Двадесет и седемте държави от Европейския съюз осъдиха „Хамас“ за това, че използва болници и цивилни граждани като „жив щит“ във войната срещу Израел, предаде Асошиейтед прес.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел днес заяви, че същевременно блокът е поискал от Израел „максимална сдържаност при набелязването на мишените, за да се избегнат човешки жертви“.
По време на срещата на министрите на външните работи на блока Борел представи изявлението, което издаде от името на 27-те държави, като проява на единство след седмици на често противоположни изявления за това как съюзът трябва да подходи към войната между Израел и „Хамас“.
„Знаете колко трудно беше последните пъти, след гласуването в ООН, когато страните гласуваха по различни начини, да представим напълно единен подход“, каза Борел. Само часове след като на 28 октомври лидерите от ЕС демонстрираха единство по отношение на войната между Израел и „Хамас“, държавите членки бяха напълно разделени при гласуването на резолюция на Общото събрание, призоваваща за хуманитарно примирие в Газа, което да доведе до прекратяване на военните действия между Израел и „Хамас“.
Сега обаче държавите от ЕС посочиха в изявление, че се присъединяват към „призивите за незабавно прекратяване на военните действия и за създаване на хуманитарни коридори, включително чрез увеличаване на капацитета на граничните пунктове и чрез специален морски маршрут, за да може хуманитарната помощ да достигне безопасно до населението на Газа“.
Те също така потвърдиха своя „призив към „Хамас“ за незабавно и безусловно освобождаване на всички заложници. Изключително важно е на Международния комитет на Червения кръст да бъде предоставен достъп до заложниците“.
Като ключов принцип се посочва, че „ЕС осъжда използването на болници и мирни граждани като жив щит от страна на „Хамас“.
Министърът на външните работи на Латвия Кришанис Каринш заяви, че „за съжаление „Хамас“ използва гражданска инфраструктура и цивилни като щит срещу израелските сили за отбрана. Така че ситуацията абсолютно не е черно-бяла.“
Той добави, че „никой на Запад не е заинтересован да подкрепя която и да е терористична организация“.
Външните министри обаче не стигнаха до отправяне на призив на прекратяване на огъня.
Германската външна министърка Аналена Бербок заяви, че разбира „импулса за прекратяване на огъня“. Но допълни, че тези, които се стремят към това, трябва да отговорят на въпроси, „например как искането за прекратяване на огъня в тази ужасна ситуация може да гарантира, че сигурността на Израел е гарантирана? Какво ще се случи с 200-те заложници и кой ще преговаря за това в ситуация, в която преговорите едва ли изглеждат възможни?“.
Източник: bta.bg