Атанас ПАНАЙОТОВ
Предстои дебаркирането на нов суров и скалист остров Смит, казва командирът на НИК 421
– Г-н капитан ІІ ранг, по-продължителното време на втората експедиция разшири ли нейната „география“?
– Плаването този път ще бъде почти 150 дни в рамките на пет месеца. Предварителните дейности по логистиката са с по-голям мащаб предвид на това, че ще посетим и повече пристанища. Отново ще бъдем в Мар дел Плата, но планираме евентуално да посетим и военното пристанище на Рио Гранде, Бразилия. Следим как вървят цените на горивата и ако ни е изгодно, там можем да заредим. Но тъй като плаването се отложи със седем дни, Рио Гранде е все още под въпрос. Решението ще го вземем в буквалния смисъл „в движение“, в океана.
– Ще направите ли отново престой в Картахена?
– Испанското пристанище Картахена задължително е включено в плана, тъй като там ще завърши краткосрочната практика на група курсанти от ВВМУ. Това са близо 30 курсанти, водени от техния командир на батальон и с преподаватели, които са ръководители на практиката по отделните учебни дисциплини: „Корабоводене“ и „Корабни машини и механизми“. След Картахена предстои да решим дали да поемем курс към Рио Гранде, или направо към Мар дел Плата – градът, който предстои да бъде побратимен с Варна благодарение на усилията на контраадмирал Марсело Тарапов – почетен професор на ВВМУ. Повтарям, че важен аргумент ще бъде и актуалната цена на корабното гориво.
– Освен нови пристанища ще имате и нов антарктически бряг?
– Да, по отношение на дейността на експедицията на Антарктида вече е разработен научен проект, който е напът да бъде реализиран – това е дебаркирането на нов остров – Смит, който е на около осем часа път, югозападно от Ливингстън. Смит е суров, скалист остров, покрит с големи ледници. По предварителна информация там са стъпвали малцина изследователи и островът не е проучен. Амбициите ни в тази насока включват и извършването на промери в част от акваторията на Смит, преди да подходим към него, тъй като навигационните карти за района са твърде неточни. Едва тогава ще подходим с кораба към неговия североизточен бряг. Там има два благоприятни залива – от запад и от изток. В зависимост от състоянието на времето ще изберем един от тях и ще се подготвим за дебаркиране на брега. Там нашите учени ще извършат своите геоложки проучвания. По предварителни проучвания корабът ще има възможност да застане на котва на около миля от брега и оттам с лодки екипите ще могат да дебаркират.
– Опитът Ви от първата експедиция показа, че имате нужда от работни лодки с по-специална конструкция. Разполагате ли с такива?
– Имаме две нови работни лодки, всяка с капацитет до два тона и половина товароподемност. Те са пригодени за условията за работата на експедицията – имат здраво плоско дъно, подходящо за дебаркиране на необорудван бряг. Една лодка може да приеме на борда си до шест варела гориво-смазочни материали.
– Остава ли екологичната част от мисията Ви на ледения континент?
– Екологичната част от нашата мисия в Антарктида остава. Амбицията ни е да изчистим Ливингстън от натрупаните през годините отпадъци. Най-малкото ще върнем в България поне двайсет тона метални отпадъци за рециклиране.
– Ще продължи ли практиката по време на цялото плаване да имате стажанти четвъртокурсници?
– Да, по време на цялото плаване на борда ще премине практиката на четирима курсанти четвъртокурсници (в предишната експедиция бяха трима). Сега са двама бъдещи механици и един бъдещ навигатор. Четвъртият е бъдещ логистик – за първи път. Това се налага, защото плаването ни преминава през различни етапи, по време на които се решават и сериозни логистични задачи. На борда постоянно се качват нови хора – изследователи, а други слизат. Те са от различни националности: испанци, поляци, наши учени, от остров до остров се извършват постоянни промени в броя им. Всичко това изисква организация по настаняването им, по изхранването им, по осигуряването им с различни екипи и оборудване. Отделно, на всяко пристанище ще има различни доставки: на гориво, на провизии, на резервни части. А преди това трябва да се водят разговори със съответните брегови офицери, които ще осигуряват различните доставки. Курсантът логистик ще бъде дама – главен старшина Стоянова. Още преди няколко месеца тя изяви това желание, а и допитването до нейните колеги от класното отделение потвърди, че тя заслужава да поеме този отговорен ангажимент и да премине през една незаменима практическа школа. През цялото време ние ще работим с Агенцията на НАТО за логистично осигуряване и това ще бъде истински скок за бъдеща кариера на нашия логистик. След експедицията и когато стане офицер, тя ще бъде готова да действа на всеки наш кораб, който е в състава на формирование на НАТО.
– А какво ще правят другите трима?
– Двамата бъдещи механици ще бъдат стажанти във всяко отношение, като към края на плаването ще сдадат и допуск за носене на вахта. От сутрин до вечер ще бъдат в машинното отделение и ще участват практически в поддръжката на материалната част. Стажантът – навигатор по време на плаване ще изпълнява задачи като вахтен офицер, а когато сме на котва, особено пред Ливигстън, ще изпълнява и задължения на палубен офицер. Там също ще придобие незаменим практически опит, който няма как да получи само на тренажор.
– Ще имате ли отново на борда офицер от ВМС на Аржентина като лоцман в антарктическите води?
– И в тази експедиция ще получим помощта на осигуряващ аржентински офицер с опит в антарктическите плавания. Той ще се присъедини към нас в Мар дел Плата. Така затвърждаваме сътрудничеството с ВМС на Аржентина и нашите взаимоотношения с Мар дел Плата – град, който вече чувстваме като „наше“ пристанище. Малко преди Коледа планираме да спрем за кратко в аржентинското пристанище Ушуайя, където ще приемем на борда нашите изследователи и строители, ще направим малка зарядка на провизии и ще поемем курс към пролива Дрейк. Надявам се да преминем през пролива или преди, или след Коледа. Не бих искал да посрещаме Коледа точно във водите на непредсказуемия Дрейк.
– Има ли промени в екипажа?
– Промени спрямо първия експедиционен екипаж има. Но има и два-три пъти по-висока мотивация у тези, с които поемаме заедно към Ливингстън. Това пролича в хода на подготовката за експедицията. Това се отнася и за командированите от ВМС военнослужещи. Част от тях вече заявиха, че биха останали при възможност и като част от щатния екипаж на кораба. От първия екипаж остана традицията, че всеки на борда трябва да има много повече способности, отколкото изискват преките му задължения на борда. На море, в океана… няма кой да ни помогне при нужда, затова трябва да сме в състояние да се справяме сами с евентуално възникналите проблеми.
– Щастливо плаване и успех на експедицията!
