Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Действията им изпреварват редица съвременни тактики и процедури
Овчеполската настъпателна операция е една от най-важните за участието на Българската армия в Първата световна война. Нейната задача е високоотговорна – освобождаването на Вардарска Македония. Операцията започва през октомври 1915 г. като в нея участват войски на Първа и Втора българска армия. Основно действащо лице е Втора армия под командването на генерал-лейтенант Георги Тодоров.
Оперативният план предвижда да се нанесат два удара: главен – с Трета дивизия от района на Кюстендил, и друг – със Седма дивизия от района на Горна Джумая в общо направление на Куманово, с които да се отхвърлят и разгромят силите на противника на главната му позиция при Крива паланка и Царево село. За една седмица войските излизат към Овче поле и овладяват Куманово, а Кавалерийската дивизия заема височините източно от Велес, с което Втора армия изпълнява възложената й задача. Тя има за задача да разгроми силите на противника в Македония (Вардарска и Брегалнишка дивизия – 40 000 души със 78 оръдия и 33 картечници), да излезе в долината на р. Вардар, да изолира главната му групировка в Сърбия и да не допусне съглашенски войски да й се притекат на помощ
За седем дни българските войски достигат Овче поле, овладяват градовете Куманово и Велес и навлизат в долината на река Вардар. Северната група на армията отразява сръбски контраудар на фронта Враня, Гниляне, Качаник. След като българите овладяват проходите в Македония, сръбската армия губи възможността да се изтегли към Гърция.
Размахът на оперативните действия е значителен
предвид ограничените сили и средства, които се отделят за нейното провеждане – три дивизии и отделни поддържащи армейски части. Те настъпват в полоса с широчина от 200 км и осъществяват пробив в дълбочина до 100 км. Средният темп на настъпление е 13-14 км в денонощие, което е без аналог на Западния фронт по онова време. Оперативните резултати са с висока степен на ефикасност – овладяна е долината на река Вардар, сръбската армейска групировка е изолирана от войските на Антантата в района, създават се добри условия за освобождение на Западна Македония и условия за обкръжаване на остатъците от сръбската армия в района на Косово. По непълни данни противникът понася големи загуби – около 30 000 души убити, ранени и пленени, а българските части – към 500 убити.
Овчеполската операция е най-кратката и ефективна в действията срещу Сърбия
и с нея е оказано пряко съдействие на останалите балкански групировки на Централните сили. Действията на българските формирования са нестандартни и до голяма степен кореспондират със съвременните тактики и оперативни процедури, наблюдавани по фронтовете в Украйна и Близкия изток. Без да се покрива целия фронт на настъпление, с използване на различни маневрени, обхождащи и диверсионни отряди, се постигат крайните цели на боевете и сраженията. Настъплението на съединенията се води на отделни направления, със съгласуване на действията, но запазване в голяма степен на самостоятелност при вземане на решенията от дивизионните командири и щабове. Освен забележителните действия на войските, за успеха на операцията допринася и съпротивата на местното българско население, което чрез чети и пряко участие в бойните действия спомага за по-бързото освобождаване на Македония.
Втора армия получава следващата задача с оформената вече „Северна група“ да подготви и участва в Косовската операция, а с „Южната група“ да спре придвижването и отхвърли на юг към Солун колоните на френски и британски войски. Настъпващите от юг съглашенски войски имат за цел да се съединят с оттеглилите се в Косово сръбски части. Англо-френските войски са наброяват 48 баталиона, 37 картечни отряда, 43 батареи (168 оръдия), 11 ескадрона, 48 000 пушки, 276 картечници.
Настъплението на 57-ма и 156-та френски дивизии е посрещнато от Южната група на Втора българска армия, съставена от отделни полкове на 2-ра Тракийска, 5-та Дунавска, 7-а Рилска и въведената 11-та Македонска дивизия. Сражението се развива от 17 октомври до 21 ноември 1915 г. в района на Криволак с променлив успех и при огромни загуби и от двете страни, като основният удар от българска страна е поет от 11-та дивизия.
Въведената в сраженията 11-та Македонска пехотна дивизия е съставена почти изцяло от българи от Вардарска Македония.
Те са доброволци бежанци, неслужили в българската армия, както и дезертьори от сръбската и гръцката армия. Заповедта за създаването на единадесета дивизия е издадена на 22 август 1915 г. Дивизията включва 7 полка – 6 пехотни и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав към първия си оперативен ден от 34 745 войници и офицери.
Почти всички офицери са от Македония. Командир на дивизията е генерал Кръстю Златарев от Охрид, а началник-щаб – полковник Петър Дървингов от Кукуш. Командир на 2-ра пехотна бригада е полковник Григор Кюркчиев от Прилеп, командир на 3-та пехотна бригада полковник Протогеров е от Охрид, а командир на 5-и пехотен македонски полк –подполковник Борис Дрангов е от Скопие. Личният състав на дивизията постоянно се попълва от българи, дезертирали от сръбската армия.
На 15 и 16 октомври съюзническите войски в състав 57-ма, 122-ра, 156-та дивизия, включително и две леки кавалерии, под командването на генерал Морис Сарай и поддържани от ирландски части, започват да настъпват. На 20 октомври френските дивизии достигат Криволак до река Вардар. Британците пък успяват да заемат позициите около Дойран.
Опитът на съглашенските войски да се съединят със сръбските от север се проваля. При атаката на Криволашката укрепена позиция се случва нещо невероятно! Разколебани от силния огън на френските части, заели удобни позиции на височините и дадени жертви, българските полкове започват да отстъпват.
Тогава пред ротите се изправя в цял ръст подпоручик Илия Цирункаров и
засвирил националния химн „Шуми Марица” на гайда.
Това наелектризира българските воини, които атакуват повторно вражеските позиции, с още по-голям устрем и натиск. Независимо от жертвите и огнения дъжд от куршуми и снаряди, с който ги засипва противникът, те превземат позицията на Криволак.
Гайдата, която ги води в боя към победата, изписква изведнъж и замлъква, а храбрият поручик Цирункаров пада убит със смъртта на героите .
След боя героят е погребан в двора на църквата в Щип „Успение Богородично”, заедно със загиналия на 6 ноември 1915 г. подофицер Христо Чернопеев – бележит български революционер, войвода на чета от ВМОРО. Гробовете на други български герои, загинали в тази война, е заличен от югославските власти в Македония.
Битката при Криволак завършва с блестяща българска победа на 21 ноември 1915 г. Съглашенските войски започват бързо отстъпление към Солун, преследвани от българите. Четирите вражески дивизии понасят сериозни загуби. Френските възлизат на 143 офицери и 4822 войници, а още 23 офицера и 1663 войници евакуирани в Солун поради изтощение и измръзване. Британската 10-а пехотна дивизия оставя загинали 33 офицери и 1176 войници. Българите вземат големи трофеи – 1234 пленници, между които 18 офицери, 14 оръдия, 62 артилерийски ракли, 10 двуконни санитарни коли и много други бойни материали.
На 22 ноември две сръбски дивизии се опитват да си върнат Скопие, но са лесно отблъснати. След 27 ноември настъпва затишие, а френското правителство, предвид безнадеждността на ситуацията и състоянието на сръбската армия, съветва генерал Сарай да изтегли поверените му дивизии обратно на гръцка територия, въпреки численото си преимущество и след като не могат да задържат фронта.
Българското настъпление в Македония продължава до 11 декември 1915 г. Овладени са последните три града, окупирани преди това от Сърбия – Дойран, Гевгели и Струга. Българската Втора армия губи от 14 октомври до края на годината 396 офицера и 17 790 войници убити, ранени и изчезнали без вест. Българите вярват, че съюзниците са напълно разбити в „Битката при Вардар” и техния щаб е уверен, че войските му успешно биха стигнали до Солун, ако не бяха задържани от немците на границата.
Устремът на настъпващите полкове е достатъчен да изчисти и гръцката територия от силите на Съглашението, но дипломацията вещае друго. На два километра от гръцката граница, по заповед на германския генерален щаб, българското настъпление е спряно, за да не се наруши гръцкия неутралитет. Съюзническите войски продължават отстъплението си към Солун, където на предмостието установяват укрепен лагер. Така основните френски и британски войски имат възможността да се прегрупират и попълнят за бъдещи бойни действия.
