Навръх Архангеловден – 8 ноември, военният научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ от състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ започна своето второ плаване от Варна до Антарктика. В това има истинска символика, защото на 8 ноември отбелязваме годишнината от победоносната атака на отряда торпедоносци срещу османския крайцер „Хамидие“. Тази дата след 1912 г. става празник на българския Военноморски флот. След Ньойския договор (1919 г.), когато Флотът е забранен, същата дата, за да не бъде забравена, в продължение на две десетилетия става празник на Морското училище под благовидния предлог, че е православен християнски празник. С отплаването на НИК 421 на 8 ноември 2023 г. Морското училище добавя към тази дата още един повод да се гордеем с нашата военноморска история.
Задачата на експедицията е осигуряването на необходимите условия за реализирането на десет научни проекта, по които ще работят 25 български учени и техни колеги от още няколко държави. Тези проекти вече излизат извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън и обхващат и съседния о. Смит. Предстои да бъде построена модерна научна лаборатория, която ще се използва от учени от цял свят, посочи проф. Пимпирев пред журналисти. Корабът е натоварен с 80 т материали на борда, необходими за построяването на лабораторията и базата.
Новоизбраният кмет на Варна Благомир Коцев, досегашният кмет Иван Портних, областният управител Андрияна Андреева, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, представители на държавната власт, общественици и много други официални гости уважиха церемонията по изпращането на кораба, който потегли от Морска гара Варна. Командирът на кораба капитан ІІ ранг Николай Данаилов благодари на ВМС, с чиито командировани кадри е попълнен екипажът, и изтъкна, че се гордее с безрезервната подкрепа на варненската общественост и на множеството институции и организации, които са изпратили своите приветствени адреси до кораба. В края на своето слово той декларира готовността на командвания от него екипаж да изпълни поставената задача.
Началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров се обърна към екипажа с думите: „Искам да поставя пред вас основните критерии за успеха на настоящата мисия: Това са безопасността на личния състав и на кораба, пълното изпълнение на задачите, свързани с логистиката и научните изследвания в 32-рата антарктическа експедиция“
Той пожела щастливо плаване на членовете на екипажа, а на семействата им – търпение. Началникът на училището ще се присъедини към екипажа на по-късен етап.
„Вие вече записахте името на кораба в историята. Втората мисия е дори по-трудна от първата, защото сега трябва да затвърдите престижа, авторитета и името, което изградихте. Не се съмнявам, че упоритият труд и мотивацията на всеки един от вас ще допринесат това да се случи. Твърдо стоим зад вас, помагаме ви и ще ви помагаме във всеки един момент“ – с тези думи се обърна към екипажа командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов. Той връчи на председателя на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев флага на Военноморските сили на България, който да бъде развят на Ледения континент.
Проф. Пимпирев прие флага и благодари за съдействието на ВМС, което е важно за това плаване: „Ако няма второ плаване, първото все едно не е съществувало“. Доайенът на българските полярници с гордост заяви, че 32-рата антарктическа експедиция ще затвърди авторитета на нашата държава в тази област и ще проправи път към нови успехи на националната ни наука. Преди да отплава, НИК 421 бе посетен и от сто деца – ученици от Основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Варна. Те разгледаха кораба, а на командира му капитан II ранг Николай Данаилов подариха бутилка с послание, което той да отнесе на Южния полюс.
Екип на телевизията на Медицинския университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, прояви специално внимание към командированата от ВМА лейтенант д-р Мария Якова и взе от нея интервю минути преди отплаването. Пред представител на „Българска армия“ чаровната курсант главен старшина Анна Стоянова, която отговаря за цялата логистика на експедицията, заяви своята
увереност в успеха на мисията. Тя е поела своите ангажименти достатъчно време преди отплаването, има пълното съдействие от страна на командването на кораба и не среща проблеми пред изпълнението на своите задължения. Поради липса на повече време помолих командира на батальона за подготовка на курсанти капитан ІІ ранг Станислава Стефанова да даде характеристика за главен старшина Стоянова само с една дума. Без да се колебае, тя отговори: „Огън!“…
Капитан ІІ ранг Николай Данаилов: Екипажът ни е с много висока мотивация!
– Г-н капитан ІІ ранг, по-продължителното време на втората експедиция разшири ли нейната география?
– Плаването този път ще бъде почти 150 дни в рамките на пет месеца. Предварителните дейности по логистиката са с по-голям мащаб предвид на това, че ще посетим и повече пристанища. Отново ще бъдем в Мар дел Плата, но планираме евентуално да посетим и военното пристанище на Рио Гранде, Бразилия. Следим как вървят цените на горивата и ако ни е изгодно, там можем да заредим. Но тъй като плаването се отложи със седем дни, Рио Гранде е все още под въпрос. Решението ще го вземем в буквалния смисъл „в движение“, в океана.
– Ще направите ли отново престой в Картахена?
– Испанското пристанище Картахена задължително е включено в плана, тъй като там ще завърши краткосрочната практика на група курсанти от ВВМУ. Това са близо 30 курсанти, водени от техния командир на батальон и с преподаватели, които са ръководители на практиката по отделните учебни дисциплини: „Корабоводене“ и „Корабни машини и механизми“. След Картахена предстои да решим дали да поемем курс към Рио Гранде, или направо към Мар дел Плата – градът, който предстои да бъде побратимен с Варна благодарение на усилията на контраадмирал Марсело Тарапов – почетен професор на ВВМУ. Повтарям, че важен аргумент ще бъде и актуалната цена на корабното гориво.
– Освен нови пристанища ще имате и нов антарктически бряг?
– Да, по отношение на дейността на експедицията на Антарктида вече е разработен научен проект, който е напът да бъде реализиран – това е дебаркирането на нов остров – Смит, който е на около осем часа път, югозападно от Ливингстън. Смит е суров, скалист остров, покрит с големи ледници. По предварителна информация там са стъпвали малцина изследователи и островът не е проучен. Амбициите ни в тази насока включват и извършването на промери в част от акваторията на Смит, преди да подходим към него, тъй като навигационните карти за района са твърде неточни. Едва тогава ще подходим с кораба към неговия североизточен бряг. Там има два благоприятни залива – от запад и от изток. В зависимост от състоянието на времето ще изберем един от тях и ще се подготвим за дебаркиране на брега. Там нашите учени ще извършат своите геоложки проучвания. По предварителни проучвания корабът ще има възможност да застане на котва на около миля от брега и оттам с лодки екипите ще могат да дебаркират.
– Опитът ви от първата експедиция показа, че имате нужда от работни лодки с по-специална конструкция. Разполагате ли с такива?
– Имаме две нови работни лодки, всяка с капацитет до два тона и половина товароподемност. Те са пригодени за условията за работата на експедицията – имат здраво плоско дъно, подходящо за дебаркиране на необорудван бряг. Една лодка може да приеме на борда си до шест варела гориво-смазочни материали.
– Остава ли екологичната част от мисията ви на ледения континент?
– Екологичната част от нашата мисия в Антарктида остава. Амбицията ни е да изчистим Ливингстън от натрупаните през годините отпадъци. Най-малкото ще върнем в България поне двайсет тона метални отпадъци за рециклиране.
– Ще продължи ли практиката по време на цялото плаване да имате стажанти четвъртокурсници?
– Да, по време на цялото плаване на борда ще премине практиката на четирима курсанти четвъртокурсници (в предишната експедиция бяха трима). Сега са двама бъдещи механици и един бъдещ навигатор. Четвъртият е бъдещ логистик – за първи път. Това се налага, защото плаването ни преминава през различни етапи, по време на които се решават и сериозни логистични задачи. На борда постоянно се качват нови хора – изследователи, а други слизат. Те са от различни националности: испанци, поляци, наши учени, от остров до остров се извършват постоянни промени в броя им. Всичко това изисква организация по настаняването им, по изхранването им, по осигуряването им с различни екипи и оборудване. Отделно на всяко пристанище ще има различни доставки: на гориво, на провизии, на резервни части. А преди това трябва да се водят разговори със съответните брегови офицери, които ще осигуряват различните доставки. Курсантът логистик ще бъде дама – главен старшина Стоянова. Още преди няколко месеца тя изяви това желание, а и допитването до нейните колеги от класното отделение потвърди, че тя заслужава да поеме този отговорен ангажимент и да премине през една незаменима практическа школа. През цялото време ние ще работим с Агенцията на НАТО за логистично осигуряване и това ще бъде истински скок за бъдеща кариера на нашия логистик. След експедицията и когато стане офицер, тя ще бъде готова да действа на всеки наш кораб, който е в състава на формирование на НАТО.
– А какво ще правят другите трима?
– Двамата бъдещи механици ще бъдат стажанти във всяко отношение, като към края на плаването ще сдадат и допуск за носене на вахта. От сутрин до вечер ще бъдат в машинното отделение и ще участват практически в поддръжката на материалната част. Стажантът-навигатор по време на плаване ще изпълнява задачи като вахтен офицер, а когато сме на котва, особено пред Ливигстън, ще изпълнява и задължения на палубен офицер. Там също ще придобие незаменим практически опит, който няма как да получи само на тренажор.
– Ще имате ли отново на борда офицер от ВМС на Аржентина като лоцман в антарктическите води?
– И в тази експедиция ще получим помощта на осигуряващ аржентински офицер с опит в антарктическите плавания. Той ще се присъедини към нас в Мар дел Плата. Така затвърждаваме сътрудничеството с ВМС на Аржентина и нашите взаимоотношения с Мар дел Плата – град, който вече чувстваме като „наше“ пристанище. Малко преди Коледа планираме да спрем за кратко в аржентинското пристанище Ушуайя, където ще приемем на борда нашите изследователи и строители, ще направим малка зарядка на провизии и ще поемем курс към пролива Дрейк. Надявам се да преминем през пролива или преди, или след Коледа. Не бих искал да посрещаме Коледа точно във водите на непредсказуемия Дрейк.
– Има ли промени в екипажа?
– Промени спрямо първия експедиционен екипаж има. Но има и два-три пъти по-висока мотивация у тези, с които поемаме заедно към Ливингстън. Това пролича в хода на подготовката за експедицията. Това се отнася и за командированите от ВМС военнослужещи. Част от тях вече заявиха, че биха останали при възможност и като част от щатния екипаж на кораба. От първия екипаж остана традицията, че всеки на борда трябва да има много повече способности, отколкото изискват преките му задължения на борда. На море, в океана няма кой да ни помогне при нужда, затова трябва да сме в състояние да се справяме сами с евентуално възникналите проблеми.
– Щастливо плаване и успех на експедицията!
