Красимир МИТОВ
Родолюбива инициатива развиват във военния клуб в Плевен
Отбелязахме 105 години от Солунското примирие, подписано на 29 септември 1918 г. между Царство България и Антантата, представлявани от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д‘Еспере, за спиране на военните действия. С този акт България излиза от Първата световна война и се лишава от шансовете си за национално обединение. На 29 ноември 1919 г. е подпосан Ньойският договор, един от най-жестоките, тежък и срамен договор за страната ни, който оставя незарастнала рана, кървяща и до наши дни, защото ние губим 10 процента от територията си, наложени са ни непосилни за времето репарации и ограничения. Това са твърде крайни мерки. Въпреки всичко Българската армия със своите пехотни полкове и несломим дух на българския войник е окичена със слава и чест.
Архивите са живи и те „говорят“. Нужно е само да се докоснем до тях. Историята не може да бъде променена, защото фактите са налице и те разказват за героизма на българския войник.
Бойният път на Българската армия
е покрит с ореола на славата. И ако на бойното поле се печелят битки, то на масата на дипломацията това не е така.
Всеизвестен е фактът, че няма пленено българско знаме на бойното поле. Това е знак за непоколебим героизъм, себеотрицание, достойнсто и чест.
И тук ми се иска да припомня един известен факт от този период, а именно: След подписването на Солунското примирие полковете от Българската армия, намиращи се от страна на десния бряг на р. Вардар, остават като заложници за неговото изпълнение, а те са 12 на брой със своите щабове, въоръжение и обоз. Това са Първи Софийски пехотен полк (Празник на полка 22 октомври), Трети Бдински пехотен полк (31 март), Шести Търновски пехотен полк (22 октомври), Осми Приморски пехотен полк (26 октомври), Петнайсети Ломски пехотен полк (30 октомври), Деветнайсети Шуменски пехотен полк (23 октомври), Двайсет и пети Драгомански пехотен полк (23 октомври), Двайсет и седми Чепински пехотен полк (4 юли), Трийсет и пети Врачански пехотен полк (29 октомври), Трийсет и шести Козлодуйски пехотен полк (30 октомври), Петдесет и първи Вардарски пехотен полк (23 октомври) и Петдесет и втори Моравски пехотен полк (25 октомври). Непосредствено към тях е отдадена заповед – унищожавайте документите, но
с цената на всичко спасете знамената
При добра организация от страна на командирите на полкове и проявен героизъм от избраните офицери и войници, наречени по-късно „спасители“, знамената успешно са пренесени във вътрешността на страната и предадени на Министерството на войната. Октомври е месецът, наситен с дати, които отбелязват празниците на 10 от посочените пехотни полкове.
По инициатива на Военно-патриотичните организации
от област Плевен и Военен клуб гр. Плевен под ръководството на полковник о.з. инж. Марин Шкодров, заместник-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, и благородната подкрепа на бившия областен управител господин Иван Петков беше издадена брошура с описание на спасените бойни знамена на полковете – заложници, местата на славните победи и техните спасители. Полковник о.з. Шкодров казава: „Извършихме това благородно дело, за да разкажем на младите хора и поколенията след нас за бойната слава на Българската армия и героизма на нашия войник. Нека това се помни винаги и остане в паметта на поколенията“. Всяко едно от спасените знамена има своята интригуваща и интересна история, но впечатляваща е съдбата на бойното знаме на
Петдесет и втори Моравски пехотен полк
То е най-старото от всички спасени 14 знамена, казва полковник Шкодров. Знамето е изработено като дар за Първа опълченска дружина през 1877 г. за участие в Руско-Турската освободителна война, но не участва в нея. Полкът е формиран в гр. Стара Загора през септември 1912 г., получава бойното знаме и взема участие в Балканската, Първата и Втората световна война. През 1915 г. е включен в състава на Шеста Бдинска пехотна дивизия на територията на Сърбия. При пробива на Добро поле от съглашенските сили на Южния фронт полкът се изтегля по направление Ресен–Кичево, където на 26 септември се разполага на бивак, източно от Кичево. Именно там го настига заповедта за Солунското примирие и неговата съдба като заложник. Организацията по спасяването на знамето извършва неговият командир подполковник Стефан Соларов. При пристигането на делегация на Съглашенските сили, които искат знамето да бъде предадено, той заявява: „Господа, не забравяйте, че ние сме заложници, а не пленници. Знамето ще бъде изгорено с архива на полка, но не и предадено на вас. Заповядва да бъде изкопан трап в земята и там поставя сгънатото знаме, което заравят с пръст, а върху него поставят хартия и документи от архива на щаба на полка. Разгаря се буен огън, но знамето е спасено. Затова свидетелстват и обгорените ресни от единия край на знамето. След това по заповед на командира е определен от всяка рота по един войник от най-смелите, които със знаменосеца да потеглят за вътрешността на страната. Привечер, когато групата е готова да тръгва, около 100-тина войници, мислейки, че някой се отправят към родните места, а други ще останат пленници, създават определена суматоха. Тогава поручик Цвятко Митков Цаневски от Враца укрива знаменосеца старши подофицер Мишон Илиев, взема знамето и късно през нощта заедно със старши подофицер Цено Лозанов от Згориград поемат по нелекия маршрут към столицата, за да предадат знамето.
Брошурата е издадена в чест и памет на българските офицери, подофицери и войници, които с цената на неимоверни усилия и риск за живота си спасиха бойните знамена – светини на полковете, останали в заложничество след Солунското примирие през есента на 1918 г.
Госпожа Ралица Лазарова – главен експерт на Военен клуб – Плевен, сподели: „През ноември по случай празника на Сухопътните войски Военният клуб ще направи достояние до Плевенската общественост на брошурата, като бъдат запознати Висшите учебни заведения, учениците от училищата в града и областта, художествено-творческите съюзи и гражданите. Считаме за наша кауза родолюбивото възпитание на подрастващото поколение, за да се помнят историята и най-вече славните победи на Българската армия“.
