеорологични условия могат значително да намалят посевните площи тази есен. Украйна е традиционен производител на зимна пшеница, ечемик и рапица. Синоптици казаха миналата седмица, че продължителната липса на валежи в повечето украински региони е създала неблагоприятни условия както за текущата сеитба на зимните култури, така и за вече засетите растения.
Те казаха, че най-лошата ситуация по отношение на почвената влага е в областите Одеска, Херсонска, Николаевска, Кировоградска, Виница, Черкаска, Харковска, където до 20 см от горните слоеве на почвата са напълно сухи.
Фермерите са засели 3.02 милиона хектара зимна пшеница към 16 октомври 2023 г. в сравнение с 2.5 милиона хектара на същата дата преди година, показват данни на министерството на земеделието.
Източник: dnevnik.bg
