Проф. Балкански и проф. д-р Христофоров: двама парижани с български мечти.
Докато не падна комунистическият режим в България, българите във Франция избягваха по-тесни връзки. Знаехме за шпионирането на българите от българските служби. Познавахме се, но спокойно се запознахме с повечето си сънародници в Париж след 1989 г.
Това разказва проф. д-р Боян Христофоров днес, докато е в софийския си дом. Тук той се връща всяка година в навечерието на 14 юли, националният празник на Франция, заедно със съпругата си художничката Ан дьо Колбер. На този ден те събират в апартамента си на ул. „Аспарух” всички роднини и приятели, които са в момента в града.
Та, като падна комунизмът, един патриотичен дух обхвана сънародниците ни там, падна страхът, продължава той. И тогава се запознахме по-отблизо с много българи, с които от години живеехме в един град.
С физика проф. Минко Балкански, избягал преди години във Франция, се сближили по-късно. По това време много българи там пращали храна и лекарства в България, докато през 1991–1992 г. у нас се гладува. И френската индустрия им отпускала брашно, мляко на прах и други храни като хуманитарна помощ за страната ни. Отделни колети с най-необходимото се пакетирали и превозвали от Франция до София. Заедно с огромни количества лекарства за българските болници, в началото-с помощта на Малтийския орден.
По-късно проб. Христофоров тръгва по пътищата и на още по-конкретна помощ, връщайки се и у нас. Но тогава в Париж
няколко души българи създават дружество „Хуманитарна помощ за България”
в която се включва и проф. Минко Балкански. Талантливо момче, което съдбата довежда в Бордо, след като прекосява границата, когато новата власт взема имотите на баща му и го оставя без средства. Минко работи към френския град като градинар, кандидатства физика и става студент в Париж: блестящ студент, доцент, професор само на 28 години, почетен професор на университета „Пиер и Мария Кюри” в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Блестяща кариера, продължава да ни разказва д-р Христофоров за приятеля си. Единият син на проф. Балкански днес е метеоролог и популярен еколог, работещ „по върховете на административната пирамида”, другият – инженер, със свой патент, основал успешно производство в САЩ.
Проф. Балкански се връща след промените в родното си село Оряховица, Старозагорско, и създава фондация на името на баща с „Миню Балкански” в памет на човека, който вечер четял книги, а библиотеката му била богата за това време с френски и руски класици. Създава етнографски комплекс, като откупува и реставрира няколко къщи. Така Минко Балкански слага началото на Националния институт за образование в с. Оряховица, както и на лятната академия по цигулка в родното си село, в която преподават и френски педагози.
Преобразува върнатите имоти на фамилията, създава библиотека
с 6000 тома френска литература, битова зала, учебна зала по информатика, музей и фитнесзала. И с подкрепата на общините в Нова Загора и Стара Загора доизгражда базата за това, което си е наумил: Да обучава талантливите български деца, бъдещи физици и математици, да обучава и учителите им в методите на преподаването. По това време заедно с американската фондация Schools Online от Калифорния и сина си Ален оборудват 30 гимназии в България с компютърни лаборатории. И организира и конкурс сред завършилите средното си образование младежи по физика и математика. Първите шестима с най-добри резултати получават покана за годишен подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд” за кандидатстване в „Екол Нормал Сюпериор” и в Политехническото висше училище в Париж. След тази подготовка до днес всички те са влезли и завършили висшето си образование във Франция като физици и математици.
„Най-важният, единственият път за издигане на обществото, на страната е образованието”, казва проф. Минко Балкански. И добавя, че освен егоизъм у нас трябва да има винаги място и за алтруизъм. Самият той вече десетилетия е пример за това. И днес е сред десетимата българи, номинирани за „Будител на десетилетието” от обществената ни медия – Българското национално радио. Днес Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи в Стара Загора носи неговото име, а професорът има много държавни награди заради будителското си дело.
По пътя му на благотворител проф. Балкански среща съмишленици и един голям приятел – учителят по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев, който от години преподава и в неговия институт. Днес откритите и подпомогнатите от Минко Балкански талантливи деца са част от десетките членове на голямото му семейство, което не престава да расте. А приятелството му с проф. д-р Боян Христофоров продължава да е живо. Като между двама мъже, френски граждани и истински парижани, а всъщност
свързани толкова много и чрез България, в която постоянно се завръщат
Връзката на проф. д-р Боян Христофоров, гастроентеролог, работил десетки години като завеждащ клиниката в болница „Кошен” в Париж, близък приятел на българския трансплантолог от Военномедицинска академия проф. д-р Никола Владов.
Той и днес продължава да работи, но освен любопитните неща около запознанството му с неговата съпруга Ан, освен това, че и двамата са родени на 11 септември 1936 г. и малко след запознанството си, докато Боян е военен лекар, а тя – учителка в Германия, веднага след войната, те се и женят на 11 септември… Но след 60 години брак и прекрасни четири деца и 12 внуци Боян и Ан също като професор Балкански имат и своето голямо семейство. От много години в техния дом се подслоняват по 4–5 и дори 6 студенти, много от тях от България, на които те дават и семейна топлина, покрив и храна на студентите до дипломирането им. Благородното им дело се знае от много хора у нас, за него разказват и медиите. Самите те са винаги обиколени от млади хора, от малкото и голямото семейство.
Физикът Минко Балкански и лекарят Боян Христофоров, всеки по свой начин, успяват да дадат каквото могат, та да сбъднат идеята си, че ключът към благоденствието на прекрасната ни страна е в образованието. Правят го!