Авантюристичен човек съм, казва лейтенант д-р Мария Якова от ВМА, лекар на екипажа на военния изследователски кораб „Св.св.Кирил и Методий” преди тръгването му за Антарктида
Лейтенант д-р Мария Якова е млад хирург в клиниката на проф. Никола Владов по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, единствената жена в екипа от колегите й коремни хирурзи. Отскоро е и военен лекар. Има две мисии в професионалната си биография-в Босна и Херцеговина, една след друга, общо една година(2022-2023 г.) – като медицински съветник на главнокомандващия на мисията и директор на медицинското осигуряване на базата на Европейския съюз там. Във Военномедицинска академия е повече от 10 г., от началото на 2013 г.
-Д-р Якова, готова ли сте да тръгнете към Антарктида?
-Често казано, не смятам, че има човек, готов изцяло за такова пътуване. Затова – за себе си готова не бих казала. Това е доста различно преживяване и предизвикателство, което няма база за сравнение. Така че винаги има една степен усещане за неподготвеност. А аз, каквото мога професионално, ще дам от себе си.
-Сподели ли колегата д-р Петко Гинев опита си като лекар на екипажа по време на плаването на военния изследователски кораб „Св.св.Кирил и Методий” по пътя към базата ни на Антарктида?
-Колегата ми д-р Гинев ми разказа много неща, които ми създадоха общата представа за работата ми и за това, което да очаквам за целия период от около 4 месеца. Това е доста по-различен опит, който се придобива в крайна сметка „на терен”. Пътуването е дълго и уморително и доста влияе на психиката на целия екипаж. Трябва да сме подготвени за съвсем различни от работното ни всекидневие ситуации. Очаквам вече срещата с този много-много по-различен свят. И тази среща за мен ще е нещо вълнуващо и ново.
-Вие явно не се страхувате, по-силно е любопитството?
-По-скоро се вълнувам. Да, има едно вътрешно напрежение, но на базата на вълнението и нетърпението преди заминаването.
-Сравнявате ли работата си за около 5 месеца в един екип със състоянието на екипажа в космически кораб?
-Затова казвам, че човек трябва да има много здрава психика, за да издържи във времето с малкото си лично пространство, с малкия си избор във всекидневието и по време на плаването, и в базата. Екипът трябва да се сплотява. Не крия, че ме притеснява и преходът до базата, това, че дълго време сме на вода. Мисля за това, че ако нещо се случи, вариантите за реакция от медицинска гледна точка все пак са ограничени. Обмисляла съм ги тези неща и имам планове за действие за всеки етап от плаването. Но нямам личния опит и съм реалист.
-В какво се състоеше Вашата подготовка?
-Познаваме се с екипажа, вярвам че ще се сработим добре. В нашата клиника съм единствената жена коремен хирург и съм свикнала да работя в мъжки екип. А подготовката ми се свързваше с новите за мен неща, не с тези от медицинска гледна точка. Свързани са с пребиваването на кораба, с мероприятията по евентуални спасителни действия в открити води. Запознавахме се със спускането на спасителна лодка и качването в нея. Запознах се с актуалния здравен статус на целия екипаж. Като военни хора, те имат регулярни медицински прегледи, допуснати са до плаване. И не очаквам големи изненади в това отношение, но съм подготвена, защото „всичко се случва”. Травми, изгаряния, спешности винаги се случват и на един съвсем здрав човек по всяко време и навсякъде. Иначе, аз имам физически тренировки по принцип, не специално за пътуването.
-А пътували ли сте досега за по-дълго по море?
-За дълго-не. Аз лично се занимавам с гмуркане, сертифициран гмуркач съм. Имали сме по-дълги излизания с лодки и обичам морето. Но по-дълго от два-три дена пътувания досега не съм имала. А сертификат за гмуркач имам от моя клуб в Пловдив. Там е и инструкторът ми, а пловдивската школа е най-голямата у нас с клуб „Нептун”. Гмуркаме се със съответното оборудване – тази година повече по нашето Черноморие, в Гърция и Турция. А съм се гмуркала и в Египет, в Австралия. Гмуркането е страхотно преживяване, несравнимо е, изключваш се от външния свят.
-Значи обичате риска?
-Да, като цяло съм авантюристичен човек. Обичам всякакви екстремни усещания и занимания. И да пътувам. В Босна се докоснах до хеликоптерната медицинска евакуация. И имах шанс с австрийските колеги да направим доста обучения и в доста случаи да се включа в такова евакуиране. Беше ми полезно и като медицински опит, и заради работата в мултинационална среда.
-Имате ли идея какво ще правите в неизбежното свободно време по време на дългото плаване?
-Аз съм се подготвила сериозно с голямо количество книги и учебници, за да наваксам и в професионалните знания. Не знам дали ще имам възможност да се занимавам с фотография като колегата ми Петко Гинев, но ще опитам.
-В семейството как приеха вашата „командировка”?
– Аз ги поставих пред взетото си вече решение. Да, винаги има една доза притеснение: както и да го погледнеш, пътуването си е далече. Но родителите ми са свикнали да се впускам в авантюристични начинания.
-А поразявало ли Ви е най-честото заболяване на кораб – морската болест?
-До днес не ми се е случвало, надявам се и сега да нямам проблеми. Очаквам и като цяло положителни преживявания. Иначе съм на принципа, че човек трябва да е подготвен за най-всичко.
-Любопитно ли ще Ви е от професионална гледна точка наблюдението „отвътре”: как се справя човек дълго време в една и съща среда, с неголям екип?
-Интересно е, не съм се замисляла, но това наблюдение и опит е шанс. Експедицията ще има и свой цивилен лекар. А аз ще съм на кораба от тръгването от Варна до връщането. Ще имам и възможност да сляза и до острова и базата с лодка. Зависи от състоянието на времето. На отиване ние ще вземем българските изследователи от Аржентина на кораба ни по пътя към остров Ливингстън.
