Как Москва отвлича вниманието от затъването в Украйна
Прокремълската дезинформация възхвалява истинските или въображаемите приятели на Русия, опитва се да успокои хората у дома, отвлича вниманието от руското затъване в Украйна, обвинява Запада за всички злини на света и бълва теории на конспирацията и пророчества за края на света. С това обобщение започва редовният седмичен доклад на експертите по борба с руската пропаганда от Европейската служба за външна дейност на ЕС.
Докато агресивната война на Русия срещу Украйна продължава, прокремълските рупори на дезинформацията отчаяно се стремят да разнообразят кампаниите си с всякакви теми, които биха могли да отклонят фокуса от руското затъване на украинска територия. Светът е обхванат от несигурност и Кремъл се стреми да използва тези бурни времена, за да разпространява дезинформация, разсейване и измама.
В последните дни можем да ограничим дезинформационните истории на Кремъл до две основни аксиоми. Първо, животът в Русия е по-добър от всякога и тя е заобиколена от приятели, които непоколебимо подкрепят Кремъл. Второ, всичко, до което се докосне „злият Запад“, се превръща в прах. Следователно падането му е неизбежно.
Ухажване в Далечния изток
Както е обичайно за един автократичен режим, всяка стъпка, която неговият „славен водач“ предприема, заслужава изключителни внимание и похвала. Отразяването от страна на прокремълските издания на двудневното ухажване на Путин по време на посещението му в Китай беше емблематично за такъв подход. Тази визита получи широко отразяване, като фокусът бе върху партньорството „без ограничения“ между Москва и Пекин. За Кремъл обаче това беше и възможност да прокара дезинформационната фигура, представяща Русия като миролюбива нация, която уж е загрижена да „намери решение“ на конфликта с Украйна.
Разбира се, руските пропагандисти не пропуснаха шанса да възхвалят своя китайски партньор. Но когато приятелите ви са малко и далече, то между всички тях човек трябва да се задоволи с всеки, който все още е останал в стаята. И може би повече за вътрешната аудитория, за да отвлекат вниманието от свободното падане на руската икономика, повечето прокремълски медии възхваляваха рекордния износ на природен газ и петрол към Китай.
При цялата помпозност и детайлно изброяване на подробностите от посещението на Владимир Путин в Китай визитата на руския външен министър Сергей Лавров при друг скъп приятел в Далечния изток почти остана незабелязана. Почти. Някои прокремълски издания все пак подхванаха пътуването на Лавров до Северна Корея, повтаряйки подобни похвали за „ново ниво на партньорство“, като в същото време подчертаваха „стратегическата роля“ на КНДР за Русия. Още веднъж, подобно на по-ранния ангажимент между Путин и Ким Чен Ун, прокремълските експерти се съсредоточиха върху прокарването на посланието, че руско-севернокорейското партньорство създава сериозни главоболия за Запада.
На вътрешния фронт „всичко е наред“
Снимките на руските лидери, стъпващи по червените килими в Далечния изток, бяха тясно свързани с удвояването на усилията за прокарване на посланието, че животът в Русия е страхотен въпреки санкциите, наложени срещу Москва. Тези наситени с дезинформация съобщения за предполагаемата неефективност на санкциите са ясен опит да се подготви руската местна аудитория за следващия кръг от санкции на ЕС, който в момента се подготвя. Но ако тези рестрикции наистина не хапят, защо е толкова спешно и важно да се говори за тях?
В подобна линия на отричане и пожелателно мислене прокремълските медии продължиха да спестяват на своята аудитория всякакви правдиви новини за ситуацията в Украйна. Вместо това те се съсредоточиха върху възхвалата на Путин и руското военно ръководство, като същевременно неглижираха доставките на американските ракети ATACMS като несъществени. Изглежда, че „червените линии“, начертани от Кремъл, често са просто бледорозови, като се има предвид, че досега именно евентуалната доставка на ATACMS бе портретувана като „червена линия“.
Изхабените конспиративни сюжети
Тъй като отвличането на вниманието и рециклирането на дезинформация бяха темите от последните дни за прокремълските експерти, не беше изненада, че друга вехта и изхабена дезинформация, изобразяваща филантропа и финансиста Джордж Сорос като зъл кукловод, отново излезе наяве. Това е истински момент на дежавю за нас, тъй като базата данни EUvsDisinfo е пълна с подобни обвинения за предполагаема намеса на Сорос в целия регион на Източното партньорство на ЕС.
Този път Армения беше на върха, когато прословутото прокремълско издание „Первий канал“ „разобличи“ предполагаемите връзки между арменските власти и Сорос. Излишно е да казвам, че подобно изфабрикувано и тенденциозно телевизионно предаване от медия, която вече е обект на санкции от ЕС, предизвика остра реакция от страна на арменските власти.
Обвинете Запада. Отново. И отново
Нито една седмица не би била пълна за прокремълския дезинформационен балон без традиционните обвинения срещу Запада, от който идвали всички злини на света. Прокремълските експерти бързо установиха връзката между Украйна и ескалиращата ситуация между Израел и „Хамас“ и хвърлиха вината директно върху Запада. Това идва след дълга поредица от неоснователни обвинения срещу западните правителства за предполагаемо подстрекаване към война. По правило този разказ се съпоставя с възвишени твърдения за безкористния ангажимент на Русия към глобалните мир и стабилност.
В този контекст някои прокремълски експерти бяха много запалени да прокарат наратива, че западният интерес към Украйна изчезва. Още веднъж да кажем, че това дезинформационно твърдение е просто адаптация на често използвания прокремълски наратив, че Западът изоставя Киев. Те пеят една и съща мелодия поне от 2014 г., но въпреки това Западът все още стои непоколебимо до Украйна.
Странният случай на пожелателно мислене
И накрая, в съответствие с двете аксиоми, очертани по-рано, прокремълските медии показаха и учебникарски случай на пожелателно мислене, като се фокусираха непропорционално върху всяка реална или въображаема пукнатина в западното единство. Съвсем наскоро срещата на върха ЕС–САЩ във Вашингтон попадна под техния досаден контрол. Заключенията на прокремълските специалисти по дезинформация относно срещата бяха, меко казано, невдъхновяващи – Западът се изчерпва в подкрепата си за Украйна, следователно икономиката и държавността на последната неизбежно ще се сринат. Наистина странно заключение, като се има предвид безпрецедентната подкрепа, която САЩ и Европейският съюз продължават да предоставят на властите в Киев.
Още обекти под дезинформационния радар
• Агентите за дезинформация на Кремъл отново прибегнаха до рециклиране на стари лъжи като абсурдното твърдение, че Русия напредва бавно в Украйна, за да запази живота на своите войници. Всъщност представянето на руското военно ръководство като много хуманно започна още в края на пролетта на 2022 г., когато беше очевидно, че Украйна няма да се предаде на руската агресия. Трудно е да се установи реалният брой на загубите на руската армия, тъй като Москва не разкрива достоверна информация по този въпрос. Атаките на руската пехота в Украйна обаче често са безразсъдни и се извършват от зле обучен и зле екипиран личен състав, което явно противоречи на идеята за запазване на живота на руските войници.
• Тъй като сигурността на критичната подводна инфраструктура отново е в центъра на вниманието на медиите, някои прокремълски информационни ресурси свързват саботажа на тръбопровода „Северен поток“ с прокремълската дезинформация за „загубения европейски суверенитет“. Московските медии често представят европейските държави като васали, марионетни държави или колонии на САЩ. Държавите – членки на ЕС, обаче са суверенни държави и вземат суверенни решения относно собствените си вътрешна, икономическа, външна политика и политика на сигурност.
• Продължавайки установената прокремълска практика на рециклиране на дезинформация, някои медии се върнаха още по-назад във времето и повториха отдавна развенчания разказ, че Русия е нападнала Украйна, защото Киев е нарушил споразуменията от Минск. Всъщност решението на Путин да нахлуе в Украйна няма нищо общо с придържането или нарушаването на тези споразумения. От началото на войната Кремъл посочи безброй и понякога взаимно противоречиви „причини“ за нахлуването. Излишно е да казвам, че никоя от тях не е подкрепена с никакви факти.
