Руслан Трад
Военните доставки от съюзниците са от решаваща важност.
Последните събития в Украйна останаха встрани от международното внимание заради новото отваряне на фронта в Газа. След четири месеца тежки боеве военното командване на украинските Въоръжени сили реши да не увеличава повече военния потенциал на армията и намали интензивността на настъплението към руските позиции. Това заслужава внимание.
Както често се случва в продължителните войни, махалото на отбраната и настъплението отива в обратна посока – руските Въоръжени сили преминаха в настъпление край Донецк. Фронтът край Авдеевка представлява дълбок клин, навлизащ дълбоко в позициите на руските окупационни части чак до Донецк. Районът е максимално укрепен от 2014 г. насам и в продължение на 9 години руските войски не успяват да го преодолеят.
Въпреки постоянните опити на Великобритания да пресече инициативата във влиянието върху събитията последната стъпка все пак е оставена на САЩ, които все още спазват стриктно концепцията да не се допуска Украйна да бъде победена. Това означава Русия, която стартира войната в Украйна, да бъде вкарана в безсмислен въоръжен сблъсък, от който няма чист изход и който като тумор бавно ще я отслаби икономически, и ще я превърне в примитивно подобие на Китай и Иран на политическо ниво. На цената на Украйна.
Различните украински политици, които се опитват да се възползват от политическите ветрове, като критикуват грешките на политическото и военното ръководство на Украйна, само демонстрират късогледо виждане и неразбиране на настоящите процеси.
Ако украинската армия, въпреки всичко, започне да показва големи успехи на фронта при контранастъплението, толкова по-малко военна помощ от Запада ще бъде предоставяна, защото западните столици разглеждат по този начин нещата – ако Киев напредва, то няма нужда от повече снаряди. Циничната идея зад тази концепция е била винаги ясна на украинците – Западът вижда контранастъплението като връщане на територии до статуквото от февруари 2022-ра, а Украйна разглежда офанзивата си като част от действия, целящи връщането на всички окупирани от Русия територии. И обратното: Колкото повече укрепва Руската федерация, толкова повече помощ ще бъде предоставена на Украйна. На Москва няма да бъде позволено да излезе от украинския капан, в който така умело се вкара сама през 2014 г. Основната причина за тази политика е промененото виждане на Запад през последните години, че е време Русия да получи урок и инвазията през 2022 г. само потвърди това.
И Путин все още не разочарова Запада, движейки се стриктно по зададената траектория не само в Украйна, но дори и по въпроси, които не засягат пряко Русия като Газа и Израел.
В ситуация, в която САЩ са явно недоволни от Нетаняху (Байдън не донесе подаръци на Израел на 18 октомври), приятелството му с Путин (съюзник на Иран и „Хамас“) се превърна в един от факторите, които могат да доведат до неговата оставка – особено в ситуацията на отказа на Путин да изрази каквито и да било съболезнования на Израел и открито обявените му призиви към сирийския лидер Башар Асад по въпроса за „противопоставяне на израелската агресия в региона“.
Със Зеленски не е толкова просто. Както писах неотдавна, Западът открито призовава украинския президент да наруши законите на Украйна и да проведе президентските избори през пролетта при военно положение и бомбардировки, като открито му намеква за тях като условие за по-нататъшни военни доставки. Несъстоятелността на тези искания е очевидна, но западните съюзници не отстъпват като, без да отменят искането за избори, те изискват от Зеленски да проведе обща мобилизация – нещо, което може да му коства подкрепата на мнозина в Украйна.
В крайна сметка, сблъсъкът в Украйна окончателно се превърна в продължителна война, а активността във войната зависи от военните доставки от съюзниците. Същото се отнася и за Руската федерация. Тази ситуация е резултат от успешната политика за максимално изключване на Русия от всички световни икономически и политически процеси, без да се стига до ескалация до ниво на пряк конфликт между Русия и Запада. В същото време, отвъд позитивните анализи, Украйна се възприема от Запада като доста балансиран и ефективен инструмент за държане на Русия под контрол, но не повече от това. За украинците това е известно отдавна и командването на украинската армия не си прави илюзии, нито се заблуждава наивно.
Президентът Зеленски ще бъде изправен пред сериозно изпитание под формата на избор между живота на своите граждани, както и за интересите на западните съюзници. Изходът от този избор ще определи бъдещата му политическа съдба, а също и съдбата на Украйна.