Германска военна операция от 1917 г. сплоти българи и италианци като партньори в НАТО
плотеността на Северно-атлантическия съюз и и партньорството в НАТО получиха нови измерения, а културната, военна и историческа синергия избухна в центъра на Ямбол миналия петък. 13 военнослужещи от италианския 6-и пехотен батальон от бойната група в „Ново село“, начело с командира на групата полковник Микеланджело Дженки, застанаха на предната линия в залата, за да чуят завладяващата и драматична история на немския цепелин L59 (LZ104) от световноизвестния изследовател на въздушните кораби и техен сънародник Масимилиано Пинучи. Така разказът за операцията, неофициално наречена „Африканска афера“, а иначе с официалното име „Китай“, на германската армия през 1917 г. стана италианска афера в залата на Безистена в центъра на Ямбол 106 години по-късно. Е, с малко помощ от приятели – с неоценимата помощ на Кремена Димова и Таня Косева от екипа на Регионалния исторически музей в града на Тунджа, който покани световноизвестния италиански професор и изследовател на дирижабли и цепелини в България.
Професор Макс Пинучи изнесе среща-разговор на тема „Светът на дирижаблите: когато Ямбол беше част от него“ и разказа за златните години на небесните гиганти и за едно от най-големите постижения в историята на авиацията – за полета на военния цепелин L59 (LZ104), който излита от Ямбол през 1917-та и стига до Хартум, Судан в Африка, като поставя световен рекорд за полет без кацане – 6900 км, като на два пъти прекосил Тропика на Рака. Експерти изчисляват, че това е разстоянието от Фридрихсхафен в Германия до американския Чикаго.
В своята презентация италианският експерт припомни, че на летището край Ямбол са били базирани последователно три различни модела цепелини. Този цепелин бил построен през 1917 г. с 30 метра по-дълъг от всички дирижабли до тогава със специална цел – да достави храна, медикаменти и боеприпаси на германските колониалисти в Източна Африка. От помощ се нуждаел полковник Паул фон Летов-Форбек, който с 2-3 хиляди бойци водел успешна партизанска война срещу близо 130 хиляди противникови войници и удържал единствената колония на Германия в Африка. Той бил военен комендант на Дар-ес-Алам и на цяла Германска Източна Африка, днес Танзания.
Професорът разказа за трудностите и изпитанията по време на 95-часовия полет. Германците нямали навигационни карти, нито разполагали с прогноза за времето. Целият екипаж страдал от морска болест след преживените две бури, а мнозина и от нервно разстройство, поради честата смяна на височината на полета и неуспешната мисия.
Но преди да стигне до крайната си точка, екипажът получава телеграма да се върне обратно. Според една от версиите английското разузнаване разбрало за полета и успяло да заблуди с фалшиви новини германците в Берлин, че техният човек полковник Паул фон Летов-Форбек отдавна се е предал и мисията им се обезсмисля. На мръсния им номер се вързал дори началникът на щаба на кайзеровия флот адмирал Хенинг Хотцендорф, тъй като германците нямали връзка със своя човек. Той издал заповедта цепелинът да прекрати мисията си.
L59 продължава службата си от Ямбол, като извършва няколко разузнавателни, а впоследствие и бойни полети срещу флота на Антантата в Средиземноморието. Замислената бомбена атака срещу Порт Саид в Египет се проваля заради лошо време, но ударът от голяма височина над Неапол на 11 март е успех. Запалено е пристанището на града Багньоли. Вестниците съобщават за 40 минутен рейд при който са хвърлени 20 бомби, загиват 16 души, а около 40 са ранени. Италианските репортери не пропускат да наредят Неапол до героичните жертви на тевтонската жестокост – Лондон и Париж.
Гибелта на L59 е още една тайна. Той загива заедно с целия си екипаж, превърнал се в легенда, на 7 април, при полет към Малта, осъществяван отново от базата в Ямбол. Версиите за катастрофата са различни, нормално за толкова прочут екипаж и кораб. Според някои данни той е загинал от светкавица, толкова пъти преодолявано препятствие, според други е ударен от приятелски огън, от подводницата UB53, действала в Отрантския пролив, между Ботуша и Албания.
По време на разговора професорът включи като свой помощник и друга авиаторска легенда – Алистър Рийд. Той е бивш британски пилот на хеликоптер от Кралските военно-въздушни сили и преводач, който е превел някои от най-добрите авиаторски книги на английски. Лекцията на професора бе изслушана с огромно любопитство от командира на Авиобаза „Безмер” и началник на гарнизон Ямбол полк. Милен Димитров, заедно със заместник- командира подполковник Калоян Милков, началник-щаба на формированието подполковник Стоил Христов и пилоти от базата, ветерани-авиатори от Ямбол, ученици от ПГ „Васил Левски” и журналисти. Огромна чест да чуят историческите ремарки от първия ред имаха и 13 офицери и военнослужещи от многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, начело с техния командир полк. Микеланджело Дженки. Те бяха вдъхновени да чуят за подвизите на германските военни отпреди 106 години, но оставиха емоциите в залата. „За нас беше наистина добра възможност да присъстваме на лекцията на професор Пинучи. Речта му беше увлекателна и изпълнена с точно съдържание. Благодарение на него за нас светът на дирижаблите е по-малко непознат в момента“, коментира за в. „Българска армия“ пиарът на италианците подполковник Антонио Минутела.
Предната вечер Масимилиано Панучи зарадва и децата на Ямбол като ги учи да играят на настолната игра Airships: North pole quest, която ни връща в далечната 1924 година, а децата и родителите им имаха възможност да „влязат в кожата“ на командирите на дирижаблите, участвали в експедицията до Северния полюс.
Професорът разгърна две игри на две маси. На едната участваха 4 отбора от родител и дете – две майки с дъщерите си, баща и дъщеря и баща и син. Всеки отбор си избира дирижабъл, капитан, оборудване и най-важното верен екипаж. След това следва намирането на пари за експедицията чрез изпълнението на различни мисии. Има постоянни промени в метеорологията, въздушните течения и трябва да се реагира мигновено.
Изключително детайлните модели на дирижабли, както и абстрактните инструменти за навигация и летене, са практическата част на играта, докато картите и променящото се време непрекъснато поставят нови предизвикателства пред играчите.
За да победиш трябва аналитично мислене и бързи решения в кризисни ситуации, казва проф. Пинучи. Играта е нещо много повече от надпревара – тя е разказ на личните истории на реално съществували личности. „Осъзнахме как всичко в тези истории – дизайн, механика, време, гений, амбиция, късмет и други – се интегрира, за да направи разказите по-велики от сбора на техните части”, казват създателите на играта.
В края на вечерта все пак двама играчи завършиха кампанията и се поздравиха с успешната мисия. На другата маса тандемът и синергията между баща и дъщеря имаше най-добър прогрес през вечерта.
След изморителни часове в куеста към Северния полюс професорът почерпи по питие, което лично направи – с типичния за родната Флоренция коктейл „Негрони“. За целта използва джин „Цепелин“, вермут, кампари, лед и резен портокал. Направи цели 15 коктейла, а уменията му зад бара накараха титуляра на заведението, да му предложи щатно място в заведението „По Ноти“, ако реши да остане в Ямбол.
Професорът заяви, че търси силни аргументи, за да не го направи. Каза, че срещата с толкова много вдъхновени хора в града на Тунджа, луднали по романтиката на цепелините, го прави истински щастлив. Пред учениците от местната гимназия „Васил Левски“ професорът заръча – за да сте успешни, влагайте страст. Както при управлението на дирижаблите, така и във всяко начинание, най-важното е да избереш добър екип. Накрая завърши така – Следвайте мечтите си и помнете, че експерт не е този, който знае всичко, а този, който има желание да учи.
