отбеляза след полевото обучение на полигон „Корен“ командирът на 4-ти артилерийски полк
Фото Красимир ТОДОРОВ
Полковник Красимир Ташев завършва Висшето военно училище в Шумен през 1990 г. със специалност „Полева артилерия”. Започва службата си като офицер в 34-ти мотострелкови полк в Момчилград, където е старши офицер и командир на минохвъргачна батарея, командир на самоходна батарея и началник-щаб на дивизион. След обучението си във Военната ни академия през 2000 г. е разпределен в 4-та артилерийска бригада, сега 4-ти артилерийски полк. Заема последователно длъжностите началник на отделение „Разузнаване”, началник на отделение „Оперативно”, началник-щаб и заместник-командир на полка. От 29 юни 2021 г. полковник Красимир Ташев е командир на 4-ти артилерийски полк.
– Господин полковник, какво бе характерно за поредното полево обучение на 4-ти артилерийски полк на полигон „Корен“?
– В полевата подготовка на „Корен“ участваше основно артилерийският дивизион 152-мм оръдие-гаубица Д-20, който проведе тактическото си учение с бойни стрелби. Негов командир е подполковник Александър Младенов. Батарейни командири са капитан Найден Анков и старши лейтенант Михаил Михайлов, който временно изпълнява тази длъжност. За ръководство на учението бе привлечен щабът на полка, а щабните формирования осигуряваха имитацията. Стремяхме се да постигнем колкото се може по-реална обстановка. Заедно с дивизиона огневи задачи изпълняваха италиански артилеристи със 155-мм самоходни гаубици „Панцер“. Те са от състава на Многонационалната бойна група, която се подготвя на полигон „Ново село“.
– Как постигнахте взаимодействие с италианските артилеристи?
– За синхронизиране на действията на дивизиона с италианците участваше офицер за връзка от Многонационалната бойна група, а на огневите позиции имаше наши офицери за връзка.
– На какво най-вече обърнахте внимание?
– Стремяхме се да създадем по-динамична обстановка, за да проверим възможностите и способностите на дивизиона за изпълнението на задачи в отбранителната операция. Обърнахме сериозно внимание на смяната на огневите позиции, на маньовъра в хода на бойните действия, на заемането на планови и непланови запасни позиции и изпълнението на артилерийски огневи задачи. Проведохме стрелба с право мерене, която не бяхме правили от доста време. Създадохме възможно най-реалистичната обстановка, като имахме предвид най-вече как се развиват действията между Украйна и Русия. Правихме съответните анализи, това, което получаваме като информация от Командването на Сухопътните войскир и гледахме да го използваме при провеждането на самото учение, да проверим реално нашите разчети дали нашите действия отговарят на условията към момента.
– Променя ли се отношението към артилерията?
– Ясно е, че много от държавите, които мислеха за бъдещи бойни действия, не включваха артилерията като важна част от тях. Но действителността показа, че артилерията е един от основните фактори, които могат да окажат влияние върху развитието на бойните действия. Да, артилерията беше неглижирана от много държави. Включително и при нас, като че ли малко се подценяваха възможностите на артилерията и ракетните войски. Но виждаме, че въздушното превъзходство, което придобиват руснаците, не е толкова обуславящо за постигнатите резултати. Основно успехите носят пехотинците, танкистите, артилерията и обобщено казано – Сухопътните войски. И остава вярна тенденцията, че когато пехотинецът стъпи с крак, тогава вече може да се каже, че дадено нещо е превзето.
– Доколко полкът е окомплектован с личен състав?
– Имаме голяма необходимост от повече военнослужещи. Предстои конкурс, но за 30 места за войници има само 10 кандидати. А колко от тях ще бъдат пригодни да заемат съответните длъжности, за които кандидатстват, ще покажат резултатите от приемните изпити.
– През тази година постъпиха ли в полка випускници на НВУ „Васил Левски“?
– Бяха назначени трима лейтенанти от завършилия випуск на НВУ „Васил Левски“. Но те са крайно недостатъчни. Изпитваме голям недостиг на взводни командири. Например на учението на артилерийския дивизион с 152-мм оръдие-гаубица Д-20 участваха две батареи с колкото се може повече въоръжение и личен състав. Но поради липсата на командири на взводове и на батареи не можахме да сглобим и да изведем още една батарея. Така че се стремяхме тези две батареи в учението на дивизиона да бъдат окомплектовани с батарейни командири и след това с взводни командири. Но пък това, което забелязвам при участието ни в много международни учения, е, че като цяло, нашите военнослужещи са много добре подготвени.
– Във времето, когато се провеждаше полевата подготовка на „Корен“, имаше ли военнослужещи, които изпълняваха други задачи?
– Основно Сухопътните войски участват в задачите на границата. Ние сме част от тях и за тази цел е изготвен график, направени са разчети и се стремим да ги спазваме. Други военнослужещи се подготвят в рота „Алтеа“ за мисия в Босна и Херцеговина. А батарея от 122-мм реактивна система за залпов огън БМ-21 „Град” ще участва на учение на полигон „Ново село“. Така че при нас динамиката е висока.
– Освен от повече личен състав от какво друго се нуждаете?
– Това, което ни липсва, са съвременни оръжие и техника. В Сухопътните войски има тенденция за провеждане на няколко обществени поръчки, в които в най-скоро време се надявам да бъде засегнато и развитието на артилерията. Работи се по проекти като този за 155-мм гаубици. Хубаво е да разполагаме с такива средства. Около 80–90% от техниката, която имаме, я използваме всекидневно за подготовка, за изпълнението на задачите по границата, за гасене на пожари и други дейности. На нас ни трябва нова съвременна техника с необходимите резервни части, а не да използваме техника на 40–50 години. Ако мога да обобщя – трябват ни повече военнослужещи и нова техника.
– Използвате ли за подготовка учебния център „Червен“, който е близо до Асеновград?
– Навремето използвахме този център за стрелба със 122-мм гаубица и със системи заместител ПУС-96 на реактивната артилерия. За 122-мм гаубица отдавна няма снаряди. „Червен“ не е лицензиран за 152-мм оръдие-гаубица и за БМ-21 „Град”. И го използваме само за стрелково оръжие. В момента на него учения провеждат минохвъргачни и противотанкови батареи от 101-ви алпийски полк и знам, че са доволни от предоставените им условия. Трудно се поддържа този център. Голяма част от кабелите в него са остарели и понякога на места няма захранване. Стремим се да поддържаме „Червен“, но се изискват и финансови средства.
– Колко важен е полигон „Корен“ за артилеристите?
– Полигон „Корен“ винаги е бил важен за нас. Защото той дава реална възможност за пълното развръщане на един артилерийски дивизион с всичките му пространствени параметри, с маньовъра, който се извършва, и най-вече – за изпълнението на огневите задачи. Доволен съм, че Сухопътните войски разполагат с този полигон, който ни дава възможност да проверим постигнатите способности в подготовката.
