Парад на 100 военни кораба в Босфора ознаменува 100-годишнината на Турция.
В неделя Република Турция стана на 100 години. Нейният основател Мустафа Кемал е искал да изгради светска държава по европейски модел. Той определено е човекът, който модернизира страната, извършвайки истинска революция. Ататюрк (баща на турците, титла, дадено му от Великото национално събрание) въвежда в Турция Гражданския кодекс на Швейцария, Наказателния кодекс на Италия, търговското право на Германия. Мюсюлманският календар на Османската империя е заменен от европейското летоброене, а арабската азбука отстъпва място на латиницата, на която турците пишат и до днес. Из основи се променя и ежедневният живот на жителите на страната – от поданици те стават граждани, обновяват облеклото и бита си, жените получават избирателни права през 1934 г. – много преди да постигнат същото в повечето европейски страни, включително и България.
Ататюрк не е бил демократ
и може би нямаше да постигне целите си, ако беше такъв. Многопартийната политическа система започва да се развива в Турция след смъртта му през 1938 г. Опозицията печели избори за пръв път през 1950 г. До края на ХХ век има поредица от военни преврати, свободни и полусвободни избори. В геополитически план Турция е твърдо в западния лагер, член на НАТО, форпост срещу съветската военна заплаха. Страната започва да се индустриализира, икономиката набира скорост. Високата раждаемост води до сериозен ръст на населението.
Днес Турция е голяма икономическа и военна сила с претенции да бъде ключов геополитически играч в обширен район около Средиземно, Черно и Каспийско море. Страната е много по-демократична, отколкото по времето на Ататюрк, но въпреки това е с авторитарно управление, наложено от Ердоган, който има претенцията да е истинският баща на турците. Историческата колизия идва от това, че сегашният турски лидер реабилитира религията като фактор в обществено-политическия живот, докато Мустафа Кемал правеше точно обратното.
Може би именно заради тази колизия между политическото наследство на Ататюрк и възгледите на Ердоган празненствата за 100-годишнината на републиката бяха сравнително скромни. Центърът им бе не столицата Анкара, а старият имперски мегаполис Истанбул. Там имаше светлинно шоу и демонстрация на дронове над Босфора. През деня през пролива, разполовяващ Истанбул,
тържествено премина редица от 100 военни кораба
символизиращи мощта и напредъка на страната. Самият Ердоган наблюдаваше шоуто от една от резиденциите на последния османски султан.
Но най-интересна е новата роля на Турция в международната политика. В събота, ден преди 100-годишнината на републиката, турският президент направи една ярка геополитическа демонстрация с речта си на огромен, близо милионен митинг, в подкрепа на палестинците, свикан на старото летище на Истанбул. Ердоган обяви, че Израел извършва военни престъпления в Ивицата Газа, а бойците на „Хамас“ не са терористи, а борци за свобода. Според очевидци множеството е скандирало „Турската армия – към Израел“, а Ердоган е казал: „Може неочаквано да дойдем всяка нощ“.
Със съботната си реч на летището Ердоган се дистанцира рязко от западните държави, които формално са военни съюзници на Турция в НАТО. Новата остра фаза от израелско-палестинския конфликт е добре дошла за турския президент, който залага на ярките конфронтация и поляризация както на вътрешнополитическия фронт, така и на международната сцена. Той въобще не се смущава от факта, че силната му подкрепа за „Хамас“ не се споделя от мнозина турци. Едно социологическо проучване показва, че повече от половината граждани на Турция предпочитат страната им да бъде неутрална в израелско-палестински конфликт или да играе ролята на посредник. Едва 11% са казали, че Анкара трябва да застане твърдо зад „Хамас“, а 3% смятат, че трябва да се подкрепя Израел.
Ердоганова Турция има амбиции да е един от основните лидери на мюсюлманския свят, да е говорител на Глобалния Юг и да бъде създател и безспорен водач на общността на тюркските държави. А в представите на Ердоган Газа не е нищо друго освен част от мюсюлманския свят и от Глобалния Юг – район, колонизиран и потискан от Запада, първо в лицето на Британската империя, а после на Израел. Ако иска да води мюсюлманите и онеправданите народи от Азия и Африка,
Турция трябва да бъде не-Запад
Затова колкото повече и по-горещи са конфликтните точки между Запада (който включва и Израел) и страните от Глобалния Юг, толкова по-ясно и категорично Анкара ще се дистанцира от Вашингтон, Брюксел и Берлин. Толкова по-формално ще бъде и турското членството в НАТО, което ще остава в сянката на политиката на стратегическа автономия. Турция няма да излезе от Алианса, но ще е чуждият човек в него. Същевременно Ердоган няма да стане съюзник на Русия, на Иран или на Саудитска Арабия – и по отношение на тези полюси на силата водещата турска стратегия ще бъде стратегическата автономия.
Геополитическата цена на Турция се повиши още повече с началото на руската инвазия в Украйна, Анкара контролира входно-изходните артерии на полузатвореното Черно море, а това е инструмент за влияние върху баланса на силите в този воден басейн. Засега НАТО не може да неутрализира руското господство в цялата северна и североизточна част на Черноморската акватория, защото няма как да вкара голям флот през Босфора, Турция не разрешава, позовавайки се на Конвенцията от Монтрьо. Но след 24 февруари 2022 г. Ердоган не пуска и руски военни кораби да преминават през Проливите.
Ердоган има късмета да управлява Турция в благоприятен момент, когато икономиката на страната може
да бере плодовете от т.нар. демографски дивиденти –
ситуацията, в която съотношението между хората в работоспособна възраст и икономически зависимите лица (непълнолетни и пенсионери) е най-благоприятно. Но и той има заслуга за бурния икономически напредък на Турция през последните две десетилетия. Вярно, страната не прави чипове и космически кораби, но е може би единствената мюсюлманска държава, развила висока промишлена и производствена култура, което води до голям износ на индустриални стоки. А този износ ни връща към темата за геополитиката. Ердоган може да клейми Израел и да защитава палестинците, но много повече от половината от турския експорт е насочен към Европа и САЩ, 3% от него дори отиват в Израел.
Затова сегашното обръщане на Турция към мюсюлманския свят и към Глобалния Юг може да е само епизод, свързан със свръхамбициите на Ердоган – той е наясно, че ако се интегрира в Европейския съюз и въобще в Запада, няма да бъде нищо повече от втора цигулка. Една пост-Ердоганова Турция може да възприеме друг геополитически курс. Но не се наемам да твърдя кога може да се случи това. Не бих се учудил, ако Ердоган се кандидатира за президент и през 2028 г., когато ще е на 74 години.
