Мраморът от древните гърци сякаш е жив
Да отидеш до Атина и да не видиш Акропола е все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. Да, ама нито едното от двете не е толкова лесно. Папата не се появява по поръчка, а за да стигнеш до Партенона, най-голямата забележителност на атинския акропол, също не е лесно. Вземаме билетите сутринта и влизаме чак по обяд.
Партенонът е главният храм на Атинския акропол, посветен на Атина Партенос – Богинята дева, покровителка на града. Строителството на храма започва през 447 г. пр. Хр., а освещаването е през 438 г. пр. н. е. Някои части (преди всичко скулптурните украси) са завършени към 432 г. Партенонът се смята за шедьовър на древногръцката архитектура и символ на древногръцкия гений.
Едва ли има някой, който да не е виждал Партенона, но чувството да си до него е наистина неописуемо. Едновременно върви поток от туристи по час и се ремонтират основни обекти от комплекса. Едното не пречи на другото.
Музеят на Акропола е повече от интересен, защото е така построен, сякаш това е точно копие на Партенона, поставено в основите на върха, но в същото разположение. Вървейки през музея, можеш да сравняваш с оригинала, който е точно над теб, а огромните витрини позволяват да се сравнява. Казват, че в Атина има закон, който разрешава строителството на всякакви сгради, стига да не закриват гледката към Акропола. Хората си уважават не само историята, но и самите себе си!
В музеите ни направи впечатление, че стъклата, под които са поставени експонатите, са такива, че сякаш ги няма. Дори на места посягахме да пипнем, за да видим дали въобще има стъкло. Това позволява да се правят снимки без блик от светкавицата и сякаш човек се намира до самия предмет, без преградно стъкло.
Гледаме статуите и се чудим, какви ръце са ги изработили! Та това е почти живо, човек има усещането, че ако докосне тези изваяни тела, ще усети топлината в тях, а всъщност те са просто от мрамор, който обаче е напълно жив, по своему!
Атина е прекрасен град, но има и своите потайности. Попадаме в квартал „Екзархия“ при новата ни приятелка – българката Нели от София. На това място постоянно има сблъсъци на полицията с анархисти. Не е рядкост да подпалят автомобил или да изпочупят витрини на офиси и магазини. Оттук тръгват прословутите протести в Атина и цяла Гърция.
Градът сякаш не спи. Когато ние се прибираме, съсипани от умора от целодневните ни обиколки, тогава атиняни излизат. А след това се забавляват много след полунощ. Сутрин отиват на работа сравнително рано, сякаш не са празнували до малките часове и все им е топло, отварят прозорците в градския транспорт и не се обличат като нас с якета и пуловери, душите им са топли!
Абсолютно недостатъчно е да видиш Атина за няколко дни. Затова се качваме на хълма Ликавитос – най-високото място в града, и едва тогава придобиваме представа за мащаба, а той е огромен. Атина е с около 6 млн. души население и около 2 млн. туристи. Транспортната мрежа е уредена перфектно, за да може всеки да стигне възможно най-бързо до мястото, където иска да отиде. Има и алтернативни маршрути с различен тип транспорт съобразно трафика и на различни цени.
Пирея, пристанището на Атина, е и близо, и не толкова близо, зависи с какво пътуваш дотам. Ние избрахме електрико-нещо като трамвай, или открито метро, и това ни отне около 40 мин. от центъра. Така обаче попаднахме на паметник – статуя на последния византийски император Константин XII Драгаш Палеолог. Защо е поставен точно там, до църквата „Света Троица“ в Пирея, не разбрахме, разбрахме обаче как трябва да се изработва статуя на значима историческа личност, без тя да наподобява комична анимационна манга, както някои подобни опити в София!
След лек обяд в квартала на младите „Гази“, се отправяме към квартал „Манастираки“. Представете си района на „Женския пазар“ в София с напълно запазени автентични архитектура и дух. С много стил всичко е превърнато в туристическа атракция, която в крайна сметка носи добри приходи. Е, времето не ни стигна за всичко, но има време!