Ставаш хипар и правиш една група като „Бийтълс“
Кой е Асен Генов? Аз попаднах на неговата продукция в YouTube, наречена „Контракоментар“ още по време на протестите срещу третото правителство на премиера Бойко Борисов. Това бяха дълги интервюта от порядъка на час и половина – два, в които Асен Генов и неговите събеседници правеха дълбок анализ на политическата обстановка към онзи момент. Дълго мислех каква да е формата на този текст. Дали да го пусна като интервю, дали да го предам като очерк за самия него, макар и да не го познавам лично. В крайна сметка реших да го оставя като монолог от негова страна. Мисля, че така е най-добре.
Контракоментар
Това, с което може би съм най-вече популярен, е, че открай време съм ангажиран в обществено значими каузи, освен това имам собствен журналистически проект, който се нарича „Контракоментар”. Идеята на този проект е с мои усилия и с усилията на моите гости да запълним информационния вакуум. В собствения си канал „Контракоментар“ се старая да ангажирам моите зрители най-вече с актуалните теми, които излизат от фокуса на националните медии, не толкова темите, които не са обхванати поради чисто технологичната, програмна невъзможност една тема да се обхване в дълбочина, особено в телевизиите, където времето е силно ограничено между линейното съдържание и рекламите и от стремежа да се обхване и задържи
аудиторията изцяло с комерсиална цел
Дори, за съжаление, и в обществената БНТ. Там също рейтингът е от значение. Докато в „Контракоментар“ с моите гости можем спокойно да обсъждаме определена тема в рамките на час и половина, дори два, успешно компенсираме този вакуум в информационното пространство, а именно: качествен анализ и задълбочено съдържание по дадена тема.
Проектът „Контракоментар“ е уникален, тъй като изцяло се поддържа от приятелите на канала и те правят възможно неговото съществуване. Форматът на „Контракоментар“, нека го наречем условно „подкаст“, макар че той по-скоро е лайфкаст, тъй като предаванията се излъчват на живо и този формат тепърва ще бъде оценен от българската аудитория, той не е чужд нито за рускоезичния, нито за англоезичния интернет и позволява един въпрос да се разгледа в дълбочина. Такъв формат е уникален и зависи от подготовката и на двете страни, участващи в разговора както на домакина – хоста, така и на госта на предаването. Аз мисля, че оценката на зрителите е показателна за това, че с моите гости предлагаме качествено съдържание.
Войната на Русия в Украйна, руската война, наистина разделя, обърква и напряга обществото, не само нашето, а обществата по принцип. Първо – справедливостта. Справедливостта категорично е на страната на Украйна. Украйна е жертвата, нападната от Русия. Тук обаче започваме с вътрешнополитическите съображения, които са производни на икономическите въпроси. Помагаме, но тази помощ струва пари. Подкрепяме, но тази подкрепа струва политически капитал. Той може да бъде масивен, но може и да бъде изчерпан.
Тези, които създаваме информационния продукт, тези, които сме ангажирани в медийния живот на страните си, ясно трябва да задаваме очертанията на това, което се случва. И в този смисъл дори, аз бих казал, че позиция като изразената от шефката на СЕМ (Соня Момчилова – б. р.) в „Контракоментар“ и информацията за зверствата на руската армия в Буча и руската теза, която развращаваше с „правото на лъжата“, правото на лъжата на живот, е недопустимо.
Оттук, ако щете, можем да прехвърлим темата върху ежеседмичните протести пред БНР заради един
конкретен водещ, който не се свени да прокарва проруска пропаганда
Този човек има правото да прави това в собствен, частен медиен продукт или проект.
Да заповяда в YouTube, да ми стане конкурент и тук да прави каквото иска. Ще се конкурира с Мартин Карбовски примерно и който е по-добър от двама им, ще победи, ще вземе аудиторията на другия. Но в общественото радио, което се издържа със средства от данъкоплатците, там подходът трябва да бъде малко по-различен.
Ние, като хора, които създаваме информационния продукт и сме от едната страна на медийния пазар, така да се каже, трябва да си даваме ясна сметка, че от нас зависи да предаваме ясно информацията качествено и обективно. Другият критерий, по който трябва да предаваме информацията качествено и обективно, това, разбира се, е оценката на ситуацията именно по тази ос – на доброто и злото, на жертвата и агресора.
И от там нататък всичко се осмисля през това – кой кого нападна? Десетки хиляди, милиони украински граждани са емигранти, вътрешни или външни, десетки хиляди са жертвите, не знам колко цивилни или военни, начинът, по който Русия води войната, а именно, основно да тероризира цивилното население, да обстрелва цивилни обекти от инфраструктурата, с което увеличава цивилните жертви – възрастни хора, жени, деца – това е водещият информационен разказ за войната на Русия, това е оценката.
Към това можем да добавим политическия анализ. Но този политически анализ започва с ясното разграничаване на: добро–зло; жертва–агресор. Разделяме нещата на базисните понятия, разбираеми за всеки човек.
И тук ще отворим темата за български ексгенерали, които се заиграват с темата за Русия. Да си НАТО – вски генерал, да са инвестирани в теб държавни пари, за да се кичиш с това звание, ако си наистина НАТО – вски генерал, означава само едно – НАТО е военен отбранителен съюз, това е ясно.
Сега тук можем да говорим за концепцията: „Искаме мир, ние сме за мир“. И тук изниква другото разделение, което някои прокарват: войнолюбци–миролюбци. Мирът, както го виждат политическите проруски дейци,
означава капитулация за Украйна
Означава приемане на условията на Русия. Означава отказ от територии, които са признати по Международното право.
Да даваме ли примери какво би станало, ако някой предяви към нас такива претенции?
Тези наши ексгенерали са „миролюбци“ само на приказки. Ако си пацифист, не ставаш генерал, ставаш хипар и правиш една група като „Бийтълс“.
Генералът не е пацифист, генералът е човек, който трябва да е най-отпред пред своите войници и да загине пръв, ако е необходимо, или да се бие до последно. Мирът за някои наши прокремълски ексгенерали означава отстъпки на територия и в крайна сметка заличаване на Украйна като идентичност.
