Любомир ДЕНОВ
Калин Димитров е роден на 7 юли 1975 г. Завършил е СУ „Климент Охридски“, специалност „История“. Работи във фирми за търговия с оръжие и специална екипировка. Специализира преговори с фирми-производителки на специална продукция. От май 2014 г. е консултант на министъра на вътрешните работи на Украйна за тенденциите и насоките в областта на въоръжението и бойната техника. По-късно е управител на фирми за производство, ремонт и модернизация на военна техника.
Когато договорът за „Страйкър” бъде подписан, много хора ще останат приятно изненадани, твърди изпълнителният директор на ТЕЛЕМ-ЕАД
– Г-н Димитров, първото ви пътуване като изпълнителен директор на ТЕРЕМ бе до Украйна. Какви новини донесохте оттам?
– В Украйна бях поканен на уникална международна конференция, която за първи път не бе посветена на донорство или търсене на пари за подпомагане на украинските Въоръжени сили, а към съвместни дейности в областта на отбраната. За пример ще посоча, че в конференцията участваха представители на Топ 10 на европейския бизнес. При това дойдоха действащите изпълнителни директори, които могат да вземат решения, а не хора, от които нищо не зависи.
Конкретният резултат от работата ни там е един проект за меморандум за съвместна дейност с украинската отбранителна промишленост. Тук не става дума за меморандуми за разбирателство, от които често нищо не произлиза. А за сериозно разширяване на военнотехническите връзки и кооперации с украински отбранителни компании от всички сфери, като се започне от ремонт, поддръжка и модернизация на авиационна техника, на бронетанкова техника, съвместни проекти за производство на боеприпаси.
– Каква е вашата задача като изпълнителен директор?
– Моята задача като изпълнителен директор е да намирам работа на заводите. В момента нещата стоят така, че трябва да използваме всяка ситуация, която ще даде шанс на заводите да изплуват.
– Нека да уточним на каква база стъпвате? Досега имаше идея да ремонтираме повредени украински танкове…
– Досега не е ремонтирано нищо.
– Защо?
– Защото ние сме скъпи, бавни. Това са фактите. И ако искаме да вървим напред, трябва да си признаем, че сме изгубили доста способности за ремонт на военна техника. Само един пример: Ние можем да ремонтираме 10 танка за 14 месеца при разход от 1 млн. лв. на машина (както се случи в последния договор, изпълнен за МО). Тоест ние сме по-скъпи от Чехия и Полша, 2 пъти по-бавни от Чехия и 4 пъти по-бавни от Полша. За Украйна не искам да говоря, защото там само един завод ремонтира 60 танка на месец. Вярно, че нашият ремонт е капитален, а техният е боен, но все пак разликата е очевадна. Освен украинските танкове в България е можело да постъпят за ремонт и танкове от други държави с идеята след това да бъдат предоставени на Украйна.
– От тук нататък какви са плановете, за да се повишат способностите на ТЕРЕМ?
– Преди всичко друго трябва да преценим какво сме загубили като способности и какво все още сме запазили. Главното е да видим какви са нашите възможности за алтернативни източници на резервни части, за да не зависим само от Русия. Например от Украйна, Полша, Чехия или съвместно с тях. Освен това задачата ни е да търсим инвеститори, с които да съживим предприятията.
– Говорим за български инвеститори?
– Не само български, а и чужди. Но тук му е мястото да кажа, че упорито ще търсим български подизпълнители, защото България разполага с прекрасни машиностроителни възможности, колкото и да не им се вярва на някои скептици.
– Добре, резервни части ще произведем, но как стои въпросът със специалистите? Тях не можем да ги произведем?
– Защо да не можем? Вярно е, че част от специалистите излязоха в пенсия. Вярно е, че тези, които са на линия, наближават пенсионна възраст. Но можем сами да си изградим специалисти, примерно чрез съвместни програми за обучение с Украйна и Полша.
– Когато преди време пратихме двигатели за МиГ-29 в Полша, неколцина журналисти посетихме ремонтния им завод в Бидгошч. Там един от специалистите директно сподели: „Та ние сме се учили от колеги от вашия завод „Г. Бенковски” (сега „Авионамс”) как да ремонтираме самолети?!”
– За съжаление, е така. Същото казват и представители на украински авиоремонтни заводи, които аз познавам доста добре. Така че пред нас стои задачата да изградим способности за поддържане на нашите изтребители МиГ-29 не само за година-две, но и до пълното изтичане на техния ресурс, тоест до 2029–2030 г. Грехота е да се дават пари на посредници. Със сигурност ще намерим изгодна икономическа формула за поддръжката на самолетите.
– Навремето завод „Г. Бенковски” бе на Министерството на отбраната, сега принципал е Министерството на икономиката. Това не усложнява ли процеса на ремонт на машините, които са собственост на МО?
– Личното ми, необвързващо МО мнение, е, че най-логичното място на „Авионамс” е в МО.
– Как военноремонтните заводи ще участват в поддръжката на бронираните машини „Страйкър”?
– Ние не само ще участваме в поддръжката, а ще се включим активно и в асамблирането и интегрирането на машините тук, на територията на завод „Ивайло” във В. Търново. Ако говорим само за поддръжка, нашите възможности ще са силно ограничени. А ние планираме ремонти 3-то, 4-то ниво, което означава заводски ремонти.
– Но договорът за машините „Страйкър” все още не е подписан?
– Така е. Затова все още не мога да съобщя повече подробности. Но ще кажа, че много хора ще бъдат приятно изненадани, когато договорът стане факт.
– Говори се, че в България ще бъде изграден регионален център за ремонт на „Страйкър”? Доколкото знам, освен у нас „Страйкър” има само в Северна Македония…
– Разбирам въпроса. Мога да ви уверя, че този център ще има достатъчно работа. Защото, първо, американските контингенти в Европа са въоръжени именно със „Страйкър”, освен това „Страйкър” има в Полша, а в Украйна към момента воюват към 400.
– Добре, главната задача на военноремонтните заводи е да работят в интерес на отбраната. Как обаче вие ще изпълните тази задача, ако не получавате достатъчно поръчки от МО? В последно време звучаха доста критики, че МО не дава достатъчно работа на ТЕРЕМ.
– Поръчки е имало, но не достатъчно. Това по-скоро е оправдание за липсата на способности в някои от заводите. Е, как да получат поръчки за ремонт, като не могат да ги изпълнят?! Затова казвам, че ТЕРЕМ трябва да започне да се занимава с развойна дейност. Да разработваме собствени проекти, а не само да чакаме някой от някъде да дойде и да ни даде парите. Е, това няма как да се случи! Става дума за това да развием нови способности, но и да възстановим такива, които сме загубили. Говорим за инвестиция в бъдещето на базата на нови мениджърски подходи. Моето убеждение е, че ролята на ТЕРЕМ е да бъде системният интегратор на БА. Не да произвежда зъбни колела и оси! Освен това амбицията ми е не само да увеличим броя на работниците, а и да увеличим работните заплати.
– Преди време КРЗ „Флотски арсенал” дърпаше холдинга благодарение на парите, които изкарваше от ремонт на руски кораби. Сега кораби няма. Надеждата е в „Хан Крум” и „Ивайло”
- Не е така. В момента „Цар Самуил” – Костенец, ще е второто дружество след „Флотски арсенал”, което ще излезе на нетна печалба. Добри са новините и за „Ивайло”. Следващият завод, който очаквам да „изплува”, е „Летец” – Враждебна. И там ще бъде осигурена работа. Но на първо време ще разчитаме на възможностите на Украйна, които не са никак малки. Питам се защо досега сме пращали за ремонт двигатели на вертолети в Русия, когато те са произвеждани в Запорожие, Украйна?…
