Всеки конфликт е водовъртеж с тенденция да въвлича нови страни към себе си, казва политологът
(Продължение от миналия брой)
– Г-н Минчев, докато Източна Европа е най-динамичното място за преобразуване на цяла Европа като автономен център за сигурност, какви са уязвимите места на стария континент по време на две войни до границите му?
– След първата лоша новина за Европа, геополитическата фрагментарност, миграцията е втората и тя създава враждебни разделения. Идеологическата самокастрация на Европа по отношение на ключови проблеми включва и миграцията. Огромни орди от враждебни на Европа групи от хора от Близкия изток и Северна Африка нахлуват в нея с ясното съзнание, че не само не искат да се интегрират, а искат да я завладеят, да я покорят отвътре. А доминирането в европейската политическа парадигма на ляво-либералния мултикултурен модел, наследен от миналото, води Европа до пълна неефективност в охрана на нейните граници и осигуряване на сигурността й. Това е ключова структурна слабост, за която Европа ще плаща много. И третата лоша новина е обстоятелството, че Европа все повече навлиза в състояние на културна война, която в Америка е в разгара си. Социалните ценности, които поради по-слабия европейски консерватизъм в сравнение със САЩ досега не бяха на дневен ред, сега идват с т. нар. нова сексуална революция, ерозията на семейните структури, мултикултурализмът като уж равенство на културите и приоритет на външни култури по отношение на вътрешните. Те кристализират в сериозна и дългосрочна разделителна линия първо между Изтока и Запада на Европа. Източните, бивши комунистически общества, са по-консервативни. Затова за нас днес това е една Европа, която не разбираме. Изкопаването на културна пропаст между Изтока и Запада и набирането на сила на популистките десни тенденции в Европа е базата, на която се създават тези разделителни линии. Те обезсилват възможността на Европа да функционира адекватно и като система за сигурност. А слуховете за края на националната държава са силно преувеличени.
– А какви рискове носи войната между „Хамас” и Израел за България?
– Заплахата за България е, че като държава тя не притежава субектност и идентичност, нито ясна представа за това какви са интересите й и как да ги защитава. Тя е разделена на пропагандно воюващи лагери, включително и емиграцията ни, за съжаление. Част от тях рецитират русофилски глупости в полза на Русия, без изобщо да имат понятие какво е истинското значение на Русия за България повече от 150 години. А от друга страна, имаме прозападна общност, която обаче също рецитира как ние сме в НАТО и в ЕС. Но няма значима общност нито в елита, нито в обществото ни, която да каже какви са българските национални интереси в тази епоха. Това е основната заплаха на България – липсата на субектност, включително по отношение на националната ни сигурност, на яснота къде и какво сме и какво точно искаме да постигнем в организации като Алианса и ЕС. А сме в още по-опасна ситуация, защото светът около нас много драматично се променя. И „ще го отнесем”, ако нямаме съгласие на основните сили в обществото относно неща от драматична важност за нас. Например по отношение на новия геополитически център, който се формира от Полша, Румъния, Прибалтика, Чехия: партньори ли сме и имаме ли интереси да принадлежим към него. Второ, Турция се превръща във втори много важен геополитически център в периферията на Европа. А за България винаги е имал голямо значение балансът между Турция и Русия. Навлизаме в епоха, в която Русия, както и да завърши войната в Украйна, ще отслабва като влияние върху Европа и в частност, в Източна Европа. Защото през Черно море ще мине линия на разделение. Това обективно ще означава и отслабване на влиянието на Москва върху България и Балканите като по-далечна перспектива. Е, какво правим с една по-слаба Русия и с по-силна Турция, имаме ли нужда и от трета опора, защото нашата опора са винаги Европа и Атлантическият свят. Да си спомним какво прави Гърция, най-непоследователният и неадекватен член на Алианса през Студената война, която сключи поредица от договори със САЩ – за военни бази, за оръжие, за присъствие, за втечнения газ. И гарантира сигурността си като увеличава геополитическата тежест на САЩ в страната. А ние нямаме интелектуална, институционална основа да работим за защита на националните си интереси, на сигурността. Държавата ни е инфилтрирана най-вече с руски шпиони. И тази разпътност на българското държавно и политическо битие е най-голямата заплаха за България.
– Всъщност какви промени очаквате за Балканите?
– По отношение на Балканите Турция и Русия имат интереси от векове. Всеки свой успех тук за Русия е победа от гледна точка на задържането на позиции от другата страна на потенциалната разделителна линия. Тези, които говорят, че Украйна ще остане победена страна, нямат понятие от реалните, включително геополитически отношения. Когато Русия нападна Украйна, американският президент предложи на Зеленски транспорт, за да го евакуира. Т.е. Америка и Западът се бяха примирили с това, че Русия ще окупира Украйна. И от гледна точка на собствените си интереси бяха започнали процес на изграждане на разделителната линия между Европа и руската сфера в Източна Украйна. Но дори да предположим най-лошия вариант за Украйна – победа на Русия, ще има разделителна линия. Но за Русия е изключително важно, ако в южната си част тя мине между Белград и Загреб, а не между Черно море и България. Русия тук има разузнавателни, икономически, политически операции за дестабилизиране на Балканите като гранична, периферна зона, а и не всичките й страни членуват в ЕС и НАТО. Сърбия остава основният съюзник на Русия в региона. През 2016 г. Западът реши да обкръжи Сърбия от западни съюзници, за да я принуди да се откъсне поне частично от руския контрол: битката за Балканите продължава. Но режимът на президента Вучич си остава проруски и той контролира Македония чрез структурите на специалните служби и все по-силно Черна гора, в която просръбските партии започват да вземат връх. Тлее конфликтът в Босна с република Сръбска, расте сътрудничеството между Вучич и Виктор Орбан на проруска основа, а конфликтът с Косово, като най-активна рана, може да се използва и от Русия, и от Турция. Т. е. присъствието на Русия на Балканите е изцяло дестабилизиращо. Грешката на Запада беше, че не подреди Балканите след югославските войни и ги изостави сами на себе си. А придобиването на нещо преминава през процес на дестабилизация. И това прави Русия. Турция има по-добри перспективи в региона с влияние в Албания, Косово, Босна, в Санджак в Сърбия и възможност да го разширява: културно, религиозно, икономическо, образователно. Както и влиянието си върху най-голямото си малцинство в региона – в България.
– Какви стъпки ще предприеме Турция по повод на войната в Израел?
– Турция има както проблеми, така и възможности, свързани с този военен конфликт. Управляващата партия на Ердоган не е безразлична към мрежата на „Мюсюлманските братя”, към които принадлежи и „Хамас”. Това не е пряка връзка, но е публична тайна. Турция е стъпка назад от конфликтите в региона, обира луфтовете и печели от това. Когато Русия влезе в Сирия, Анкара си изгради почти безпрепятствено зоната за сигурност по границата. Отслабването на Русия заради войната в Украйна доведе до пълна победа на Ердоган в Южен Кавказ и поставянето на Армения на границата на съществуването й. По отношение на конфликта в Близкия изток Турция имаше периоди на антиизраелска и пропалестинска позиция, но последната година затопля отношенията с Израел. Като цяло Турция има тенденция да печели геополитическо пространство в резултат от назрелите в Близкия изток конфликти, от които тя се възползва.
– Ще бъдат ли въвлечени „палестинската автономия” и други мюсюлмански страни във войната „Хамас”–Израел?
– Ще ви отговоря като неспециалист по този регион. Всеки конфликт е водовъртеж с тенденция да въвлича нови страни към себе си. Т.е., ако не се контролира границата на кризата, има обективен риск от непрекъснато нарастване на контурите й. Арабските страни нямат друг шанс, освен да застанат на страната на Палестина, защото разграничаването от т. нар. арабско единство носи политически щети – национални и международни. Но под това публично равнище има интереси в обратна посока, както е за Саудитска Арабия, а и Йордания на свой гръб познава палестинския проблем. Египет, традиционен лидер на арабския свят, в момента не е в ситуация да е център и на вземане на решения по конфликта заради икономически трудности и вътрешното напрежение между светската авторитарна власт на президента Сиси и ислямизма на „Мюсюлмански братя”. Известен е и страхът от разполагането на палестински бежанци в Синай, центърът на ислямския тероризъм в Египет. Активни ще са Иран с проксита, Катар, ангажиран с подкрепа на „Хамас”, Саудитска Арабия. Но Израел наистина е в драматична ситуация – той не може да си позволи да не унищожи „Хамас”. Но с цената на живота на цивилни граждани в Газа и на свои военни.
– А какви важни теми пропускат геополитическите и икономическите анализи?
– У нас група геополитически анализатори интерпретират ситуацията през призмата на интересите на Русия: като част от руската пропагандна кампания у нас повече от десетилетие. В прозападните, проевропейски и проатлантически анализи, обаче не се отчита, че бидейки член на ЕС и НАТО, всеки в тези организации има интереси, които заявява, преследва и че те са част от идентичността на тази интеграционна и отбранителна структура. Но в тях трябва да идентифицираш и българския национален интерес. Защото да защитаваш руски имперски интерес у нас е най-голямо предателство. България в този опасно променящ се свят ще изтегли незавидната съдба на жертва, ако не придобие собствена субектност на национален интерес, на национална сигурност и на национално усилие за сътрудничество със силите и интересите, които са й близки. За да бъде гарантирана и осигурена в епохата на силни турболенции и вълнения на промяната. А не придобием ли субектност, ще придобием жертвоготовност.
